Остър ларингит МКБ J04.0

Ларингитът е най-често срещаното заболяване на ларинкса. Проявява се както в остра, така и в хронична форма в зависимост от продължителността на симптомите.

Остър ларингит представлява възпалително заболяване най-често с инфекциозен причинител, което индуцира патологични промени в лигавицата на ларинкса. Характеризира се с остро начало и обикновено възпалителният процес се самоограничава.

Честота

Точното разпространение на заболяването не е много добре проучено, тъй като много често пациентите сами взимат консервативни мерки за лечение на възпалението, вместо да потърсят лекарска помощ. Това е така, тъй като в повечето случаи на остър ларингит съпътстваща е инфекция на горните дихателни пътища, което в някаква степен може да прикрие истинското заболяване.

Според проучване през 2012 година в САЩ около 1% от децата ежегодно имат гласови проблеми, които най-често се дължат на остър ларингит. Това го прави едно доста разпространено заболяване.

Едно друго ретроспективно проучване показва, че сред възрастните членове на американското население, които са се консултирали с лекар поради оплакване от дисфония, в повечето случаи става въпрос за възпалително заболяване на ларинкса. Именно по-възрастното население е по-често засегнато от това заболяване, отколкото деца (най-често индивиди на възраст 18-40 години).

Остър ларингит има по-голям шанс да засегне жените, но при мъжете заболяването протича с по-изявена клинична картина.

Тъй като обикновено възпалителният процес на заболяването се самоограничава, при правилно проведено лечение много рядко се наблюдават някои от усложненията, които могат да настъпят.

Причини

Като причинители на остър ларингит се посочват както такива с инфекциозен, така и с неинфекциозен произход. Получава се възпаление и на гласните връзки, което нарушава гласообразуването в ларинкса.

Инфекциозни причинители

Посочват се различни вируси и бактерии, които могат да причинят това заболяване.

Вирусите, които могат да индуцират катар на горните дихателни пътища са сходни с тези, които обикновено причиняват остър назофарингит (хрема):

• Риновируси
• Параинфлуенца вирус
• Аденовирус
• Коронавирус
• Респираторно-синцитиален вирус (RSV)

При пациенти, които имат дефицит на имунната система, потенциални причинители също могат да бъдат вируси като херпесни вируси, ХИВ вируси и др.

Бактерии - инфекциозните причинители с бактериална природа не са толкова често срещани като причинители на остро възпаление на ларинкса (по-малко от 15% от случаите):

• Streptococcus pneumoniae
• Haemophilus influenzae
• Corynebacterium diphtheriae
• Bordetella pertussis
• Bacillus anthracis

Гъбички - ларингитът, причинен от гъбична инфекция е често срещано явление, но не толкова често диагностицирано. Приблизително 10% от всички случаи на остър ларингит са именно причинени от гъбична инфекция. Най-често такива пациенти са с дефицит на функцията на имунната система, който освен в резултат на някаква инфекция, може да се развие и от използването на антибиотици или инхалаторни кортикостероиди. Срещаните видове гъбички причинители на ларингит са:

• Хистоплазма
• Бластомици
• Кандида (особено при имунокомпрометирани пациенти)
• Криптококус

Неинфекциозни причинители

• Травма - често се получава механична травма на гласовите връзки при силен писък или пеене. Това води до увреждане на външните слоеве на гласните връзки, което води до промяна във физиологичната им функция, а именно гласообразуването. Ятрогенно травматично увреждане на ларинкса е често срещано явление при ендотрахеална интубация.
• Алергии - при наличие на алергична реакция на организма спрямо някакъв алерген се получава бронхоконстрикция от медиаторите на възпаление, но също така и оток на дихателните пътища, което е съпроводено с промени в нормалната структура на ларинкса.
• Рефлукс на стомашно съдържимо - една от възможните причини за възпаление на ларинкса е гастроезофагеален рефлукс, който има силно увреждащо действие върху ларингеалната лигавица поради ниското pH на солната киселина.
• Автоимунни заболявания - приблизително между 30 и 75% от хората с ревматоиден артрит съобщават за симптоми на ларингит.
• Прекомерна употреба на гласа - често срещано явление при певци е специфично възпаление на ларинкса с последващо образуване на възли по гласните връзки, които нарушават нормалната функция на ларинкса.

Рискови фактори

Като рискови фактори за остър ларингит се посочват:

• Предшестваща респираторна инфекция, като настинка, бронхит или синузит.
• Излагане на вещества със силно дразнещо действие като цигарен дим, стомашно съдържимо или химикали на работното място.
• Прекомерна употреба на гласа, говорене на висок глас или пеене.

Класификация и видове

Самото заболяване представлява възпаление на мукозата на гласните връзки и ларингеалната лигавица. Когато се говори за остър ларингит, се има предвид персистиране на симптомите до 3 седмици. Ако оплакванията продължат повече от 3 седмици вече заболяването се счита като хронифицирало.

При инфекциозен причинител на ларингит има инвазия от бели кръвни клетки локално, които индуцират възпалителни промени в лигавицата, като хиперемия, оток и зачервяване. От възпалителния процес също са засегнати и гласните връзки, като те стават по-едематозни, което увеличава праговото налягане на фонацията. По този начин се предизвиква дрезгавост на гласа. Афония се получава, когато пациентът не може да преодолее този праг на налягане, което е необходимо за движение на гласните връзки.

При правилно проведено лечение в повечето случаи се стига до възстановяване на нормалната вибрационна активност на връзките.

Според патофизиологичния механизъм на локално увреждане остър ларингит се разделя на:

• Едематозен - характеризира се с изразен оток на ларингеалната лигавица, който дори може да предизвиква обструкция на дихателните пътища, която се изявява клинично със затруднено дишане.
• Субглотисен
• Гноен - при гноен ларингит се наблюдава инфилтрация от бели кръвни клетки (главно неутрофили), както и обилното отделяне на гнойни храчки (експекторация).
• Улцерозен - характерен белег за този вид остър ларингит е образуването на некротични участъци по лигавицата на ларинкса, които се визуализират при ларингоскопия. Често срещан симптом при улцерозния ларингит е наличието на кръв в храчките.

Симптоми

Симптомите на заболяването са характерни и са свързани с локалните промени в ларинкса. Те персистират в рамките на една до две седмици.

• Дрезгавост на гласа - този симптом е свързан с промяна на гласа - той става груб, слаб и гъгнещ. Получава се от възпалителните промени, които засягат гласните връзки. Често дрезгав глас се свързва със сухота в устата, усещане за стягане в областта на гърлото и болка при преглъщане.
• Суха кашлица - кашлица, при която не се отделя секрет (храчки), известна още като непродуктивна кашлица. Свързана е с усещане за тежест в гърлото от възпалителния процес, който активира тусигенните рецептори.
• Усещане за сухота в гърлото - сухотата в гърлото е една от причините за поява на суха кашлица без експекторация при това болестно състояние.
• Фебрилитет - повишената телесна температура е вследствие на възпалителния процес, който най-често е с инфекциозен причинител. Фебрилитетът е свързан с усещане за студ и треперене. Понякога може да не се повлиява от антипиретици и в редки случаи може да надвишава 39 градуса. В този случаи е нужна консултация с лекарски специалист.
• Отпадналост - състояние както на физическа, така и психическа умора, нежелание и невъзможност за извършване на обичайните дейности.

При повечето случаи на остър ларингит могат да се предприемат стъпки като почивка на гласа и прием на много течности. Прекомерната употреба на гласа по време на остър епизод на ларингит може повече да утежни състоянието.

При наличие на някои от тези симптоми се консултирайте с медицински специалист:

• Затруднено дишане или наличие на шумни звуци при вдишване (стридор)
• Наличие на кръв или жилки кръв в храчките (хемоптое/хемоптиза)
• Трудност и усилваща се болка при преглъщане
• Треска, която не се повлиява от приложени антипиретици

Диагноза

Диагностиката на остър ларингит може да се направи въз основа на анамнезата и наличните симптоми. В повечето случаи не се налага извършването на ларингоскопия (инструментален метод на изследване, който дава възможност за визуализиране на ларинкса и гласните връзки). Индикация за извършването на ларингоскопия е персистиране на симптомите повече от 2 седмици. Това изследване се предпочита в повечето страни при пациенти с дрезгав глас, за да се изключат други заболявания, които могат да причинят промяна в гласа.

При ендоскопското изследване ясно се визуализират локалните промени, като оток, хиперемия и зачервяване на лигавицата, които говорят за наличието на възпалителен процес. Относително противопоказание на извършването на изследването е нарушение в коагулационния статус.

При физикалния преглед лекарят може да палпира шийни лимфни възли като при някои случаи на остър ларингит се наблюдават уголемени такива.

Също така се прави аускултация на белите дробове за наличието на патологично добавени шумове или нарушение в съотношение на фазите на дишане, които се променят при разпространение на възпалителния процес към белите дробове.

Не са необходими лабораторни изследвания за поставянето на диагнозата. Ако пациентът има наличие на ексудат в орофаринкса, може да се вземе материал за микробиологично изследване.

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза се прави със следните състояния:

• Алергичен ларингит
• Ларингит, причинен от рефлукс на стомашно съдържимо
• Инфекция на горните дихателни пътища, която може да има същата симптоматика като ларингита
• Туморен процес, засягащ ларинкса и гласните връзки

Лечение

Лечението на остър ларингит изисква време и разумно избягване на вещества, които могат да влошат симптоматиката. Следните мерки могат да помогнат за подобряване на състоянието при това заболяване:

• Вдишването на пари подпомага изчистването на горните дихателни пътища от секрети.
• Адекватна почивка и избягване на използването на гласа, което може да утежни състоянието.
• Преобладащите данни сочат, че употребата на кортикостероиди и антихистамини нямат благоприятен ефект при това заболяване.
• Пациентите, които са активни пушачи или са изложени на пасивно тютюнопушене, е нужно да започнат да избягват вредния навик.
• Спрейовете за уста и гърло са ефективни при остър фарингит и ларингит.

Използваните медикаменти за лечение са за симптоматично облекчение:

• Аналгетици
• Антипиретици
• Муколитици - за справяне с експекторацията и кашлицата

Към антибиотично лечение с широкоспектърни антибиотици се преминава при съмнение за бактериална инфекция. Предписваните антибиотици са:

• Пеницилини
• Макролиди
• Цефалоспорини

При съмнение за гъбична инфекция се препоръчва назначаване на лечение с противогъбични лекарствени средства.

Прогноза

Прогнозата за това заболяване е благоприятна като в повечето случаи симптомите отшумяват в рамките на няколко седмици. Рядко е нужно използването на антибиотично лечение, тъй като в повечето случаи се касае за вирусна инфекция, при която антибиотиците не са ефективни.