Устна кухина (cavitas oris)

от 22 окт 2015г., обновено на 24 юни 2022г.

Устната кухина представлява началният отдел на храносмилателната система, разположен в лицевия дял на главата. Нейната основна функция се изразява в механично смилане на приетата храна, оформянето на хранителна хапка с помощта на слюнката и транспортирането й към гълтача (pharynx). В тази област започва разграждането на въглехидратите под въздействието на ензимните компоненти на слюнката. Устната кухина участва също така в други важни процеси и функция, като дишане, формиране на речта и вкусова рецепция.

Устната кухина се отваря напред посредством устната цепка - rima oris, а назад се свързва с гълтача посредством устния зев - isthmus faucium. При контакт на горната и долна зъбна редица тя се разделя на две части: външна, устно преддверие - vestibulum oris, и вътрешна, същинска устна кухина - cavitas oris propria.

Устното преддверие е цепковидно пространство, заградено отвън от устните и бузите, а отвътре от венците и зъбите. В него се отваря изходният канал на околоушната слюнчена жлеза - върху т.нар. papilla ductus parotidei, разположена по вътрешната страна на бузата срещу втория кътник.
Същинската устна кухина съсредоточава в себе си основните функции на началния отдел на храносмилателната система. Тази анатомична област се ограничава от устното преддверие чрез венците и зъбите. За горна стена й служат твърдото небце, а за долна - подът на устната кухина - diaphragm oris, представена от m.geniohyoideus и m.mylohyoideus. Върху последния се разполага езика. При затворена уста същинската устна кухина се изпълва почти изцяло от езика.

1. Устните - горна и долна (labium superius et labium inferius), ограждат устната цепка. В страни тя се простира до равнището на първия предкътник, където завършва с устен ъгъл - angulus oris. Отвън устните са отделени от съседни лицеви части чрез бразди:

чифтна назолабиална бразда - sulcus nasolabialis, която започва от крилото на носа, стига до устния ъгъл и отделя устните от бузите;
sulcus mentolabialis - има хоризонтален ход и отделя долната устна от брадичката.

На горната устна по срединната линия се открива широка и плитка бразда - philtrum, простираща се от носната преграда до свободния ръб на устната. Вътрешната повърхност на устните се свързва с венците чрез лигавични образувания, наречени юздички - frenulum oris superior et inferior, които се разполагат по срединната равнина.

Отвън устните са покрити с кожа, която е богата на косми, потни и мастни жлези. Отвътре те са постлани с лигавица, изградена от многослоен плосък невроговяващ епител и многобройни слюнчени жлези, gll. labiales. Между кожата и лигавицата има преходна част - pars intermedia, в която дебелината на роговия слой и пигментните клетки намаляват. През тънкия рогов слой прозират подлежащите кръвоносни съдове, поради което тази част на устните е с червеникава оцветка и се нарича още червена ивица. Мускулатурата на устните е представена от m. orbicularis oris.

2. Бузите - buccae, са част от устна кухина и участват във формирането на страничната стена на устното преддверие. Устройството им е подобно на това на устните. Между кожата отвън и лигавицата отвътре се разполага m. buccinator. Лигавицата е здраво прикрепена към повърхността на мускула, поради което при дъвкане тя не попада между зъбните редици. В подкожието на бузите между m. masseter и m. buccinator се загражда пространство, в което се разполага мастна тъкан - corpus adiposum buccae (мастни възглавнички на Биша). Тази мастна тъкан е добре представена в детска възраст. В подлигавичния слой и отчасти между мускулните снопчета се разполагат смесени слюнчени жлези - gll. buccales.

3. Небцето - palatum, образува покрива на устната кухина и я отделя от носната кухина. Поради участието му в звукообразуването то има сводеста форма. То се състои от две части - твърдо и меко небце.

Твърдото небце - palatum durum, заема предните 2/3 на небцето. То притежава костна подложка, съставена от proc. palatinus на максилата (горна челюст) и lamina horizontalis на небцовите кости - ossa palatina. В задната му част в подлигавичния слой се разполагат жлези със слузна секреция - gll. palatina. В предната част на твърдото небце, зад медиалните резци, се открива малка изпъкналост на лигавицата - papilla incisiva, която съответства на локализацията на отвора на резцовия канал. От тук започва разположеният срединно небцов шеф - raphe palati, който завършва с ямка на границата с мекото небце. От този шеф в предната част на небцето изхождат 5-6 напречни гънки - plicae palatinae transversae. Те са по-добре изразени в детска възраст. Лигавицата на твърдото небце е постлана от многослоен плосък невроговяващ епител, който показва тенденция към вроговяване, дължащо се на механично натоварване при дъвкане на храна.

Мекото небце - palatum molle, започва непосредствено след твърдото и заема задната 1/3 на небцето. То представлява мускулно-фиброзно анатомично образувание, покрито с лигавица. Напред то е с почити хоризонтален ход, а назад се спуска низходящо и завършва със срединна висулка - uvula. Задната низходяща част се нарича небцова завеса - velum palatinum. Странично от висулката изхождат две дъговидни гънки:

arcus palatoglossus - предна, достигаща до корена на езика;
arcus palatopharyngeus - задна, завършваща в гълтача.

Под лигавицата на посочените по горе гънки се разполагат едноименни мускули. Между двете дъги във всяка страна се образува хлътване, sinus tonsilaris, в което се помества небцовата сливица, tonsila palatina.

Вътрешността на мекото небце е изградена от волеви (напречнонабраздени) мускули:

повдигач на небцето - m. levator veli palatini;
изопвач на мекото небце - m. tensor veli palatini;
мускул на висулката - m. uvulae;
небцовоезичният мускул - m. palatoglosus;
небцовогълтачният мускул - m. palatopharyngeus.

Небцето се кръвоснабдява от едноименните клонове на a. carotis externa и a. maxilaris и се инервира от n. maxilaris и n. glossopharyngeus.

Подробна информация относно анатомично устройство на небцето може да прочетете при:

Небце (palatum)

4. Венците - gingivae, представляват лигавични участъци, които постилат алвеоларните израстъци на горна и долна челюст и обхващат зъбните шийки, като се вдава между зъбите. Венецът се състои от две основни части:

pars fixa - прикрепена част, плътно закрепена към алвеоларните израстъци;
pars libera - свободна част, обграждаща шийките на зъбите.

Частта от венеца, която приляга към зъба се нарича венечен ръб - margo gingivalis. Между него и зъбната шийка се разполага венечна бразда - sulcus gingivalis, с дълбочина от 0,5 мм. При по-възрастни индивиди дълбочината на тази бразда се увеличава и могат да се образуват т.нар. венечни джобове, в който се задържат хранителни остатъци и микроорганизми. Тази особеност може да доведе до появата на възпалителни изменения на венците и засягане на пародонта - гингивит и пародонтит.

Лигавицата на венците е изградена от многослоен плосък невроговяващ епител с признаци на паракератинизация (вроговяване) и собствена пластинка - lamina propria, образуваща множество папили, като сраства плътно към подлежащите алвеоларни израстъци. В епитела им се разполагат меланоцити, който са по-добре представени сред расите с по-изразена пигментация.

Стените на устна кухина са постлани от лигавица, която чрез добре развита подлигавична основа се прикрепва към подлежащия напречнонабразден мускулен слой (устни, бузи, меко небце) или чрез lamina propria направо се свързва към периоста на подлежащите кости (твърдо небце, венец). В подлигавичния слой се разполага основната част от слюнчените жлези. Малките слюнчени жлези на устна кухина имат разклонена каналчеста система. Техните крайни секреторни отдели са чисто слузни или смесени (серозно-слузни). Тези отдели на слюнчените жлези на устните (gll. labiales) биват серозно-слузни, на бузите (gll. buccales) са предимно серозно-слузни, като се намира и чисто слузни, а тези на небцето (gll. palatinae) са само слузни.