Лигавица на бузите МКБ C06.0

Злокачествените новообразувания на бузите представляват приблизително 9.8 % от малигнените неоплазми на устна кухина и лицево-челюстната област. Локализират се най-често в лигавицата на комисурите или ниво на оклузална равнина.

В 90-95% от случаите на злокачествени неоплазми на лигавица на бузите се касае за сквамозноклетъчен (плоскоклетъчен, планоцелуларен) карцином. Плоскоклетъчният карцином на устната лигавица представлява 5-10% от всички ракови заболявания на устната кухина в Северна Америка и Западна Европа. Среща се по-често при мъже, като съотношението мъже:жени е 3-4:1, най-често след 6-то десетилетие от живота.

Честотата на карцином на устната кухина е много по-висока в Азия. В Югоизточна Азия, болестта е най-често срещаната форма на рак на устната кухина. В Индия, карциномът на устната кухина е най-често срещаният рак при мъжете и третия най-често срещан рак при жените.

Тютюнът, тютюневите изделия и употребата на алкохол са основните етиологични агенти, свързани с развитието на карцином на устна кухина и в частност на карцином на лигавица на бузите. В Северна Америка, е документирана история за употреба на тютюн при 70% от пациентите. Въпреки че употребата на алкохол самостоятелно не се смята за значителен риск, тютюнът и алкохол имат добре познат синергичен ефект върху развитието на карцином на устната лигавица. В Азия, дъвченето на бетел (бетелов орех) е важен етиологичен агент, в допълнение към тютюна и алкохола. В Индия, над 90% от пациентите с карцином на устната кухина имат история за употреба на бетел.

Други предполагаеми, но не е потвърдена етиологични агенти са: човешкия папиломен вирус, лоша хигиена на устната кухина, както и хронично възпаление.

Основната хистологична находка на злокачествено новообразувание на лигавица на бузите представляват гнезда от големи малигнени клетки с неясни граници, установява се слабо изразен полиморфизъм и наличие ракови перли. В някои случаи сквамозноклетъчния карцином е с висока степен на анаплазия, с разязвяване и инфилтрация на подлежащите мускули. Според степента на диференциация на малигнените клетки се различават недиференциран, ниско, умерено и високо диференциран плоскоклетъчен карцином.

Клиничното протичане на плоскоклетъчния карцином на лигавица на бузите се характеризира с начален, безсимптомен период, период на клинична изява и късен (терминален) период. В началния период по букалната лигавица възникват преканцерозни (предракови) лезии. Премалигнените състояния са верукозна, ерозивна левкоплакия, субмукозна фиброза и лихен планус, като процента на злокачествена трансформация на лихен планус е 0.5-3%.

Клинично, злокачествено новообразувание на лигавица на бузите се презентира в две основни форми:

• екзофитна, подобна на цветно зеле туморна формация с растеж към устната кухина, развива се повърхностно и проявява минимална склонност за инфилтриране на тъканите, разположени в дълбочина;
• ендофитна - язвено-инфилтративна форма, която прораства в дълбочина и рано инфилтрира букалния мускул. Малигненият процес може да ангажира съседни дъвкателни мускули - m. masseter (голям дъвкателен мускул), m. pterygoideus medialis с възникване на тризмус (невъзможност за отваряне на долна челюст) и нарушение на акта на говор, гълтане и хранене. Ендофитната форма по-често дава метастази (туморни разсейки) в подчелюстните и шийни лимфни възли.

При клинично проявено заболяване се установяват следните симптоми:

• болка - обикновено се появява при по-големи лезии и образуване на язва;
• нарушен прием на храни и течности, които усилват болката и водят до недохранване и дехидратация;
• кървене;
• дискомфорт при поставяне на протеза;
• слабост на мускулите от страната на тумора;
• сетивни промени;
• дисфагия (затруднено гълтане);
• одинофагия (болезнено преглъщане на храна);
• тризмус;
• лимфаденопатия на подчелюстни и шийни лимфни възли.

Най-често туморите на лигавица на бузата се диагностицират в стадии T2 или T3 (12%-T1, 47%-T2, 19%-Т3, 22%-Т4).

Подробна информация за TNM класификация на туморите може да прочетете при:

• C00-D48 Новообразувания

Признаците на напреднало заболяване при физикално изследване, включват кървене, кожна язва, наличие на подутина в областта на лицето, туморна маса на шията, тризмус, изтръпване на лицето и парализа на лицевата мускулатура.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на лигавица на бузите се основава на анамнестични данни, провежда се цялостен преглед на глава и шия с акцент устната кухина. Лигавицата на всички участъци на устната кухина и орофаринкса трябва да бъдат проучени систематично. Палпацията е важна за определяне дълбочината на туморната инфилтрация и отношението й със съседни структури (горна, долна челюст, паротидна жлеза от страна на лезията). Взима се тъканна проба от тумора посредством биопсия, последвана от хистологично и цитологично изследване биопсичния материал.

Други диагностични методи, които се използват при рак на устна кухина са образни изследвания - CT (компютърен томограф) сканиране, ЯМР (ядрено-магнитен резонанс), рентгенография и позитронно емисионна томография. Чрез тези методи се получава информация за отношението на злокачествения процес с околните тъкани, наличието на близки и далечни метастази.

Лечението в повечето случаи е комплексно и включва оперативно отстраняване на тумора, лъчева (радиотерапия) терапия и химиотерапия. Хирургичното лечение се провежда при малки и ограничени тумори. В напреднали стадии на заболяването с дълбока инфилтрация на тъканите, големи тумори и наличие на метастази в регионални лимфни възли се използва комбинира лъчева терапия, химиотерапия и оперативно лечение. Избора на терапевтичен подход се определя от стадия на тумора, разпространеността на процеса, наличието на близки, далечни метастази и състоянието на пациента.

Прогнозата относно продължителност на живота в отделни проучвания е различна. Общата 5-годишната преживяемост при пациенти с карцином устна кухина е между 49% и 68%. В напредналите стадий на заболяването се наблюдава по-дълга продължителност на живота след провеждане на комбинирана терапия (оперативно лечение и постоперативно радиолечени). Фактори, които оказват негативно влияние върху прогнозата са: напреднал стадий на болестта, метастази в лимфните възли при откриване на злокачествения процес, екстракапсуларно (извън лимфните възли) разпространение, както и рецидивите. Ангажирането на лимфните възли намалява преживяемостта с 50%.