Други уточнени кисти в устната кухина, некласифицирани другаде МКБ K09.8

Епидермиодна, дермоидна, перла на Епщаин и лимфоепителните кисти са доброкачествени образования, които са облицовани със зрял или диференциран епидермис подобно на тъканите на кожните придатъци. Това са бенигнени тумори вследствие на абнормално ембрионално развитие. Зрял тератом се характеризира с наличие на киста, която е тапицирана зряла тъкан наподобяваща епидермис и епидермални израстъци. Той се среща в яйчниците, тестисите и екстрагонадни тъкани включително централна нервна система и кожа.

Към тази група на други и уточнени кисти в устната кухина, некласифицирани другаде се включват:

• Дермоидна киста в устат;
• Епидермоидна киста в устат;
• Лимфоепителната киста в устата;
• Перла на Epstein;
• Насоалвеоларна киста;
• Насолабиална киста.

Дермоидните и епидермоидните кисти не се отличават съществено и тъй като има и преходни форми, някои автори предлагат да не се отделят в отделни групи. В зависимост от различията в епитела и съдържимото други ги диференцират на епидермоидни, дермоидни и тератоидни.
Тези кисти имат ектодермален произход (произхождат от ектодермата) и се образуват там, където нормално съществуват цепки или гънки на ектодермата в ембрионалния период на развитие на организма. Разполагат се по средата на пода на устната кухина и са резултат от ектодермалната тъкан на първа и втора хрилна арка, които се сливат през третата и четвъртата седмица на фетуса. Другата теория за формиране на тези кисти е, че те произлизат от тиреоглосния канал. Дермоидните и епидермоидните кисти имат бавна еволюция и въпреки че се образуват в ембрионалния период, се откриват твърде късно (към 15-30 годишна възраст). Когато се развиват над diaphragma oris, могат да причинят функционални смущения на дишането и гълтането. При тези случаи родителите на такива деца търсят медицинска помощ поради това, че децата не могат да се хранят и изостават в развитието си. Тези кисти могат да получат различна големина, от лешник до кокоше яйце. Имат тестовата консистенция. Лигавицата над кистата не е изменена и е подвижна.
Освен задължителния минимум изследвания при други и уточнени кисти в устната кухина, некласифицирани другаде се налага да се вземе пункционна биопсия, за да се определи окончателната диагноза. Кистозната покривка се отличава с плътност и по своята структура е близка с тази на кожата, има космени луковици, потни и мастни жлези. При епидермоидните кисти липсват кожни придатъци. Съдържимото е кашава материя с мръсно белезникав цвят и неприятна миризма, образуваща се от разпада на покривния епител, продуктите на мастните и потните жлези.
Диагнозата на дермоидните и епидермоидните кисти се поставя сравнително лесно въз основа на типичната им локализация, характерната тестовата консистенция. Понякога диагнозата се поставя по време на операцията.
Лечението на тези кисти е само хирургично. Оперативният подход може да бъде интра - или екстраорално (извън устата) в зависимост от локализацията на кистата. Обикновено се използва екстраоралният достъп с изключение, когато кистата се намира в устната кухина. Кистозната капсула е дебела и това спомага кистата да се извади цяла. При големи кисти, които са нагноявали, следоперативно е необходимо оперативната рана да се дренира, да се проведе антибиотично лечение, както и физиотерапия за активиране на оздравителния процес.
Прогнозата е благоприятна. Профилактиката при дермоидните и епидермоидните кисти се свежда до тяхното ранно откриване.

Други уточнени кисти в устната кухина, некласифицирани другаде е лимфоепителната киста. Те се развиват, когато лимфна тъкан е тапицирана с епител и тя претърпява кистозна формация. Типичната лимфоепителна киста клинично е с малки размери (по-малка от 1 см), добре ограничена, жълта или бяла на цвят, меко, болезнено, субмукозно възелче разположена по пода на устата или страничната повърхност на езика.
Лечението е ексцизионна биопсия и микроскопска диагноза. Тя има слаба тенденция за рецидив.

Перла на Epstein са белезникави до жълти кисти, които се формират върху небцето на новородените бебета. Наблюдават се при около 80% от новородените. Симптоматично се изявяват като белезникаво - жълти възелчета на венците и лигавицата на устата на новороденото. Понякога изглеждат като ново поникващи зъби. Диагнозата може да се постави още от огледа и да се отдиференцира от натални зъби. Перлите на Епщаин изчезват в рамките на 1 до 2 седмици след раждането и не налагат специфично лечение.

Назолабиална киста известна също като насоалвеоларна киста е рядка неодонтогенна киста на меките тъкани. Кистата се получава от епителни клети, задържани в мезенхима след сливане на медиалния и латералните израстъци на носа и горната челюст по време на феталното развитие или се дължи на остатъци от назолакрималния канал.