Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на пода на устната кухина МКБ C04.8

Пода на устната кухина представлява дъното на устната кухина, разположено под езика. Раковите заболявания на пода на устната кухина представляват около 30% от всички неоплазми на устната кухина, срещат се рядко, предимно при индивиди от мъжки пол, във възраст след 5-то десетилетие.

Етиологичните фактори, свързани със злокачествена лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на пода на устната кухина са характерни и за останалите малигнени процеси
на устна кухина. С най-голямо значение са тютюнопушенето, употребата на тютюневи изделия и хроничната злоупотреба с алкохол. Със значително по-силно въздействие е едновременната употреба на тютюневи изделия и алкохол. Други рискови фактори са въздействие на различни химични канцерогени, облъчване с източник на йонизираща радиация, недимъчна диета с бедна на витамини храна, лоша орална лигиена, инфекции (HPV, сифилис, кандидоза), имунокомпрометирани индивиди, генетична предиспозиция, фамилна анамнеза за роднини със злокачествено заболяване на устната кухина.

Над 90/100 от случаите на рак на устната кухина се дължат на малигнена трансформация на епителиума, изграждащ устната лигавицата. Малигнените неоплазми на епитела се наричат карциноми. Злокачественото новообразувание на епитела на устната кухина се нарича сквамозноклетъчен карцином. Синоними на споменатия термин са планоцелуларен и плоскоклетъчен карцином.

В зависимост от хистологичната си характеристика и степента на диференциация планоцелуларните карциноми се класифицират като високо-, умерено- и нискодиференцирани. Ниско диференцираните плоскоклетъчни карциноми са свързани с по-бърз растеж, ранно инвазиране на околните тъкани и метастазиране в регионалните лимфни възли. Други много редки форми на рак на пода на устната кухина са аденокарцином, меланом и сарком.

Макроскопските форми на сквамозноклетъчния карцином са екзофитна, инфилтративна (ендофитна) и улцеративна.

Най-честите премалигнени (предракови) лезии са левкоплакия (белезникаво уплътнение), еритроплакия (яркочервен енантем) и лихен.

При наличие на лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на пода на устната кухина не може да се определи точната локализация на първичния тумор и малигненият процес може да засегне в различна комбинация предната, страничните и задна части на пода на устната кухина.

Клиничната изява в ранните етапи на малигненото заболяване се характеризира с безсимптомно или олигосимптомно протичане. В началото може да се появи левко- или еритроплакия, които са неболезнени и не предизвикват оплаквания. Често се установява неболезнена язва с недобре очертани граници, малка по размери язва или нодуларна (възлеста) лезия, които са асимптоматични за дълги периоди от време. Злокачествените тумори на устната лигавица нарастват бързо и метастазират рано в околните тъкани, и регионалните лимфни възли.

Най-честите симптоми на мелигнен процес на пода на устата могат да включват:

• белезникави, червени или тъмни петна по лигавицата на пода на устната кухина;
• лезия на лигавицата, която увеличава размерите си, не преминава за период от 14 дни и кърви при минимално травмиране;
• безболезнена язва или "бучка" (възел);
• разклащане на зъби или болка около зъбите;
• дискомфорт или болка в устата;
• затруднено движение или скованост на долна челюст;
• болки или подуване в определена област на долна челюст;
• болка в ушите без наличие на промени от страна на ухото;
• туморна формация в областта на шията.

Диагнозата на лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на пода на устната кухина се основава на данни от разпита на болния (анамнеза), обективно изследване на устната кухина, областта под езика, търсят се увеличени лимфни възли в областта на долната челюст и шията. За поставяне на точна диагноза се взима тъкан от туморната лезия чрез тънкоиглена аспирационна биопсия и тъканната проба се изследва от патолог.

Образно-диагностичните методи, които се използват за определяне големината на тумора, отношението му с околните тъкани, наличието на метастази и ангажирането на регионалните лимфни възли, са рентгенография на долна челюст, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и позитронно-емисионна томография.

Лечението на рак на пода на устната кухина се определя от стадия на туморния растеж, неговата големина, ангажирането на околни тъкани и регионални лимфни възли. Основните методи на лечение са хирургично, лъчева терапия и химиотерапия. При големи и разпространени тумори се прилага комбинирана терапия включваща основните методи.

Ранното откриване и своевременно започналото лечение злокачественото заболяване значително подобрява преживяемостта. Профилактиката на раковите заболявания включва редовни прегледи при стоматолог или лекар, особено при редовен прием на алкохол или тютюн (цигари, пури) и тютюневи изделия.