Космата левкоплакия МКБ K13.3

› Въведение

› Епидемиология

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Оралната космата левкоплакия е описана за пръв път през 1984г. Представлява доброкачествено заболяване, свързано с вируса на Епщайн-Бар. Едностранно или двустранно по страничната част на езика се наблюдава лезия, чиито външен вид може да варира от плоска и гладка лезия до такава с неправилна форма, „космата“ с изпъкнали гънки или издатини.

Епидемиология

Наличието на космата левкоплакия се свързва с ХИВ инфекция и/или друг вид първична или вторична имуносупресия, вкл. при трансплантирани пациенти, левкемия и др. Наблюдавана е и космата левкоплакия, свързана със синдром на Бехчет и улцерозен колит. Няма наблюдавано расово или възрастово предпочитание.

Етиология

За възникване на космата левкоплакия са от значение редица екзогенни физични, химични и биологични фактори в устната кухина – механични травми, свързани със зъбите и храненето, приемане на пикантна храна и концентрирани алкохолни напитки, дисбактериоза в устата, тютюнопушене и др. От значение са също недостиг на витамин A и В, хормонални смущения, нарушения в обмяната на холестерина, чернодробни увреждания и др. Левкоплакията може да бъде симптом на различни заболявания – луес, туберкулоза, микотични инфекции и др.

Клинична картина

Косматата левкоплакия в по-голямата част от случаите протича безсимптомно. Лезията се локализира по латералната част на езика, а също може да се появи и да изчезне спонтанно.

Космата левкоплакия в устата засяга главно езика - страничните повърхности, бузите и устните. По-рядко се засягат небцето, венците и подът на устната кухина. Различават се основно две клинични форми - проста и верукозна(космата) левкоплакия.

Косматата левкоплакия се представя с плаки, които имат неравна повърхност, осеяна с твърди рогови образувания, които наподобяват бодли или зъбци на гребен. Тази форма проявява по-висока потенциална малигненост. Големината и формата на плаката могат да бъдат различни. При всички случаи обаче границите и спрямо околната лигавица са резки и ясни. 

Лезията при космата левкоплакия може да остане дълго време видимо непроменена. Темпът и на растеж варира от бавен до бързо прогресиращ. В периодите на усилен растеж около плаката се образува еритемен вал. Плаката може да претърпи редица изменения – да се лющи и декератинизира, да се образуват рагади и по-дълбоки цепнатини, да се появи инфилтрат в основата на плаката, да се разязви.

Ерозивната форма на левкоплакията е усложнение на плоската или на верукозната форма. Ерозията възниква на фона на съществуващата левкоплакия. Ерозиите и рагадите възникват най-често в места, подлагани на механично, термично и химично въздействие. Левкоплакията при пушачи се среща предимно на твърдото небце и най-често под формата на бели участъци с полигонална форма, които имат централно една червена точка(изходен канал на акцесорната слюнчена жлеза). Субективните усещания могат да бъдат изразени в различна степен – чувство на стягане, мравучкане, хиперестезия до болка.

Диагноза

Диагнозата на космата левкоплакия се изгражда преди всичко въз основа на откриването по време на физикалния преглед на бели плаки с гладка или набраздена повърхност, тясно свързани с основата.

Диференциална диагноза може да се направи с:

• Кандидоза
• Орална левкоплакия
• Пролиферативна верукозна левкоплакия
• Левкокератоза
• Lichen planus
• Condyloma acuminatum
• HPV-индуцирана неоплазия
• Плоскоклетъчен карцином

Лечение

При наличие на космата левкоплакия не е необходимо лечение, тъй като лезията е доброкачествена. Състои в премахване на всички дразнещи моменти в устната кухина от механично, химично и биологично естество. Провежда се консервативно лечение с високи дози витамин А или друг ретиноид(ефекта им се свързва с инхибиране вируса на Епщайн-Бар in vitro и индуциране диференциацията на епителните клетки) за време от 10 до 15 дни.

Терапията с антиретровирусни препарати като ацикловир, валацикловир, фамцикловир изисква високи дози за постигане на терапевтичен ефект и концентрация в организма, като ефекта от нея е временен. Антиретровирусната терапия инхибира продуктивната репликация на EBV-вируса, но не елиминира латентното състояние на инфекцията.

Хирургичното лечение се изразява в ексцизия на плаката. Когато тя е с големи размери, дефектът се покрива със свободен кожен трансплантант.

Изображения: Klaus D. Peter, Gummersbach, Germany, CC BY 3.0 DE, via Wikimedia Commons; Aitor III, Public domain, via Wikimedia Commons;