Други кисти на челюстта МКБ K09.2

› Въведение

› Аневризмална киста

› Въведение

› Епидемиология

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

› Травматична киста

› Въведение

› Епидемиология

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Кистата представлява патологично формирана кухина, която е облицована с епителни клетки. Кухината може да бъде празна или да бъде изпълнена с течност – кръв, гной.

Към рубриката „Други кисти на челюстта“ спадат следните нозологични единици:

• Аневризмална киста
• Травматична киста

Аневризмална киста

Въведение

Аневризмалната костна киста се характеризира като доброкачествена кистозна лезия, която е съставена от пространства, изпълнени с течност и разделени от септи на съединителна тъкан, съдържащи остеокласти, фибробласти и реактивна костна тъкан. Аневризмалните костни кисти могат да се класифицират като първични – вродени и придобити, и вторични.

Епидемиология

На аневризмалните кисти се пада по-малко от 1% от всички биопсирани костни кисти. Обичайно патологията се среща при млади пациенти, най-често под 20 години, със средна възраст на диагностициране 13 години. Кистозната лезия се среща по-често в областта на мандибулата, особено в корпуса, рамуса и мандибуларния ъгъл, отколкото в максилата, в съотношение 3:1. Не се съобщава за полово или расово предпочитание.

Етиология

Причините, поради които възниква аневризмална костна киста, са противоречиви и неясни. За такива се считат:

• Травма – свързва се с разрушаване на периосталните съдове, в болшинството от случаи е трудно да се докаже историята на травмата.
• Промяна в локалната хемодинамика – води до повишено венозно налягане, дилатация на локалната съдова мрежа и промяна на съдовото русло в трансформираната кост, което от своя страна води до резорбция, замяна на съединителна тъкан и образуване на остеоиди.
• Реактивни малформации
• Генетична предиспозиция – изследователи сочат, че хромозомна транслокация в хромозома 16 или 17, може да доведе до развитие на заболяването

Клинична картина

Основните два симптома, с които се манифестира състоянието, са тъпа болка и подуване. Обикновено кистозната лезия показва бърз растеж, а в зависимост от местоположението и могат да се наблюдават и други признаци на заболяването като:

• Парестезия в засегнатата област
• Подвижност на зъбите
• Главоболие
• Диплопия
• Намален слух

Аневризмалната киста може да се класифицира в три типа:

• Съдов(конвенционален) тип – в 95% от случаите, бърз и разрушителен растеж на лезията, водеща до кортикална перфорация и инвазия на околните меки тъкани
• Твърд тип – 5% от случаите, обикновено се намира в хода на рутинна рентгенография, асимптоматично протичане
• Смесен тип – съчетава характеристиките на първите два

Диагноза

Диагнозата „Аневризмална киста“ се поставя въз основа на анамнестичните данни, както и благодарение на образни методи на изследване. Извършването на панорамна рентгенова снимка не е достатъчно, тъй като други лезии като миксом, централен гигантоклетъчен гранулом, одонтогенни кисти могат да имат подобен рентгенографски вид. На компютърна томография засегнатата кост изглежда разширена, а външният вид на кистозната лезия наподобява пчелна пита или сапунени мехури.

Хистопатологично, аневризмалната киста се характеризира с наличието на канали и многобройни кистозни пространства, отделени чрез септи.

Диференциална диагноза може да се направи с:

• Миксом
• Хемангиом
• Травматична киста
• Глобуломаксиларна киста
• Осифициращ фибром
• Амелобластом
• Гигантоклетъчен гранулом
• Хемангиоендотелиом
• Хемангиоперицитом

Лечение

Лечението на аневризмалните костни кисти е насочено към пълното им отстраняване. Понякога това се оказва трудно поради мултилокуларния характер на лезията. Методите на лечение включват:

• Кюретаж
• Перкутанна склеротерапия
• Диагностична и терапевтична емболизация
• Лъчетерапия
• Системна калцитонинова терапия

Кюретажът е свързан с високи нива на рецидив, до 50%. Други автори препоръчват реконструкция на костния дефект посредством автогенни присадки в случаи, в които присъства естетична деформация.

Травматична киста

Въведение

Травматичната костна киста, известна в литературата също като единична костна киста, хеморагична киста, екстравазационна киста, е сравнително често срещана костна лезия както в областта на челюстите, така и на други места в опорно-двигателната система.

Епидемиология

Лезията се среща предимно при млади пациенти, като средната възраст на диагностицираните е 18 години. Съотношението на заболеваемост между мъже и жени е съответно 3:2. Кистата се наблюдава много по-често в областта на долната челюст, сравнително рядко в горната челюст.

Етиология

Въпреки наименованието „травматична“, етиологията на кистозната лезия е неизвестна. Най-широко е схващането, че травматичната лезия настъпва в резултат от интрамедуларен кръвоизлив, причинен от травма. По този начин не може да се състои организация на кръвния съсирек, последва неговата дегенерация, което в крайна сметка води до липса на течност в кистозната кухина. Възможно е да има налична травматична киста, но пациентът да не съобщава за травма на засегнатата челюст.

Клинична картина

Травматичната киста обикновено има асимптоматично протичане и се открива в хода на рутинно рентгенографско изследване. За разлика от други кистозни лезии, травматичните кисти не причиняват резорбция на зъбния корен и изместване на зъбите. Единствените оплаквания, които могат да дадат кистите, са болка, чувствителност на зъбите и парестезии в засегнатата област.

Диагноза

Тъй като травматичната киста обикновено протича асимптоматично, тя най-често се открива в хода на рентгеново изследване. Лезията е с добре дефинирани граници, като може да бъде с правилна или неправилна форма. Не се открива кортикално разширяване. Хистологичното изследване не се използва като стандарт за диагностика на състоянието.

Диференциална диагноза може да се направи с:

• Дентигерна киста
• Одонтогенен кератоцист
• Амелобластом
• Одонтогенен миксом
• Фокален остеопоротичен дефект

Лечение

Лечението на екстравазационните кисти се осъществява хирургично. При резекция се установява, че кистозната кухина е празна или с оскъдно количество серозна, хеморагична или серозно-кървениста течност. Поради липсата на епително съдържание, извършването на кюретаж дава ефективни резултати, като не се съобщават рецидиви след проведеното лечение.

Изображение: Nephron, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons;