Цепка на твърдото небце МКБ Q35.1

Когато двете плочки на черепа, изграждащи твърдото небце не са напълно слети се получава аномалия – цепка на твърдото небце. Понякога дефектът може да е покрит с мукозна мембрана.

Честотата на тази аномалия е 1 на 700 живородени. Цепката на небцето може да бъде пълна (засяга се мекото и твърдото небце, а понякога и челюстта) и непълна (засяга обикновено устната и мекото небце).

Изследванията показват, че значение за получаването на тази аномалия имат:

• генетичната предразположеност;
• излагането на токсични вещества по време на бременността;
• прием на алкохол, наркотици от майката;
• хипоксия на плода по време на вътреутробното развитие и други.

При цепка на твърдото небце се получава комуникация между носната и устната кухина. Това създава затруднения при храненето (сукане) на кърмачето и води понякога до регургитация през носа. Други симптоми, които могат да се наблюдават са:

• задавяне при хранене;
• аспирация;
• затруднено дишане;
• чести ушни инфекции, които могат да причинят нарушаване на слуха.

Нелекувано състоянието причинява сериозна психологична травма за детето, води до речеви затруднения (хиперназален гласов резонанс, носов говор) и затруднена социализация.

Диагнозата се поставя лесно веднага след раждането чрез преглед на новороденото. Важно е да се установи тежестта на дефекта.

Лечението на цепката на твърдото небце е хирургично и трябва да се предприеме възможно най-рано - в кърмаческа или ранна детска възраст, тъй като закъснялата корекция води до забавено психо-емоционално развитие. Лечението трябва да бъде комплексно. Освен оперативната намеса важно значение има работата с психолог и логопед за развитие на речевите способности на детето.