Цепка на устната и небцето [заешка устна и вълча уста] МКБ Q35-Q37

Вродените цепки на устната и небцето възникват в резултат на неуспешно сливане на частите, от които се образува устната кухина по време на ембрионалното развитие. Представляват вроден дефект, характеризиращ се с наличието на една или повече цепки на горната устна и/или небцето. Дефектът може да бъде едва забележим или да обхваща цялата устна и небцето, както да е едностранен или двустранен. Тази малформация води до затруднения в храненето, а при цялостните цепки и затруднения с носното дишане, което е водещо при кърмачетата.

Цепка на устната и небцето [заешка устна и вълча уста], които могат да се появят и заедно като цепка на небцето с цепка на устната [вълча уста със заешка устна] са варианти на вродена деформация, причинена от аномално развитие на лицето по време на гестацията. Цепката може да бъде фисура или отвор. Това е несливане на естествените структури на организма, които се формират преди раждането. Около 1 на 700 новородени има цепка на устната, цепка на небцето или двете заедно. Термините заешка устна и вълча уста се използват все по-малко, тъй като се смятат за обидни.

Цепките могат да засегнат и други части на лицето, като очите, ушите, носа, бузите и челото. През 1976, Paul Tessier описва петнадесет линии на цепки. Повечето от тези краниофациални цепки са дори по-редки и често биват описани като цепки на Tessier, използвайки числения локатор, разработен от Tessier.

Цепка на устната и небцето [заешка устна и вълча уста] могат успешно да се лекуват хирургически, особено скоро след раждането и в ранното детство.