Болести на устните МКБ K13.0

› Въведение

› Класификация

› Прост хейлит

› Ангуларен хейлит

› Ексфолиативен хейлит

› Гландуларен хейлит

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Устните(лат. labia oris) представляват кожно-мускулни образувания, разполагащи се на входа на устната кухина. Анатомично се съставят от горна и долна част, съответно labium superius et inferius. Основната им функция се свързва с артикулацията на речта, както и за отваряне към храносмилателната система. Разстройствата на устните се характеризират с наличие на възпаление, дискомфорт и болезненост. Към рубриката „болести на устните“ се разглеждат следните нозологични единици:

• Хейлит без допълнителни особености
• Ангуларен хейлит
• Ексфолиативен хейлит
• Гландуларен хейлит
• Хейлодиния
• Хейлоза
• Рагада без допълнителни особености

Класификация

Понятието „хейлит“ показва възпаление на устните, като се включват множество видове хейлити – инфекциозни(ъглови), ексфолиативни, контактни, жлезисти и др. Няма установена ясна класификация за хейлитите, но в тази статия се представя класификация на хейлита в три основни групи със специфичните им подтипове:

Предимно обратими хейлити:

• Прост хейлит
• Инфекциозен хейлит
• Контактен хейлит
• Ексфолиативен хейлит
• Медикаментозен хейлит

Предимно персистиращи:

• Актиничен хейлит
• Грануломатозен хейлит
• Жлезист хейлит
• Плазмен хейлит

Хейлити,  свързани с дерматози и други системни заболявания като:

• Лупус еритематодес
• Лихен планус
• Ангиоедем пемфигоид
• Ксеростомия
• Еритема мултиформе
• Болест на Крон
• Саркоидоза

Хейлит без допълнителни особености е възпаление на устните. Може да включва кожата около устата и/или лабиалната лигавица.

Прост хейлит

Прост хейлит(Cheilitis simplex, Cheilitis sicca) е най-честата и лека форма на възпаление на устните, което може да бъде причинено от външни фактори, като влажно и студено време, силно слънчево облъчване. Нерядко хейлитът може да бъде резултат от контактна алергична, фотоалергична или фототоксична реакция от съставките на червило или локални медикаменти. Причините са механични(облизване), при радиоактивни облъчвания, химични и биологични фактори(микози и гнойни бактериални инфекции). В тези случаи устните са плътни, увеличени по обем с груба лющеща се повърхност или с оформени рагади. При остри прояви могат да се наблюдават мехури и корички по кожата, лигавицата или полулигавицата на устните. Наблюдава се у моряци, земеделци, леяри и други професии. Значението на хеилитите е голямо, тъй като може да се определи и като форма на преканцероза в напредналата възраст.

Ангуларен хейлит

Ангуларен хейлит, наричан още и хейлоза, са възпалени болести на устните на един или и двата ъгли на устната кухина. Ъгловият хеилит често представлява опортюнистична инфекция на гъбички и/или бактерии, с множество локални и системни предразполагащи фактори, които участват в инициирането и устойчивостта на лезията. Тези фактори включват хранителни дефицити, сухота в устата, лош навик на близане на устните, имуносупресия и други. Ангуларният хейлит е с неспецифична симптоматика. Лезиите по-често са симетрични и от двете страни, но понякога са едностранни. Първоначално, кожата на ъглите на устата надебелява и има сиво-бял цвят на фона на еритемна плака. По-късно може да има зачервяване и оточност. Лигавицата на устните може да стане напукана, с наличие на язви или атрофии. Обикновено няма кървене. Когато е засегната и кожата може да има линейни рагади, пукнатини около ъгъла на устата. По-рядко може да се усложни като дерматит, наподобяваща екзема.

Ексфолиативен хейлит

Ексфолиативният хейлит е рядка болест на устните – по своята същност се характеризира като възпаление на зоната Вермилион на устните, които са болезнени и с крусти. Налице е непрекъснато производство и десквамация на кафяви люспи на кератин. Няма конкретна причина за този хеилит, рядко са инфекциозни, при някои индивиди, се свързва със стрес, тревожност, депресия или личностни разстройства. Някои считат обичайно облизване на устните може да доведе до хейлит. Лечението се състои предимно от запазване на устните влажни и прилагането на локални кортикостероиди.

Гландуларен хейлит

При гландуларният(жлезист) хейлит се наблюдават възпалителни изменения на устните жлези, предимно на долната устна без засягане на повърхността на устните. Различават се прост жлезен хейлит, при който по допирната и вътрешната повърхност на долната устна се намират множество хиперпластични слюнчени жлези със склонност към възпаление.

Клинично се откриват милиарни, мономорфни зачервени папули(изпъкнали над лигавичната повърхност образувания), в центъра на които се виждат фини отворчета на слюнчените жлези. При натиск върху тях излизат фини капчици слюнка. Устните са влажно-лепкави и подути, в по-напредналите случаи може да се стигне до макрохейлия(абнормно уголемени устни) или да се добави гнойна инфекция.

Диагноза

Диагнозата „хейлит“ се поставя лесно чрез оглед. При съмнение за инфекциозен хейлит може да се вземе натривка за микробиологично изследване. Диагнозата, когато не може да се намери алтернативна причина за клиничната изява - неприятно усещане за парене, засягащо устните,  се определя като форма на синдром на парене в устата.

Лечение

Лечението на болести на устните включва:

• Етиологично лечение – премахване предполагаемите фактори, водещи до развитие на дадената патология
• Локално лечение. Прилагат се омазняващи, противовъзпалително действащи кортикостероидни кремове, индиферентни мазнини, фотозащитни кремове. При простата форма на гландуларен хейлит се прилага електрокоагулация на увеличените слюнчени жлези, в комбинация с противовъзпалителни средства. При тежки случаи на грануломатозен хейлит се препоръчва общо лечение с кортикостероиди, комбинирани с противовъзпалителни средства, витамини от групите РР, В12, фолиева киселина, използват се още дапсон, имуносупресори и евентуално пластично хирургично лечение. При хейлити, свързани с други заболявания, се прилага лечение на основното заболяване, водещо до развитие на хейлит.

Изображения: freepik.com; James Heilman, MD, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons;