Левкоплакия и други изменения на устния епител, включително и на езика МКБ K13.2

› Въведение

› Класификация

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

Въведение

С понятието „левкоплакия“ се бележи състоянието, при което в устната кухина на едно или повече места се образуват бели лезии или петна. То представлява най-честото нарушение на лигавичната кератинизация(натрупване на рогово вещество), особено при мъже на възраст между 40-70 години. Тук се отнасят и белите петна, които не могат да бъдат премахнати, които не се свързват с определено заболяване или такива, които се свързват с плосък лишей, еритематозен лупус, медикаментозно появили се, сифилис, грануломатозни микози.

Към рубриката „Левкоплакия и други изменения на устния епител, включително и на езика“ се разглеждат следните нозологични единици:

• Левкоплакия
• Еритроплакия на устния епител, включително и на езика
• Левкоедем на устния епител, включително и на езика
• Левкокератоза на небцето, никотинова
• Небце на пушач

Класификация

Левкоплакията се класифицира като преканцероза, а също и като заболяване на лигавицата. Според мястото на засягане левкоплакията може да се определи като перорална, орофарингеална(свързана с развитие на плоскоклетъчен карцином на хранопровода), ларингеална, левкоплакия на пикочните пътища, вкл. пикочния мехур, левкоплакия на пениса, вулвата, шийката на матката или влагалището.

Пероралната левкоплакия клинично се разделя на:

• Хомогенна левкоплакия – състои се от асимптоматични, добре дефинирани, равномерно бели плаки.
• Хетерогенна левкоплакия – плаките тук са неравномерни по своето оцветяване, тъй като цветът варира от предимно бял до бял с примеси на червено. Повърхността на плаките е неравна и с неправилен контур, вследствие на това съществуват папулозна(плоска), нодуларна и екзофитна форма на левкоплакия.

Пролиферативната верукозна левкоплакия е подтип на верукозната левкоплакия, която протича агресивно, с изразена резистентност към лечение, мултифокален външен вид и висока степен на злокачествена трансформация. Плаките са обширни, папиларни или верукоидни, склонни към пролифериране в съседни участъци.  

Етиология

Левкоплакията се разглежда като неспецифичен отговор на устната лигавица спрямо външни агенти. Етиологията на заболяването е многофакторна. За такива се считат следните:

• Тютюнопушене
• Прием на алкохол
• Горещи и люти храни
• Механично дразнене от кариозни зъби или протези
• Желязодефицит
• Персистиращи кандидозни инфекции на устната кухина

Тъй като левкоплакията се счита за преканцероза, съществуват фактори, увеличаващи риска от злокачествена трансформация на лезията. За такива се приемат:

• Женски пол
• Хронично протичаща левкоплакия
• Левкоплакия при непушачи
• Локализация на лезия на езика и/или пода на устата
• Големина над 200мм
• Наличие на епителна дисплазия
• Наличие на Candida albicans

Клинична картина

Най-характерният симптом за левкоплакията е появата на бели петна по хода на устната лигавица в отсъствието на болка. Видът на левкоплакия и други изменения на устния епител, включително и на езика, са доста разнообразни. Плаките при левколакия могат да бъдат малки, добре отграничени бели петънца от околната тъкан, наподобяващи на капка на восъчна свещ. Разположени са по лигавицата на бузите, езика, устните, подезичната област, подезичният ръб и останалите части от венците, което е двустранно и симетрично.

Освен простата левкоплакия се наблюдават и брадавицовидна левкоплакия и ерозивна левкоплакия, които се придружават от по-отчетливи възпалителни реакции, поради отворените цепки, ерозии и язви. Разязвяването се наблюдава най-вече в травмираните участъци. Основният клиничен белег за злокачественост е появата на груби уплътнения, заобиколени от зачервена изтънена периферия. Карциноматозна трансформация се наблюдава в 4 - 6% от случаите.

Левкоплакията на небцето се характеризира със следните особености - първоначално епителът помътнява, става бяло-сивкав и задебелява. Върху този фон се открояват хиперемирани участъци, представляващи отвърстия на слюнчените жлези. Рядко на небцето се образуват сиво-бели елементи.

Левкоплакията на езика започва с прозрачни, блестящи, недобре ограничени петна. Последните се сливат и формират по-плътни сиво-бели участъци. Появата на брадавицовидни надигнати лезии, прави повърхността на езика неравна и насечена от цепки. Такива изменения клонят към злокачествена трансформация.

Еритроплакията е част от левкоплакия и други изменения на устния епител, включително и на езика червена плоска лезия в устната кухина. Най-честите области, където се локализира, са пода на устната кухина, езика и мекото небце. Микроскопски се намира тежка епителна дисплазия, карцином ин ситу или инвазивен карцином на сквамозните клетки. Причината е неизвестна, но се предполага, че е подобна на плоскоклетъчен карцином и най-често се свързва с тютюнопушене и алкохол.

Левкоедемата е син, сив или бял вид на лигавицата. Среща се много често и някои автори го разглеждат като разновидност на лигавицата, а не болестно състояние. Емпирични проучвания сочат също, че е придобито състояние, причинено от локално излагане на лигавицата от външни фактори. По-често се среща в черната раса и при пушачи. Пушенето на канабис също води до това състояние. Налице е сиво - бял, млечен вид на лигавицата, което обикновено е двустранно. Повърхността на лигавицата е нагъната и набръчкана с бели ивичести лезии. Освен външния вид лезията е напълно безсимптомна.

Смята се, че левкоедемата е вътреклетъчен оток на повърхностните епителни клетки свързан със задържане на изменен кератин. Субективни субклинични признаци могат да се развият при дразнене с подправки, тютюнопушене и олющване на лигавицата. Лечение обикновено не се налага.

Левкокератозата или небце на пушач е дифузно бяло петно по твърдото небце. То е безболезнено и се причинява като отговор на лигавицата към хронична топлина. Причините за небцето на пушача се смята, че е химическа и топлинно индуцирана кератоза. Дългосрочно пиене на топли напитки може да причини подобно състояние. Небцето на пушача клинично се изявява със сиви или бели петна, съдържащи папули или нодули, леко надигнати с червени точки в техния център. Тези червени точки представляват възпалените канали на малките слюнчени жлези.

Диагноза

Диагнозата обикновено се поставя въз основа на клиничната картина и анамнезата на пациента относно някои от гореизброените фактори, благоприятстващи развитието на левкоплакия. Биопсично изследване не се налага, освен ако няма разязвяване или локализирана еритроплакия. Лезията е обикновено обратима след преустановяване на етиологичния фактор, най-често тютюнопушене.

Диференциална диагноза може да се направи с:

• Химично изгаряне
• Кандидоза
• Leukooedem
• Lichen planus
• Psoriasis
• Lupus eritematodes
• Morsciato buccarum

Лечение

Лечението на левкоплакията и други изменения на устния епител, вкл. и на езика, е симптоматично. Приемането на витамин А и други ретиноиди, а също и изотретионин, бета-каротин, повлияват благоприятно левкоплакията. Преустановяване на тютюнопушенето, приема на големи количества алкохол, прекалено топли или студени напитки също способстват процеса на реконвалесценция. Задължително е наблюдение към злокачествено израждане. Лечението на еритроплакията включва биопсия на лезията за идентифициране степента на дисплазия в случаите, в които е налице разязвяване, наличие на кръв, неравни граници на лезията. Пълна ексцизия се препоръчва в зависимост от хистологичния вариант.

Изображение: Unknown photographer, Public domain, via Wikimedia Commons; Aitor III, Public domain, via Wikimedia Commons; Klaus D. Peter, Gummersbach, Germany, CC BY 3.0 DE, via Wikimedia Commons;