Гранулом и грануломоподобни увреждания на устната лигавица МКБ K13.4

› Въведение

› Пиогенен гранулом

› Въведение

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

Въведение

С понятието „гранулом“ се дефинира организирана колекция от макрофаги, многоядрени гигантски клетки, лимфоцити и фибробласти. Грануломи в организма се образуват в отговор на хронично възпаление. В рубриката „Гранулом и грануломоподобни увреждания на устната лигавица“ се разглеждат следните нозологични единици:

• Пиогенен гранулом
• Еозинофилен гранулом
• Верукозен ксантом на устната лигавица

Еозинофилният гранулом представлява язвена лезия с неясна етиология. Нарича се още травматичен еозинофилен гранулом, поради това, че често е свързан с травма. Въпреки това има съмнение и за други причини като лекарства, имунна реакция или лимфопролиферативни нарушения. Хистологичните проби показват плътен инфилтрат от еозинофли, лимфоцити и големи мононуклеарни клетки. В диференциалната диагноза трябва да се мисли за друг гранулом и грануломоподобни увреждания на устната лигавица.

Верукозният ксантом е рядка доброкачествена лезия и има веруциформен вид, но може да бъде и на краче като един полип, множествено като полипоматоза или на широка основа. Най-честата локализация е устната лигавица, но също има случаи и с верукозен ксантом на скротума, пениса, перинеума и кожата. Хистологична характеристика на верикозните ксантоми е наличие на голям брой хистоцити в лезията, натоварени с липиди и наподобяват пенести клетки. Най-често срещаното местоположение е маргиналната част на венеца и други области от устната кухина.

Пиогенният гранулом се среща най-често в клиничната практика, по тази причина той ще бъде разгледан отделно от еозинофилния гранулом и верукозния ксантом на устната лигавица.

Пиогенен гранулом

Въведение

Пиогенният гранулом(granuloma pyogenicum), наричан също лобуларен капилярен хемангиом, телеангиектатичен гранулом, представлява доброкачествено новообразувание със съдово засягане на кожата и лигавиците. Масата се формира за кратък период от време и се наблюдава най-често при деца и млади хора. Освен обичайните локализации по кожа и орална лигавица, грануломи могат да се появят по хода на стомашно-чревния тракт, централната нервна система и пикочен мехур. Не се съобщава за расово предпочитание, среща се при мъже и жени с по-голяма честота сред последните, поради хормонално обусловени фактори.

Етиология

Причините, поради които възниква гранулом, са неизвестни. Като фактори, благоприятстващи развитието му, се считат:

• Травма – най-често след убождане, удар
• Хормонално обусловен пиогенен гранулом – при прием на орални контрацептиви, при бременност
• Медикаментозно-индуциран гранулом – може да се наблюдава при терапия с протеазни инхибитори, изотретиноин, ацитретин, антиретровирусни средства и др.
• Инфекциозен процес – изолира се най-често S.aureus, вирусна или микозна инфекция

Клинична картина

Пиогенният гранулом има изглед на ярко оцветена, изпъкнала над околната тъкан туморовидна червена маса с гладка и изтънена повърхност, като максималните си размери достигат за период от няколко седмици. Цветът на лезията зависи от това до колко е кръвоснабдена. Състоянието е неболезнено, обикновено асимптоматично. Грануломът може да кърви след травма или при спонтанен пробив. Разглеждат се следните клинични форми на пиогенен гранулом:

• Подкожен пиогенен гранулом – локализира се в горната част на тялото, предимно по крайниците.
• Интравенозен пиогенен гранулом – представя се като съдов полип с локализация по горни крайници или шия.
• Пиогенен гранулом със сателитни лезии – наблюдава се по скалпа и по хода на торса, развиват се множество пиогенни грануломи около първичното огнище(лезия).
• Epulis granulomatosum – характерно се развива след екстракция на зъб, травма, лоша устна хигиена. Този вариант на пиогенен гранулом се появява върху гингивата, езика и устните.

Диагноза

Диагнозата се поставя лесно на базата на физикалния преглед на пациента, а също и при анамнестични данни за травма, бременност, лекарствена терапия и пр. Съществуват две хистологични форми на пиогенен гранулом – лобулиран и нелобулиран. Микроскопските промени, които се установяват, се свързват с наличието на гранулационна тъкан, покрита с атрофичен или хипертрофичен епител, с придружаващи улцерации или без, ендотелно облицовани съдови пространства. . Хистологично се установява млада гранулационна съединителна тъкан с разширени и новообразувани кръвоносни съдове, инфилтрирани с фибробласти, лимфоцити и плазматични клетки.

Диференциална диагноза може да се направи с:

• Хемангиом
• Амеланотичен меланом
• Ангиосарком
• Ангиоендотелиом
• Бациларна ангиоматоза
• Сарком на Капоши
• Периферен осифициращ фибром

Лечение

Лечението на пиогенният гранулом бива консервативно и хирургично. При консервативното лечение локално могат да се прилагат сребърен нитрат и кортикостероиди под формата на крем или инжекционно. Хирургичното лечение включва ексцизия на пиогенния гранулом с последваща електрокоагулация, като рискът от рецидиви при този метод е минимален. Прилагат се също криотерапия и лазерно лечение. Отстраняване на предполагаемите етиологични фактори също са от значение за ефективното лечение на състоянието.

Изображения: DRosenbach at en.wikipedia, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Mutleysmith, Public domain, via Wikimedia Commons;