Кисти при развитието (неодонтогенни) в устната кухина МКБ K09.1

› Въведение

› Назолабиална киста

› Въведение

› Епидемиология

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

› Назопалатинална киста

› Въведение

› Епидемиология

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Неодонтогенните кисти на челюстите не се срещат често и се появяват много по-рядко от одонтогенните кисти. Те възникват от тъкани, които не участват в образуването на зъбите. Обикновено се откриват в хода на рутинно изследване. По дефиниция кистите са облицовани с епител.

Към рубриката „Кисти при развитието (неодонтогенни) в устната кухина“ се разглеждат следните нозологични единици:

• Назолабиална киста
• Назопалатинална киста

Назолабиална киста

Въведение

Назолабиалнaтa кистa(киста на Клещад) е вид неодонтогенна киста, възникваща в носната аларна област на срединната повърхност. Генезата на заболяването е бенигнена, а след извършване на адекватно лечение рецидиви обикновено не възникват.

Епидемиология

Патологията има пикова честота между четвърта и пета декада от живота, с предпочитание към женския пол. Съотношението на заболеваемост жени към мъже е 3:1. Не се съобщава за расово предпочитание.

Етиология

Съществуват няколко хипотези, относно възникването на назолабиалната киста, но основната е, че произхожда от епителни клетки, задържани в мезенхима по време на вътреутробното развитие.

Клинична картина

Клинично състоянието се манифестира с безболезнено подуване, локализирано в назолабиалната област. Други симптоми, придружаващи заболяването, са заличаване на sulcus nasolabialis(т.нар. назолабиални бръчки) поради нарастване размерите на лезията, запушване на носа, промяна в лицевата конфигурация, като това са и основните причини, поради които пациентите търсят клиницист.

Диагноза

Диагнозата „Назолабиална киста“ се поставя въз основа на клиничната находка, установена при физикалния преглед. При палпация кистата е с ясна локализация, но консистенцията и е мековата и променлива. На рентгенография не се установява никаква находка. Чрез компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс може да се проследи връзката на лезията с околните структури. Хистопатологично лезията е облицована с псевдостратифициран или стратифициран плоскоклетъчен епител.

Диференциална диагноза може да се направи с:

• Радикуларна киста
• Дентигерна киста
• Назопалатинална киста
• Шваном
• Неврофибром
• Периапикален абсцес

Лечение

Лечението на назолабиалните кисти е изцяло хирургично. Прилага се консервативна хирургична ексцизия, като прогнозата е много добра, а рискът от рецидиви е минимален.

Назопалатинална киста

Въведение

Назопалатиналната киста(киста на инцизалния канал) е най-често срещаната неодонтогенна киста на горната челюст. По своята същност те са епителни и доброкачествени.

Епидемиология

Разпространението на назопалитиналните кисти варира значително между 0,8% и 33%. Не е известно расово предпочитание. Някои проучвания сочат, че мъжете са до 2 пъти по-засегнати от жените, но не е изцяло потвърдено. Възрастовият диапазон, в който могат да се срещнат кистите на палатиналния канал, е широк(7-90г.). Средната възраст, в която се наблюдава патологията, е 46 години.

Етиология

Развитието на лицевите кости и устната кухина се осъществява между четвърта и осма седмица от вътреутробното развитие. Въпреки че инцизалният канал търпи прогресивна дегенерация се предполага, че кистата произлиза от остатъците на палатиналния канал при ембрионалното развитие на максилата и небцето. Генетични фактори също оказват влияние по отношение развитието на процеса.

Клинична картина

Малките по размер кисти обикновено са асимптоматични и се откриват в хода на рутинна рентгенография. Нарастващите по размер кисти могат да дадат следната клинична симптоматика:

• Подуване
• Болка или усещане за парене в предната част на максилата
• Разместване на горната зъбна редица
• Образуване на фистула или невъзможност за носене на протеза
• Костна експанзия

Известно е обаче, че размерът на кистата невинаги корелира с тежестта на симптоматиката, но във всички случаи, в които се наблюдава разширяване на кистата в посока носна кухина, симптомите са по-тежки.

Диагноза

Диагнозата се поставя въз основата на клиничната находка, както и на рентгенографията. Рентгенографското изследване разкрива добре дефинирана, яйцевидна, кръгловата или крушовидна по форма лезия, разположена в срединната линия на максилата. Обикновено предните зъби реагират положително на теста за чувствителност на пулпата. Хистопатологично се разкрива кухина, облицована с епител – сквамозен, кубовиден, респираторен или друг тип епител, или комбинация от горепосочените, като видът на епитела зависи от локализацията на кистата. Често в стената на кистата се наблюдават клетки на хроничното възпаление – лимфоцити и плазматични клетки, както и хеморагични участъци.

Диференциална диагноза може да се направи с:

• Радикуларна киста
• Пародонтална киста
• Одонтогенен кератоцист
• Гранулом

Лечение

Лечението на киста на инцизалния канал се състои в нейната енуклеация чрез букален достъп. Следоперативно се очаква пълна костна регенерация в рамките на костния дефект. Рецидивите не са чести след проведеното лечение. Като усложнения на нелекувани, големи по размери назопалатинални кисти, се считат резорбцията на зъбните корени, перфорация на максиларния синус или носната кухина, както и девитализация на резците.

Изображения: Timpo, Public domain, via Wikimedia Commons;