Кисти, свързани с развитието на зъбите МКБ K09.0

› Въведение

› Класификация

› Дентигерна киста

› Ерупционна киста

› Одонтогенен кератоцист

› Латерална пародонтална киста

› Гингивална киста на новороденото

› Жлезиста одонтогенна киста

Въведение

Одонтогенните кисти са най-честата форма на кистозни лезии, засягащи лицево-челюстната област. По своята същност кистите представляват патологично пространство, изпълнено с течност, гной или друга материя, ограничено от околната тъкан и облицовано от епител, като в болшинството от случаите те са с доброкачествен произход. В рубриката „Кисти, свързани с развитието на зъбите“ се разглеждат следните нозологични единици:

• Детригерна киста
• Ерупционна киста
• Одонтогенен кератоцист
• Гингивална киста на новороденото
• Латерална пародонтална киста
• Жлезиста одонтогенна киста

Класификация

Одонтогенните кисти се характеризират в две големи групи – свързани с развитието и възпалителни. Към одонтогенните кисти, свързани с развитието, се причисляват:

• Дентигерна киста
• Ерупционна киста
• Одонтогенен кератоцист
• Гингивална киста на новороденото
• Гингивална одонтогенна киста
• Латерална пародонтална киста
• Жлезиста одонтогенна киста

Към възпалителните одонтогенни кисти спадат:

• Периапикална киста
• Остатъчна периапикална киста
• Букална бифуркационна киста

Дентигерна киста

Дентигерната киста е вид одонтогенна киста, свързана с развитието и заема между 20 и 24% от всички кисти на челюстта. Характерно се наблюдават около двадесетте и тридесетте години от живота, като появата им в детска възраст е рядка.

Тези кисти се образуват между епитела на емайла и емайла на короната на засегнатия зъб. Дентигерните кисти винаги включват короната на непоникналия или ретиниран зъб и обикновено се наблюдават в района на трети моларен регион на долната челюст. Кистите не дават клинична симптоматика и се откриват в хода на зъбна рентгенография по повод забавеното или липсващо изникване на дадения зъб. Дентигерната кистозна лезия на рентгенография има добре дефинирана склеротична граница.

Ерупционна киста

Ерупционната киста представлява доброкачествена киста на меките тъкани, наблюдаваща се малко преди изникването на зъбите, млечни или постоянни. Докладите сочат, че този вид кисти се наблюдават във възрастовия диапазон между 6-9 годишна възраст, по-чести от дясната, отколкото от лявата страна и по-чести при мъже, отколкото при жени. За предилекционни места се считат и премоларните, и моларните области. Клинично, лезията е ограничена, изпъкнала над мястото на никнещия зъб, с полупрозрачен вид.

Хистологично, ерупционната киста има същите характеристики като дентигерната киста – наличие на съединителна фиброзна тъкан, покрита с фин слой некератинизиран клетъчен епител, но рентгенографски при ерупционната киста не се наблюдава засягане на костите. В по-голямата част от случаите тези кисти изчезват сами и не изискват никакво лечение, подлежат на такова ако болят, кървят или са инфектирани.

Одонтогенен кератоцист

Одонтогенният кератоцист се определя като доброкачествена и заема около 11% от кистите на челюстите. Могат да се срещнат във всички възрасти, с пикова честота през втората и четвъртата декада от живота, по-чести при мъже, отколкото при жени, предимно при европейската раса.

Смята се, че одонтогенният кератоцист възникват от остатъци от Серес, травматична имплантация или растеж надолу на базалноклетъчния слой на повърхностния епител, или намален емайлов епител на зъбния фоликул. Тези кистозни лезии се срещат два пъти по-често в областта на мандибулата, отколкото в максилата.

Клинично, одонтогенният кератоцист се представя като подутина, с или без болка. Класически расте в медуларните пространства на костта в предно-задна посока, като колагеназната активност в епитела на кистите регулира експанзивния растеж на лезията в костта.

Рентгенографски, одонтогенният кератоцист се представя като добре дефинирана радиолуцентна лезия, монолокуларна или мултилокуларна, с гладки и обикновено кортикирани граници, но тези характеристики не са патогномонични. Окончателна диагноза се поставя чрез биопсия.

Възможностите за лечение на одонтогенен кератоцист са свързани с:

• Хирургична енуклеация
• Кюретаж
• Енуклеация и криотерапия
• Периферна остектомия след кюретаж и/или енуклеация

Рецидиви обикновено се появяват в рамките на 5 до 40 години от лечението. Злокачествена трансформация на одонтогенния кератоцист е необичайна.

Латерална пародонтална киста

Латералната пародонтална киста(LPC) е невъзпалителна киста, локализираща се по страничната повърхност на корена на съответния зъб. Етиологията на състоянието е неясна, но се предполага, че произхожда от клетъчните остатъци на Malassez, намален епител на емайла или от остатъци на зъбната ламина.

По отношение на епидемиологията, LPC се наблюдава предимно между пето и седмо десетилетие от живота, рядко при млади пациенти и хора под 30 годишна възраст. Не се съобщава за полово или расово предпочитание. За предилекционно място се приема мандибулата, в областта на корените на премоларите и кучешките зъби.

Пациентите с латерална пародонтална киста често не дават изявена клинична симптоматика и се идентифицира в хода на рутинна рентгенография на зъбните редици. LPC се представя като кръгла или овална маса с добре дефинирани граници под 1см в диаметър, но посочените характеристики не са патогномонични, по тази причина диференциална диагноза може да се направи с одонтогенен кератоцист, латерална радикуларна киста и други.

Хистологично се наблюдава кистозна кухина, облицована от некератинизиран плоскоклетъчен епител, подредени в 1 до 5 реда, без наличие на възпаление.

Лечението на латерална пародонтална киста включва хирургичното и отстраняване чрез енуклеация на зъба и повторна рентгенография за проследяване на рецидив. Валидно за всички одонтогенни кисти е правилото, че нелекуването им може да причини резорбция на корена на зъба, изместване позицията на зъбите и наличието на болка.

Гингивална киста на новороденото

Гингивалната киста на новороденото, наричана също възли на Бон, представлява орална лигавична лезия, наблюдаваща се в рамките на 3 до 6 седмици след раждането, като рядко се визуализира след това. Въз основа на местоположението си се разделят на палатални(небцови) и алвеоларни.

Клинично кистите се представят като бели до жълтеникави, кръгли до овални маси и достигат диаметър 2-3мм. Възлите на Бон са облицовани с одонтогенен епител, който е покрит с дебел слой кератин, ето какво придава жълтия цвят на лезията. Почти винаги кистите се разпадат сами няколко дни след раждането. Ако останат в устната кухина на бебето за период от няколко месеца, то тогава са показани за хирургично лечение.

Жлезиста одонтогенна киста

Жлезистата одонтогенна киста е рядко срещана одонтогенна киста с агресивен характер и може да се развие както в областта на горната, така и в областта на долната челюст.

Епидемиологията на заболяването се оценява с честота около 0,1%, като се засягат предимно по-възрастни индивиди, най-често между 40 и 60 години, но не и тези под 10 годишна възраст. Жлезистата одонтогенна киста има тенденция да присъства повече при мъже, отколкото при жени.

Състоянието може да възникне поради множество причини – в резултат на травматично увреждане, поради мутация на клетките на оралната лигавица и зъбния фоликул, поради вече съществуващи кисти.

Клиничната картина на жлезиста одонтогенна киста се манифестира с:

• Разширяване на челюстта
• Подуване
• Увреждане корена на зъба и кортикалната плоча
• Лицева парестезия
• Изместване на зъбите

По-малките по размер кисти не показват класическите признаци или симптоми и се приемат за асиптоматични.

Диагнозата се поставя въз основата на клинични и параклинични методи на изследване. Обикновено се извършва панорамна рентгенова снимка или компютърна томография за оценка тежестта на заболяването и настъпилите усложнения, както и за установяване локализацията и размерите на лезията. При взимане на биопсия, хистологично се установява наличие на стратифициран плоскоклетъчен епител и активни имунни клетки. Лигавицата е некератинизирана с малък диаметър.

Лечението на жлезиста одонтогенна киста е предимно хирургично. Извършват се енуклеация или кюретаж, като пациентите активно се проследяват поради високия риск от рецидиви. Могат да се използват и други методи на лечение като криохирургия и апикоектомия, но е желателно да не се извършват последователно.

Изображения: JawCyst.jpg: Coronation Dental Specialty Group [1] derivative work: Jbarta, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons; Coronation Dental Specialty Group [1], CC BY 3.0, via Wikimedia Commons; Nephron, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Sghael, Public domain, via Wikimedia Commons;