Хипотиреоидизъм, неуточнен МКБ E03.9

Щитовидната жлеза изпълнява ключови функции за оптималното протичане на редица процеси в организма благодарение на синтезираните от нея хормони, известни като тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3), които подлежат на строг контрол от хипофизната жлеза и отделяния от нея тиреостимулиращ хормон (TSH).

С произвежданите от нея хормони жлезата участва в осъществяването на метаболитните процеси, поддържането на нормалната телесна температура (терморегулация), репродуктивното здраве, настроението, съня и много други.

Различни фактори, причини и въздействия могат да доведат до увреждания в нормалното функциониране на жлезата.

Хипотиреоидизъм, неуточнен, представлява заболяване, което се характеризира с понижена функция на щитовидната жлеза, като при тежък хипотиреоидизъм (с голяма давност на проявите и липса на лечение) може да се наблюдава микседем.

Към факторите, водещи по различни механизми до увреждане на жлезата и намаляване на нейната функционална активност, се отнасят следните:

• генетична предиспозиция
• дефицит на йод: намален прием на йод с храната и питейната вода или пребиваване в ендемичен район с бедна на йод почва (съответно в резултат от това бедна на йод земеделска продукция)
• автоимунни заболявания: най-честата причина за хипотиреоидизъм е автоимунният тиреоидит на Хашимото, но провокиращи фактори могат да бъдат и наличните други автоимунни заболявания, като лупус, ревматоиден артрит и други
• лечение на хипертиреоидизъм: при лечение с радиоактивен йод, както и след приложение на пропилтиоурацил или метимазол е възможно развитие на хипофункция на жлезата
• облъчване или хирургична интервенция в шийната област: облъчването и засягането по оперативен път на щитовидната жлеза може да доведе до хипофункция
• прием на медикаменти: редица лекарства, като например литий (използван при депресия и психични разстройства), амиодарон (използван за лечение на аритмия) и други могат при продължителна употреба да причинят хипотиреоидизъм

По-редки причини за развитие на придобит хипотиреоидизъм са хормоналните изменения, настъпващи в организма при навлизане в пубертета, както и по време на бременност, също и при увреждане (неоплазми, инфекции, възпалителни или автоимунни процеси), засягащи хипофизата или хипоталамуса.

Симптоми при хипотиреоидизъм, неуточнен

Клиничната картина, тежестта на проявите и особеностите в протичането се определят в зависимост от етиологичните причини за появата и развитието на хипофункция на щитовидната жлеза, индивидуалните особености на пациента, наличието на придружаващи заболявания.

Проявите се развиват постепенно и често наподобяват по протичане много други заболявания и състояния. Често при развитието им в напреднала възраст се диагностицират погрешно като нормална част от процесите на остаряване и свързаните с него процеси на забавяне на метаболизма, отслабване на паметта и други.

Най-често при хипофункция на щитовидната жлеза в различна степен се наблюдават някои от следните прояви:

• гадене
• запек
• депресивни епизоди, повишена раздразнителност
• повишена чувствителност към студ
• изразена сънливост
• постоянна, хронична умора, отпадналост
• мускулна хипотония, слабост
• болки в мускулите, болки в ставите
• подуване на лицето, клепачите, често и на крайниците
• наддаване на тегло, без налични промени в двигателна активност и на фона на намален апетит
• когнитивен спад: първоначално едва забележим, но с напредване на процеса са налице отслабване на паметта, трудно концентриране, трудно фокусиране на вниманието
• изтъняване на косата, изразен косопад, промени в ноктите
• суха, студена, лющеща се кожа
• при жените са налице нарушения в менструалния цикъл
• възможни са нарушения в зрението

С течение на времето процесът напредва, като е възможно видимо увеличаване размерите на щитовидната жлеза (гуша), повишение нивата на холестерола, развитие на анемия, хипотермия.

Липсата на своевременна диагнозата и терапия води до прогресивно задълбочаване на проявите, като при изчерпване на компенсаторните механизми е възможно развитие на микседем.

Провокиращи фактори за неговото развитие са подлежащи инфекции, травми, изгаряния, хирургични интервенции, прием на медикаменти, стрес, излагане на студ и други. При възрастни пациенти с подлежащ недиагностициран и неконтролиран хипотиреоидизъм е възможно остро развитие на състоянието и настъпване на микседемна кома.

Състоянието се характеризира със задълбочаване на депресивното настроение и когнитивния спад, забавяне на метаболизма, промени по кожата, отоци с характерна тестова консистенция, като кожата е суха, груба, бледа и студена.

Често са налице промени, засягащи и сърдечно-съдовата система, като например забавяне на сърдечната честота и пулс, повишен риск от атеросклероза (поради развилата се хиперхолестеролемия), сърдечно-съдови инциденти и усложнения, затруднения при забременяване, спонтанен аборт и други.

Поставяне на диагнозата при хипотиреоидизъм, неуточнен

Основно значение за диагностицирането при хипофункция на щитовидната жлеза имат проведените лабораторни кръвни изследвания, които показват понижено ниво на щитовидните хормони в кръвта. Съществено значение имат и стойностите на тиреостимулиращия хормон (TSH), които дават възможност да се различи първичен от вторичен хипотиреоидизъм.

Освен резултатите от лабораторните изследвания значение при поставянето на диагнозата имат и другите методи на изследване:

• разпит на болния: епидемиологична и фамилна анамнеза, хранителни навици, наличие на подлежащи заболявания, прием на лекарства с или без рецепта, данни за предшестващи оперативни интервенции в областта на шията или облъчване
• физикални находки: оглед и палпация на щитовидната жлеза (подробно описание при наличие на промени в структурата, консистенцията, симетричността, наличието на болка), неврологичен статус, промени в поведението
• лабораторни изследвания: освен нивата на TSH и щитовидните хормони се препоръчва изследване на холестерола (често е налице хиперхолестеролемия), чернодробните ензими (възможно е повишение), еритроцитите и хемоглобина (възможно е понижение и наличие на анемия)
• образни изследвания: визуализацията на архитектониката и структурните особености на щитовидната жлеза се осъществява с различните образни методи на изследване, най-често ултразвуково изследване (ехография), компютърна томография (скенер на тиреоидеята), при необходимост радиоизотопно изследване, ядрено-магнитен резонанс на щитовидната жлеза

Ранното откриване на състоянието и назначаването на индивидуален терапевтичен план значимо намалява риска от развитие на усложнения, свързани с болестта и подобрява прогнозата в дългосрочен план.

Диференциалната диагноза при неуточнен хипотиреоидизъм включва различните заболявания на щитовидната жлеза, като увреждания в резултат от йоден недоимък (болести на щитовидната жлеза, свързани с йоден недоимък, и сродни състояния), при автоимунни (тиреоидит на Хашимото) или неопластични заболявания (неоплазми на тиреоидеята), след прекарана инфекция (постинфекциозен хипотиреоидизъм), след травма в областта и други. Необходимо е разграничаване от различните състояния, включени към други видове хипотиреоидизъм.

Лечение при хипотиреоидизъм, неуточнен

Терапията обикновено е хормонална, заместителна и включва приложение на левотироксин, представляващ синтетичен аналог на произвеждания от щитовидната жлеза хормон тироксин.

Дозата се определя индивидуално, като се започва обикновено с по-ниска и постепенно, в рамките на четири до осем седмици, дозата се повишава до повлияване симптомите на пациента.

Левотироксин се приема под формата на таблетки, като се препоръчва употреба всяка сутрин, преди хранене, приблизително по едно и също време.

Отличава се с висока ефективност, като още след първите няколко седмици се наблюдава видимо подобрение състоянието на болните. За потискане на всички симптоми на болестта са необходими няколко месеца и висока дисциплина от страна на пациентите.

Пропуските в приема, както и самоцелното прекратяване на терапията крие рискове от обратно завръщане проявите на болестта.

Медикаментът е с висока безопасност и нисък риск от нежелани ефекти и токсични реакции. С повишено внимание се прилага при лица в напреднала възраст, поради риска от остеопоротични изменения, засягащи опорно-двигателния апарат.

Съществува риск от нежелани лекарствени взаимодействия при едновременна употреба с някои антиаритмични лекарства (амиодарон), лекарства за щитовидната жлеза (метимазол, пропилтиоурацил), перорални лекарства за лечение на захарен диабет, някои антидепресанти.

При необходимост към левотироксин може да се включат други симптоматични средства, витаминни добавки и други.

Препоръчва се редовно проследяване състоянието на пациентите, като до определяне на необходимата доза левотироксин прегледите са през няколко седмици до три месеца, а след назначаване на ефективната доза от медикамента са достатъчни профилактични изследвания (преглед, лабораторни изследвания, ехография на жлезата) на всеки шест до дванадесет месеца (един до два пъти годишно).

Прогнозата се определя индивидуално в зависимост от тежестта и продължителността на проявите, наличието на подлежащи заболявания, развитието на усложнения, своевременното откриване, адекватната терапия, съдействието от страна на пациента.

Като цяло ранно откриване на заболяването и стриктното спазване на предписания терапевтичен план води до бързо и пълно овладяване проявите на болестта, намалявайки риска от усложнения.