Хормонална терапия при хипотиреоидизъм

Защо е необходимо провеждането на хормонална терапия при хипотиреоидизъм?

В какво се състои хормоналната терапия при хипотиреоидизъм?

Ефекти от терапията

Странични реакции

Защо е необходимо провеждането на хормонална терапия при хипотиреоидизъм?

Недостигът на хормони на щитовидната жлеза се означава като хипотиреоидизъм. Както всеки дефицит, така и хипотиреоидизмът налага провеждането на подходящо лечение, което в случая се осъществява чрез прием на синтетични хормони. Провеждането на хормонална терапия при хипотиреоидизъм може да предпази пациента от възможните усложнения в здравословния му статус.

Хипотиреоидизъм е ендокринно разстройство в организма, което в световен мащаб се дължи на недостиг на йод в храната. В страните, в които не се установява липса на йод в храната, най-честата причина за хипотиреоидизъм е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, наречено тиреоидит на Хашимото.

Сред по-рядко срещаните причини са: предишно лечение с радиоактивен йод, нараняване на хипоталамуса или на хипофизната жлеза, прием на някои медикаменти, липсата на функционираща щитовидна жлеза при раждането или оперативно отстраняване на щитовидната жлеза.

Хипотиреоидизмът най-общо има слените последствия за организма:

• лесна уморяемост;
• депресия;
• повишаване на теглото;
• мускулна слабост;
• нарушено внимание;
• студова непоносимост;
• повишена сънливост;
• суха кожа и коса;
• мускулни крампи;
• забавена сърдечна честота;
• студени ръце и крака;
• болка в ставите;
• повишени холестеролни нива в кръвта;
• запек;
• тежки менструални периоди.

В какво се състои хормоналната терапия при хипотиреоидизъм?

Хормоналната терапия при хипотиреоидизъм включва прием на T3 (трийодтиронин) и T4 (тироксин), като се цели да се допълнят липсващите хормонални нива. Те се абсорбират добре от стомашно-чревния тракт, така че може да се прилагат орално.

Прочетете още:

• Изследване на тиреостимулиращ хормон (ТСХ)

В зависимост от конкретната причина за хормоналния дефицит двата хормона може да се приемат заедно или по отделно. Индивидуално се определя също и дозата на приеманите хормони, в зависимост от характера на състоянието, възрастта, теглото и съпътстващите заболявания.

При пациенти в напреднала възраст, както и такива със сърдечни заболявания, първоначално се предписват по-ниски дози, докато организмът привикне. Така се предотвратява рискът от възникване на усложнения.

По-ниски дози са подходящи и за пациенти със субклиничен хипотиреоидизъм (скрит), докато при такива с централен хипотиреоидизъм (вторичен) се предписва доза по-висока от средната.

Приемът се осъществява 30 до 60 минути преди закуска или поне 4 часа след хранене. Това е необходимо, понеже някои хранителни вещества, като калций например, имат способността да инхибират абсорбцията на синтетичните хормони.

В началото на лечението периодично се провеждат тестова за нивата на хормоните, за да се определи дали предписаната доза е адекватна и достатъчна за пациента. При необходимост дозата се коригира. След окончателно установяване на коректната доза контролни изследвания се правят поне на шест месеца.

За повече информация прочетете:

• Изследване на щитовидни хормони
• Изследване на щитовидна жлеза

Ефекти от хормонална терапия при хипотиреоидизъм

Прилагането на терапията има следните благоприятни ефекти при възрастни пациенти:

• нормализиране на теглото;
• подобряване на енергийните нива;
• засилване на паметта и концентрацията;
• подобряване на настроението;
• редуциране размера на увеличената щитовидна жлеза (гуша);
• подобряване действието на храносмилателния тракт;
• подобряване функцията на сърцето;
• нормализиране нивата на холестерол и триглицериди.

Хормоналната терапия при дефицит на щитовидни хормони при деца има следните ефекти:

• стимулиране на растежа;
• подобряване на развитието;
• засилване на интелектуалното развитие;
• подобряване на поведението;
• подобряване на успеха в училище.

Повече информация може да намерите:

• Лекарства за щитовидната жлеза

Странични реакции при хормонална терапия при хипотиреоидизъм

Възможните странични реакции от терапията са:

• подуване на лицето, езика, устните или гърлото;
• затруднено дишане;
• болка в гръдния кош;
• изпотяване;
• сърцебиене;
• обливане на горещи вълни;
• виене на свят;
• чести движения на червата;
• нервност;
• проблеми със съня;
• психоза;
• тремор;
• загуба на тегло.

При поява на някой или няколко от тези симптоми е желателно пациентът да се свърже с лекуващия лекар.

Вижте още:

• Препоръчителна диета при хипотиреоидизъм
• Болести на щитовидната жлеза