Дорзалгия МКБ M54

Медицинският термин за болка в гърба е дорзалгия. Болката е неприятно емоционално сетивно усещане, първосигнална реакция на болестно или травмиращо организма действие. Дорзалгията може да бъде локализирана в шийния, торакалния, лумбалния или сакралния отдел на гръбначния стълб. 

Статистическите данни са неоспорими - дорзалгията е изключително често срещана. Девет от десет души са изпитали остра или изпитват хронична болка в гърба. Това определя и голямото социално и икономическо значение на дорзалгията. Ежегодно около 95% от хората в активна трудова дейност са изпитват силна и нетърпима дорзална болка и търсят медицинска консултация. Само в САЩ това са около 40% от годишните болнични дни. За щастие острата болка рядко персистира повече от месец. При хронична дорзалгия страдащият се трудоустроява.

Класификация

Дорзалгията подлежи на разнообразни класификации, като практическо значение са тази за локализация и времетраене.

1. Спрямо локализацията - дорзалгията бива шийна, торакална, поясна и кръстцова. Локализираната болка в гърба е разгледана в съответните рубрики. Цервикалгия се нарича болка в шийния отдел. Интензивна болка по хода на седалищния нерв може да бъде под самостоятелна форма като ишиас или съчетана с поясна болка като лумбаго с ишиас. При възпаление на подкожната мастна тъкан се касае за паникулит, поразяващ шийния отдел и гръбначния отдел. Дорзалгията още може да бъде представена като ниска кръстна болка или като болка в гръдния отдел на гръбначния стълб.
2. Спрямо времетраенето - болката в гърба бива остра или хронична. Остра болка е тази, която не персистира (продължава) повече от 6 седмици. За хронична се приема тази болка, чието начало е било преди повече от 12 седмици. Граничният период между 6-та и 12-та седмица се определя като подостър период.

Причини и рискови фактори

Въпреки изключителната честота на дорзалгията до 85% от клиничните случаи остават етиологично неизяснени. При тях не се открива реална физиологична причина за болката, при тези пациенти се обсъжда идеята за персистиращо соматоформно болково разстройство.

При останалите 15% причините за възникване на дорзалгия са:

• Дегенеративни костни заболявания като спондилоза
• Кости шипове, чието медицинско название е остеофити
• Анкилозиращ спондилит, наричан още болест на Бехтерев
• Възпалителни заболявания на костите - остеомиелит на гръбначния стълб, епидурални абсцеси
• Радикулопатия
• Вродени и придобити аномалии на кръвоносните съдове и нервите, като например аневризма на коремната аорта
• Ангиопатия или нервопатия при захарен диабет

Възникването на болестта се свързва и с редица рискови фактори, като по-значими сред тях са:

• Тежък физически труд
• Остеопороза
• Неправилна стойка на гръбначния стълб
• Затлъстяване
• Менопауза

По време на бременност над 50% от жените изпитват болки в гърба. Честотата е по-висока при жени, които преди бременността са страдали от дорзалгия. 

Приблизително 16% от жените, които са имали за първи път болки в гърба по време на бременността, след приключването на бремеността дълги години страдат от дорзална болка. Болката в гърба започва около 18 г.с., а болестният пик е 24 г.с. и 36 г.с. Това се обяснява с биомеханичната теория, според която нарастването на плода заема все по-голямо пространство в коремната кухина. Към края на бременността се синтезират редица ензими и хормони, чието действие е свързано с релаксиране на структурните тъкани в таза с цел намаляване на съпротивлението при раждане. Но под тяхно влияние се отпускат мускулите на таза и се увеличава поясната лордоза. Като резултат се притискат нервните влакна на сакралния плексус и настъпва дорзалгия.

Симптоми

Както се подразбира от самото наименование на болестта, водещ клиничен симптом на дорзалгията е болката в гърба. Болката може да бъде постоянна или да се появява периодично при определени дейности и положения на тялото. Болката е с различен интензитет. Понякога е толкова слаба, че по никакъв начин не нарушава качеството на живот. В други случаи е нетърпимо силна и се овладява само след продължителен покой и обезболяващи. Болката може да бъде локализирана или да се разпространява из целия гръб.

Диагноза

Диагнозата на болестта се базира на клинични и параклинични изследвания.

Анамнеза и физикален преглед

Всеки един диагностичен алгоритъм започна със снемане на подробна анамнеза. Анамнезата представлява лекарско интервю, с което лекарят събира данни за сегашните оплаквания, минали заболявания, фамилна анамнеза и се уточняват рисковите фактори за заболеваемост в ежедневието на пациента. След анамнезата се пристъпва към щателно физикално изследване. Палпаторно се установява локализирана или нелокализирана болка в гърба. Изследват се двигателните обеми за гръбначния стълб. Водещо значение има изследването на неврологичния статус.

Лабораторни и инструментални изследвания

Кръвните тестове насочват лекарят към даден проблем. При повишаване на левкоцитите, С-реактивния протеин и скоростта на утаяване на еритроцитите се търси възпалително огнище. Същевременно повишаването на антинуклеарните антитела е съмнително за наличие на автоимунно заболяване. От визуализиращите методики се прилага рентгеново изследване на гръбначния стълб, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.

Лечение

Терапията на дорзалгия е индивидуализирана. Лечебният план започва с прилагането на консервативни методики. Острата болка се овладява от аналгетици или НСПВС (нестероидни противовъзпалителни средства). НСПВС често са първи избор на фармакологичната терапия. Тяхното действие се свежда до инхибиране на метаболитите на възпалението. НСПВС не трябва да се приемат без консултация с лекар. При пациенти, страдащи от гастрит или язвена болест, могат да настъпят усложнения. Препоръчва се НСПВС да се приемат успоредно с лекарства, които защитават стомашната лигавица.

Епидуралното инжектиране на кортикостероиди (ESI) е процедура, при която стероидните лекарства се инжектират в епидуралното пространство. Кортикостероидите намаляват възпалението и по този начин намаляват болката и подобряват функцията. Тази група лекарства облекчават острата симптоматика, но имат редица странични ефекти и не се препоръчват за системен прием.

Добър терапевтичен ефект имат:

• Термотерапия - водещ физиотерапевтичен похват, който се основава вазодилаторния ефект на топлина. При повишаване на локалната температура се подобрява оросяването на мускулатурата. Този ефект се постига чрез обливане с топла вода, топли вани, инфрачервено осветление, електромагнитно излъчване. Тази терапия е полезна при мускулни спазми, бурсити и миалгия.

• Масажи - мануалната терапия подобрява болевата симптоматика. Кратковременно намалява болката, но не настъпва функционално подобрение
• Акупунктура - често прилаган алтернативен метод. Ефектът на акупунктурата към момента е все още оспорван.

При неефективно на консервативните методи се препоръчва хирургично лечение спрямо първопричинителя на болестта. Прогнозата при дорзалгия зависи от причината за възникването на болестта, както и терапевтичния й отговор.