Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан Дорзопатии Други дорзопатии Дорзалгия Цервикалгия

Цервикалгия МКБ M54.2

Цервикалгия МКБ M54.2 - изображение

Болка в областта на шията е известна още като цервикалгия. Медицинското название на шийна болка (Cervicalgia) е с латински и древногръчки произход.

Цервикалният плексус или по-познато като шийното сплетение се образува от спиналните нерви на гръбначния стълб на ниво С1-С4. Много често нервните окончания са свързани с брахиалния плексус на ниво C5-Th1 и цервикалгията се съчетава с болка в гръдния отдел на гръбначния стълб. За означаване на тази болка се използва медицинското название цервикобрахиален радикулоплексит.цервикалгия

цервикалгията е често срещана. В световен мащаб засяга около 330 милиона души, което приблизително е около 5% от световното население. Изненадващ факт е половото предразпределение. Цервикалгията се среща по-често при жените, отколкото при мъжете. При около половината от заболелите в рамките на една година рецидивите постепенно намаляват, докато настъпи пълно излекуване. Но при около 10% от заболелите шийната болка хронифицира. По-голямата част от хроничната шийна болка се дължи на остеофити, по-популярни като шипове.

Има редица болестни и неболестни причини, които предизвикват шийна болка. В етиологията на цервикалгията са представени:

  • Шипове
  • Дискова херния на шийни прешлени
  • Травми в областта на шията
  • Вродени или придобити костни аномалии на прешлените
  • Вродени или придобити аномалии на периферната нервна система
  • Възпалителни заболявания
  • Шийна спондилоза
  • Дегенеративни промени в междупрешленните дискове
  • Остеопороза
  • Артерио-венозни малформации
  • Ятрогенни травми при мануални терапии

Рисковите фактори за настъпването на цервикалгия са най-разнообразни — от физическо пренатоварване на шията до травми на шията. Често подобно пренатоварване се среща в културизма и екстремните спортове. Установена е генетична предразположеност. Но основен рисков фактор остава стареенето. С напредване на възрастта настъпват неизбежните промени в хрущялната и костната тъкан.

цервикалгияСамото название на болестта разкрива и основния симптом на цервикалгията, а именно болката. Болката се локализира по хода на нервните сплетения на цервикалния плексус. Болката е много силна и при всеки опит за движение на главата интензитетът и се увеличава. Засяга се екстензорната група мускули на шията, което затруднява движението и. Тъй като много често се ангажира и брахиалният плексус, се нарушава нормалната инервация на ръцете. Сухожилните и надкостните рефлекси са силно отслабени. Понякога силната болка се придружава и от вегетативни симптоми като изпотяване, пребледняване, зачервяване, затопляне и други.

Когато болестният процес ангажира С5-С6 нервни окончания настъпват специфични симптоми, които са със сборно название горен тип плексит на Duchene-Erb. Нарушенията в нейната проводимост се предават от С5-С6 към n. axillaris, n.suprascapularis и n.musculocutaneus. Съответно се нарушава сетивната и двигателната активност на съответните, инервирани от тях мускули. Пациентът не може да привежда или отвежда ръката. Затруднява се да я сгъва в лакътната става. Ръката изглежда като прикачена и "увиснала" от тялото, но е леко ротирана (завъртяна) към тялото. При хронифициране на болката и персистиране (продължаване) на плексита на Duchene-Erb настъпва постоянна хипотония и постепенно мускулите атрофират. Основно се засяга m.biceps brachii.цервикалгия

Група от симптоми изявяващи се при засягане на голанат група мускули на ръката са представени със сборното название долен тип плексит на Dejerine-Klumpke. Засегнатите нерви са шийно-брахиланите плексити от С8 до Th1 като частично се ангажират и n.ulnaris, n.medianus и n.radialis. Симптомите се изразяват с:

  1. Двигателни разтройства — слабост в свиването и отпускането на пръстите на ръката и движението на китката. При персистиране на симптоматиката клиничната картина постепенно се задълбочава. Настъпва хипотония и мускулна атрофия, при което ръката придобива вид на "граблива птица"
  2. Сетивните разтройства се изразяват предимно с болка по дерматомите, които се инервират от С8 до Th1
  3. Отслабени рефлекси и по-специфично стилорадиерния рефлекс
  4. Синдром на Horner, който се изявява със симптоматична триада от птоза, миоза и енофталм

Долен тип плексит на Dejerine-Klumpke се среща по-рядко. Причина за това е анатомичната локализация на нервните окончания. Плекситанат зона от С8 до Th1 е по-малко уязвима, тъй като нервните коренчета по-къси и са разположени по-дълбоко в анатомичните структури. Този ствол се засяга предимно при заболявания в медиастинума, плеврата или върховата част на белия дроб като например туморът на Pancoast — Tobias. Същевременно нервният ствол от С1 до С4 е много уязвим. 

Диагностичен алгоритъм на цервикалгията

Всяко едно диагностициране започва със снемане на анамнеза и извършване на физикален преглед. От анамнезата се снемат данни за сегашните оплаквания, миналите заболявания, значение има уточняването на рисковите фактори от работната, социалната и семейната среда. От физикалния преглед акцентът пада върху провеждането на щателен неврологичен статус, от който важно клинично значение има констатирането на отпадната симптоматика.цервикалгия

Следващият диагностичен етап е свързан с провеждането на кръвни изследвания. Повишаването на С-реактивния протеин, левкоцитите и скоростта на утаяване на еритроцитите свидетелстват за възпалително начало на цервикалгията. Ако има съмнение за отравяния се провежда токсикологичен анализ. При съмнение за туморен процес се изследват съответните тумори маркери.

От образните изследвания с особено значение е компютърната томография и ядрено-магнитния резонанс. При подозиране за белодробен процес се извършва рентгенография на белите дробове. Мускулната двигателна активност се изследва посредством електромиография.

Лечението на цервикалията е продължително. Комплексът от терапевтични мероприятия включва фармакологични и нефармакологични средства, част от които са:

  • Прекратяване на активността и покой до пълно възстановяване. Препоръчва се през този период болният да носи специална яка.
  • Нестероидни противовъзпалителни средства — те са група медикаменти, които потискат възпалението и болката. Основно се класифицират като селективни и неселективни инхибитори нa COX. Неселективните инхибитори трябва да се приемат с голямо внимание поради нежеланите им ефекти. НСПВС обострят симптомите на гастрит и предизвикват ерозии на стомашната и дуоденалната лигавица. Затова трябва да се приемат успоредно с протектори на стомашната лигавица
  • Кортикостероиди — кортикостероидите за лекарства с широк кръг на употреба. Те потискат острите възпалителни процеси и алергични състояния. Но системният им прием не е препоръчителен, тъй като кортикостероидите има:
    1. Диабетогенен ефект и предизвикват захарен диабет
    2. Повишават кръвното налягане
    3. Предизвикват остеопороза
  • Аналгетици
  • Витамини от В групата — чрез тях се подобрява нервната проводимост
  • Физиотерапия и кинезитерапия

Цервикалгията е с благоприятна прогноза. Рядко болката хронифицира. Но при някои заболявания, например остеофити, консервативната терапия е недостатъчна. В тези случаи се препоръчва се оперативна интервенция.

4.3, 9 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.healthline.com/health/cervicalspondylosis#risk-factors
Неврология под редакцията на Пенко Шотеков

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

АнатомияКлинични пътекиЗаболявания (МКБ)