Увреждания на междупрешленните дискове в шийния отдел МКБ M50

На гръбначния стълб има обособени 23 междупрешленни диска, разположени между всички истински прешлени. Дискове няма само между първите два шийни прешлена.

С напредването на възрастта еластичността на междупрешленните дискове намалява, получават се фиброзно дегенеративни промени.

Най-честата причина за увреждания на междупрешленните дискове в шийния отдел е повдигането на голяма тежест, рязко сгъване, падане или резки ротаторни движения на гръбнака. В днешно време се счита, че в основата на повредата лежи дегенеративен процес, а травмата се явява като отключващ момент. Травмата на междупрешленните дискове се наблюдава под формата на т.нар. „дискови хернии”. Те могат да бъдат:

• с пролапс на nucleus pulposus в тялото на прешлена, централни хернии и развитието по-късно на Шморлови възли;
• с пролапс на nucleus pulposus напред - предна дискова херния;
• проникване на nucleus pulposus назад - задни дискови хернии;
• проникване на nucleus pulposus встрани - латерални дискови хернии.

За да се получи изпъкване на nucleus pulposus, трябва да се разкъса annulus fibrosus под действието на описаните по-горе механизми.

Клиничната картина може да варира от леки коренчеви болки до тежка картина на пълно прекъсване на коренчетата или мозъка с параплегия и смутена сетивност. Основни оплаквания са от рязка болка в шийната област след травма - падане или рязко движение. Появява се контрактура на паравертебралната мускулатура. Болният заема принудителна поза. Всички движения в гръбначния стълб са силно болезнени. Болките могат да бъдат локални или да ирадиират по коренчетата. Болките се усилват при кихане, смях, кашлица.

За поставяне на диагнозата увреждания на междупрешленните дискове в шийния отдел, освен анамнестични данни и клинично изследване голямо значение има спондилографията, на която може да се установи снижение на междудисковото пространство, неравномерност на диска. Компютърната томография показва степента на напъване на хернията. Извършват се и контрастни изследвания.

В болшинството от случаите е успешно консервативното лечение. Болният в началото се поставя на меко легло в удобна за него поза. Препоръчва се екстензия на наклонена плоскост или екстензия с малки тежести, като се теглят индиректно тазът или крайниците. По-ефектна е подводната екстензия. Дават се болкоуспокояващи средства, салицилати и неспецифични противовъзпалителни средства. Провежда се физиотерапия- йонофореза с новокаин, ултразвук с хидрокортизон, топлинни процедури, масаж, балнеолечение. Някои прилагат и лечението нуклеолиза на диска.
При неуспех от консервативното лечение е показано оперативно. Операциите се разделят на палиативни, при които се отстранява пролабиралата част на диска, и радикални - отстраняване на диска и създаване на условия за костно срастване. Последните могат да се извършват със задни и предни достъпи.