Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на нервната система Възпалителни болести на централната нервна система Менингит, дължащ се на други и неуточнени причини Непиогенен менингит

Непиогенен менингит МКБ G03.0

Непиогенен менингит МКБ G03.0 - изображение

Възпалението на менингите (мозъчните обвивки), при което не се изолира бактериална култура от ликворна течност, се означава в медицината като непиогенен менингит (небактериален менингит).

Етиологията на непиогенния менингит включва:

  • вирусни инфекции - ентеровируси, херпес вируси, цитомегаловирус
  • рикетсии
  • менингеална карциноматоза
  • автоимунни заболявания - системен лупус, синдром на Vogt-Koyanagi-Harada, болест на Бехчет
  • медицински процедури - лумбална пункция, неврохирургична интервенции

Клиничната картина на непиогенния менингит протича с фебрилитет, главоболие (фронтално или ретроорбитално), миалгии, анорексия, промени в психичния статус - объркване, дезориентация, нарушена концентрация, раздразнителност, летаргия. Често се наблюдават гадене, повръщане, диария, болка при движение на очите, припадъци, чувствителност към светлина (фотофобия), чувствителност към силни шумове, скованост на раменете, мускулни болки. При някои инфекции има и характерен обрив или други признаци, насочващи към основното заболяване. Менингорадикулерното засягане се демонстрира с характерни симптоми - вратна ригидност, признаци на Керниг и Брудзински.

Диференциална диагноза на менингита се прави с параменингеална инфекция или частично лекуван бактериален менингит, невирусен инфекциозен менингит. Микробиологичните култури могат да бъдат отрицателни при гъбични инфекции, туберкулоза, сифилис, паразитни заболявания и др.

Диагнозата на небактериален менингит се прави на база епидемиологична обстановка, преглед от невролог, лумбална пункция за оценка налягането и вида на ликвора, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, електроенцефалография, лабораторни изследвания на ликвор, кръв и урина. Ликворната диагностика показва лимфоцитна плеоцитоза, леко повишени нива на белтъци и обикновено нормални нива на глюкоза. Микробиологичното изследване включва директна микроскопия, изследване по Грам, посявка от цереброспинална течност и кръв. Приложение намират и серологичните изследвания - латекс аглутинация, полимеразно-верижна реакция, ELISA и др.

Лечението на непиогенен менингит включва спешна хоспитализация, етиологично лечение, овладяване на повишеното на вътречерепното налягане и мозъчния оток.

2.8, 6 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО