Бактериален менингит, неуточнен МКБ G00.9

При бактериален менингит, неуточнен, са налице диагностични находки, насочващи към гноен, бактериален възпалителен процес, засягащ меките обвивки на главния и гръбначния мозък, но конкретната етиология на заболяването не може да бъде уточнена. Засягат се всички възрастови групи, с по-висока честота болестта се описва при новородени, бебета, малки деца, възрастни пациенти, както и при лица с компрометирана имунна система.

Своевременната консултация със специалист и назначаването на съответните терапевтични средства и методи се асоциира с по-добра прогноза, по-нисък риск от развитие на тежки усложнения и постинфекциозни последици.

Бактериален менингит, неуточнен: особености, симптоми

Менингитът по същество представлява възпаление на обвивките на мозъка, менингите, като в зависимост от етиологията си бива инфекциозен и неинфекциозен. Полезна и подробна информация по темата може да откриете в раздел Здравни проблеми (Менингит).

Инфекциозният от своя страна се подразделя на бактериален, вирусен, микотичен и паразитен, от които вирусният е най-чест, но бактериалният има най-голямо медицинско значение във връзка с острото и тежко протичане, високият риск от усложнения и високата смъртност.

По същество бактериалният менингит протича като гноен, пиогенен или супуративен менингит. В зависимост от произхода на инфекцията се подразделя на първичен (при първично, директно проникване на бактериите в мозъчните структури) и вторичен (при хематогенно разпространение на инфекция с друга локализация или при засягане на мозъчните обвивки по съседство, например след отит, синузит, чрепено-мозъчни травми и оперативни интервенции).

Причинителите на бактериалните менингити са разнообразни, като в зависимост от сезона и възрастта на пациента има предоминация на различни бактериални агенти.

През зимно-пролетния сезон преобладават менингококовите менингити, при новородените най-честият причинител е Хемофилус инфлуенца, пневмококи и стрептококи, а при имунокомпрометирани лица чести причинители са стафилококи, ентеробактерии, докато след спленектомия водещи са пневмококите.

Патогенезата на менингита, причинен от бактерии, показва, че заболяването е най-често вторично в хода на друга бактериална инфекция. Пътят на проникване на инфекцията в нервната система може да бъде хематогенно дисеминиран, по съседство или директен.

Патоморфологичните промени показват възпалителен процес, обхващащ арахноидеата и меките мозъчни обвивки, който е най-добре представен по конвекситета на мозъка, където може да се види и гноен ексудат. Гноен ексудат може да се види и в мозъчните стомахчета, обхванати са и обвивките на гръбначния мозък.

При неуточнен гноен менингит бактериалните агенти не могат да бъдат установени, като се налага етиотропно лечение (на сляпо, с използване на средства, покриващи голям процент от честите бактериални причинители).

Клиничното протичане не се различава съществено от другите форми на бактериален менингит.
Признаците на заболяването са с типично остро начало на общомозъчна и огнищна симптоматика, породени предимно от повишеното вътречерепно налягане и фокалните мозъчни промени.

Сред най-честите прояви на заболяването се включват някои от следните:

• токсико-инфекциозен синдром: налице е внезапно повишение на телесната температура, адинамия, обща отпадналост, миалгия и артралгия (болки в мускулите и ставите)
• синдром на менинго-радикулерно дразнене: характерни за него са хиперестезия, вратна ригидност, патологични рефлекси
• синдром на повишено вътречерепно налягане: характерни за него са силното главоболие, неповлияващо се от стандартно използваните обезболяващи и често съпроводено с гадене и повръщане
• други неврологични и психични прояви: клиниката често е съпроводена с парези на черепномозъчните нерви в зависимост от разположението на възпалителния ексудат, психомоторна възбуда, количествени и качествени промени в съзнанието, изразена сънливост и други
• симптоми при деца под 2 години: при бебета и малки деца началото е често неспецифично с остро повишение на температурата, повръщане, диария, бързо развитие проявите на дехидратация, бомбиране на фонтанелата, силен, неповлияващ се от опити за успокоение плач, липса на активност, отказ от храна и други. Началото може да е с епилептиформени гърчове, налице е подчертана кожна хипестезия (детето изпищява при вземане на ръце), детето е унесено, сънливо, налице са симптоми на дихателна и сърдечно-съдова депресия

Както при бебета, малки деца и подрастващи, така и при възрастни ранната консултация със специалист, хоспитализация по спешност и провеждане на своевременни терапевтични мероприятия се асоциират с по-добра прогноза. Всяко забавяне в диагностиката и лечението на болестта крие риск от развитие на усложнения, вариращи по тежест и достигащи до шок, кома, летален изход.

Важно е да се отбележи, че при някои пациенти в зависимост от подлежащите рискови фактори (имунен дефицит, други заболявания, наркомании, алкохолизъм, имуносупресивно лечение) въпреки ранното и насочено лечение са възможни остатъчни явления и постинфекциозни усложнения, включващи най-често засягане на слуховия анализатор, неврологичен дефицит, нарушения на паметта и други.

Диагностичен подход

Диагностичният подход при неуточнен бактериален менингит изисква своевременни, комплексни и целенасочени мерки за назначаване на подходящи изследвания с цел потвърждаване на диагнозата, уточняване на етиологията и различаване от други, протичащи идентично заболявания.

Използват се следните диагностични подходи и методи:

• данни от анамнезата: разпитът на пациентите не е особено информативен, като се има предвид, че често не е възможен (при бебета и малки деца, при загуба на съзнание, при психомоторна възбуда). Важно от анамнезата е изясняването на предшестваща инфекция (респираторна, храносмилателна или друга), оперативна намеса, травми в областта на главата и други
• клиничен преглед: физикалният преглед включва проследяване за следи от активна инфекция, определяне на неврологичния статус и установяването на патологични рефлекси, общомозъчни увреждания и други, насочващи към увреждане на мозъчните обвивки прояви
• лабораторни находки: изследването на кръв има за цел определяне на налични нарушения по отношение на електролитния баланс, алкално-киселинното равновесие, хемопоезата, находки, характерни за възпалителните процеси (повишение нива на С-реактивния протеин, СУЕ и други показатели). Микробиологичната диагностика с изследване на кръв (хемокултура) може да подпомогне установяването на етиологичния причинител
• лумбална пункция: с високо информативно значение при диагностицирането на бактериален менингит е извършването на лумбална пункция, която показва повишено ликворно налягане, повишен брой левкоцити, промени в нивата на глюкозата, а след микробиологична диагноза може да се установи и самия причинителя
• образни и други изследвания: извършването на компютърна томография и/или ядрено-магнитен резонанс на главата, електроенцефалография и някои други изследвания имат значение за определяне тежестта на заболяването, установяване на развили се усложнения и определяне на локализацията на наличните нарушения

Диференциална диагноза включва различаване най-общо на инфекциозен от неинфекциозен менингит, различаване от другите видове инфекциозен менингит (други бактериални причинители, вируси, паразити, гъбички), различаване от обемзаемащи процеси, включително абсцес и мозъчни тумори, менингизъм (менингорадикулерно дразнене при различни инфекциозни и неинфекциозни заболявания без характерните ликворни промени) и други.

Лечение при бактериален менингит, неуточнен

Терапевтичният подход при неуточнен бактериален менингит включва своевременни, целенасочени и индивидуализирани мерки с цел овладяване на състоянието, забавяне на прогресията му, намаляване риска от развитие на усложнения и допълнителни увреждания и лечение на инфекциозното огнище.

Лечението на бактериален менингит, неуточнен, се извършва задължително в болнична обстановка, след хоспитализация в условията на интензивно наблюдение от добре подбран екип от различни специалисти (инфекционист, интернист, невролог, при деца и педиатър).

Ефективното лечение включва приложение на подходящи антибиотици за овладяване на бактериалния процес и симптоматични средства за корекция на наличните увреждания и подобряване състоянието на болния:

• антибиотична терапия: изборът на антибиотична терапия зависи от изолирания причинител и антибиограмата (проба за чувствителност на бактериите към антибиотика). Първоначално може да се използват етиотропни антибиотици, които са с достатъчно широк спектър, който покрива най-често изолираните бактериални агенти, проникват през кръвно-мозъчната бариера и достигат високи концентрации. Често използвани са представителите на бета-лактамите (някои пеницилини, широкоспектърни цефалоспорини), гликопептиди, амфениколи и други. Продължителността на лечението е средно седем до десет дни, при нужда може да се удължи. При необходимост се прилагат мощни комбинации от няколко антибиотика с цел разширяване на спектъра и постигане на желаните ефекти. Антибиотиците се прилагат парентерално в дози, съобразени с възрастта и състоянието на пациента
• симптоматични средства: симптоматично се прилагат осмотични диуретици (с цел намаляване на мозъчния оток), антипиретици (за намаляване на болестно повишената температура), антиконвулсанти (при гърчова симптоматика), противовъзпалителни средства, аналгетици, по преценка на лекуващия лекар могат да се включат и парентерални кортикостероиди и други лекарствени средства

Липсват специфични профилактични мерки срещу развитието на неуточнен гноен бактериален менингит, като се препоръчват общи превантивни мерки и средства, имащи за цел подобрение на личната хигиена (редовно измиване на ръцете, използване само на собствените тоалетни принадлежности и прибори), прилагане на средства и методи за повишение на имунната защита (здравословна диета, подходяща физическа натовареност, достатъчно сън и почивка, витаминни добавки).

Прогнозата при бактериален менингит, неуточнен, се определя индивидуално при отделните пациенти, съобразно общото им състояние, наличието на усложнения, своевременната медицинска намеса, бързия и добър терапевтичен отговор спрямо приложените лечебни средства и методи.

Заглавно изображение: CCO Public Domain