Начало Медицинска енциклопедия Микробиология Специална микробиология Вирусология Пикорнавируси Полиомиелитни вируси

Полиомиелитни вируси (Virus poliomyelitidis)

Полиомиелитни вируси (Virus poliomyelitidis) - изображение

Обща характеристика

Human poliovirus принадлежи към род Enterovirus на семейство Picornaviridae и е причинител на острото инфекциозно заболяване - полиомиелит (детски паралич). Вирусната етиология на детския паралич е доказана през 1909г. от К.Ландщайнер и Е.Попер, а през 1949г. Ж.Ендерс успешно култивира полиовирусите в клетъчни култури.

Структура и култивиране

Вирусът на полиомиелита е един от най-малките вируси, с размери от около 28 nm. Вирусът притежава иксоаедрична симетрия, няма вирусна обвивка, но има капсид, който обгражда неговия едноверижен положителен РНК геном с дължина около 7,500 нуклеотида. Капсидът е съставен от 60 копия на четири структурни протеина - VP1, VP2, VP3 и VP4. Структурните протеини VP1, VP2 и VP3 съдържат антиген-свързващи места (известни също като епитопи). Четвъртият протеин, VP4, се намира изцяло вътре в капсида и не играе роля при индуцирането на антитела. VP1 играе важна роля в имунния отговор при трите полиовирусни серотипа. VP1, както и другите три вирусни протеина също участват в свързването на вируса с неговия рецептор, намиращ се по повърхността на клетките на гостопримника. И трите серотипа се свързват с един и същ рецептор на клетъчната повърхност - CD155. Този рецептор присъства само в човешки епителни клетки, поради което няма други резервоари за полиовируса.

Най-широко приложение за култивиране на вирусът на детския паралич намират еднослойните кретъчни култури от маймунски и човешки произход, върху тяхполиовирусите предизвикват характерни цитопатични промени, изразяваще се с дребнозълнеста клетъчна деструкция.

Антигенна структура

Съществуват три серологични типа полиовируси - 1, 2 и 3. От трите серотипа на вируса серотип 2 е изкоренен през 1999 г., докато останалите два серотипа (1 и 3) остават. Полиовирус тип 1 предизвиква най-гежки паралитични форми и се изолира в 60-90% от случаите, докато останалите два типа в около 30%.

Резистентност

Полиовирусите са едни от най-устойчивите спрямо действието на физични и химични въздействия вируси. Във фецес, питейна вода и хранителни продукти могат да се запазят до 6 месеца, а в замръзено състояние се съхраняват с години. При нагряване до 100 градуса се унищожават моментално. Особено чувствителни са към действието на хлор, хлорна вар, калиев перманганат и други окисляващи вещества.

Епидемиология

В естествени условия животните не боледуват от полиомиелит, засяга се само човека. Единствени източници на инфекцията са болните, пациентите в оздравителния период и транзиторните носители. Вирусът с разпространява с фецеса, а заразяването се осъществява по алиментрен и контактно-битов път. Въздушно-капковият механизъм е възможен, но не притежва голямо епидемиологично значение.

През 70-те години рутинната имунизация е въведена в световен мащаб като част от националните програми за имунизация, като по този начин подпомага борбата с болестта в много развиващи се страни. През 1988 г., когато запова инициативата за глобална полиомиелитна ерадикация. Оттогава повече от 2,5 милиарда деца са имунизирани срещу полиомиелит благодарение на сътрудничеството на повече от 200 страни и 20 милиона доброволци. В момента има само 3 държави, които никога не са спрели предаването на полиомиелит, а глобалната честота на случаи на полиомиелит е намаляла с 99%. Има успех и при изкореняването на някои щамове на вируса - от трите вида полиовируси, последният случай от тип 2 е съобщен през 1999 г. и елиминирането му е обявено през септември 2015 г., последният случай от тип 3 датира от ноември 2012 г. Въпреки това, справянето с последните 1% от случаите на полиомиелит все още се оказва трудно. Конфликтът, политическата нестабилност, труднодостъпните популации и лошата инфраструктура продължават да представляват предизвикателства за изкореняване на болестта. Всяка страна предлага уникален набор от предизвикателства, които изискват местни решения.

Патогенеза и клинична картина

След попадане на вируса на детския паралич в човешкия организъм, той започва да се размножава в сливиците, епителя на тънкото черво, пайеровите плаки и лимфните възли, от където попада в кръвообръщението. По кръвен път вирусът може да достигне централната нервна система и да засегне двигателните неврони в предните рога на гръбначния мозък. Това довежда до дегенаративно-възпалителен процес и последващата поява на вяли парализи. Няколко дни преди появата на симптомите на заболяването вирусът се отделя с гарления секрет, в ранния период (около 4ти ден) на заболяването вирусът се открива в кръвта особено при апаралитичния полиомиелит. Виремията (наличие на вируси в кръвта) изчезва за 1-2 дни, като 20 дни по-късно се появява парализата.

Началото на полиомиелитната инфекция се характеризира с:

  • повишаване на температурата;
  • главоболие;
  • болка в гърлото.

Няколоко дни по-късно температурата се понижава и общото състояние на болния е подобрява, но този период единствено предшества вторичният пристъп.

Симптомите на вторичния пристъп включват:

  • фибрилитет;
  • повръщане;
  • вратна ригидност;
  • вяли парализи.

При засягане на нервната система полиомиелита може да заърши лeтално.

Инфекцията също може да протече и атипично - без възникване на парализи или асептичен менингит.

Имунитет и специфична профилактика

Вируса на детският паралич притежава слаба контагиозност. Възприемчивостта на човека към вируса е около 80%, преболедувалите от полиомиелит, както и прекаралите инапарентна инфекция придобиват траен, напрегнат, типовоспецифичен имунитет. Характерна особеност на полиомиелитния имунитет е образуването на местна резистентност в чревния тракт поради наличието на локално секретиращи IgA антитела. Съществуват два вида полиомиелитна ваксина - инактивирана (прилагаща се инжекционно) и атенюирана - прилагаща се перорално. В Бългрия имунизации слещу полиомиелит се извършват съгласно имунизационния календар.

Микробиологична диагностика

Изследват се:

  1. гърлен секрет;
  2. фецес;
  3. ликвор;
  4. кръв.

Преди изследване е необходимо отстраняването на ненужната за изследването микрофлора. Това се постига чрез обработката на материалите със стрептомицин и пеницилин. Изолирането на вируса се извършва върху специфични клетъчни култури, най-подходящи от които са кожно-мускулната ембрионална тъкан и бъбречна тъкан. За доказване на вирусните частици се използват вируснеутрализираща реакция или реакция преципитация в агаров гел. Поради масовата имунизация против полиомиелит в серума на почти всички подрастващи се съдържат антитела. Затова при диагностиката на полиомиелита се използва и реакция за свързване на комплемента. При заболяване комплемент-свързващите антитела се появавят още в първата седмица от зболяването.

Лечение

Няма антивирусни лекарства за лечение на полиомиелит. Използват се антипиретици, витамини от група В, антихолинестеразни лекарства и кортикостероиди. Профилактиката на детския паралич се извршча чрез спазване на имунизационният календар и прилагане на всички предвидени имунизации.

5.0, 4 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://microbewiki.kenyon.edu/index.php/Poliovirus_and_its_three_serotypes
http://polioeradication.org/polio-today/history-of-polio/

https://en.wikipedia.org/wiki/Poliomyelitis

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияНовиниИсторияЛеченияСнимкиЛюбопитноВидеоСоциални грижи