Бактериална чревна инфекция, неуточнена МКБ A04.9

Бактериална чревна инфекция, неуточнена е често срещан инфекциозен проблем, засягащ най-често деца във възрастта до 5 години.

Причини

Инфекцията се разпространява чрез прием на храна или вода, контаминирана с бактерии или с произведени от тях токсини. Интоксикацията с храна е резултат от консумацията на токсини, произведени в храната чрез бактериален растеж или производството на токсини в храносмилателната система след поглъщането на значително количество бактерии. Най-често токсините не променят външния вид, мириса или аромата на храната. Контаминираните хранителни продукти биват съхранявани в условия, благоприятстващи за размножаване на бактериалните причинители и натрупване на големи количества токсини - ентеротоксини. Най-често срещаните причинители на бактериални чревни инфекции биват салмонели, стафилококи, шигели и патогенни представители на род Escherichia.

Салмонелозата е бактериална чревна инфекция с причинител бактерии от род Salmonella, семейство Enterobacteriaceae. Родът включва повече от 2300 серотипа, но два вида - Salmonella enteritidis и Salmonella typhimurium са най-разпространени и причиняват половината от всички хранителни токсикоинфекции в света.

Стафилококите са Грам-положителни, факултативни анаеробни (способни да се размножават както в аеробна, така и анаеробна среда) бактерии от семейство Staphylococcaceae. Предизвикват голямо разнообразие от инфекции в зависимост от входната врата и могат да причинят заболяване вследствие на директно увреждане на кожната повърхност или поради производството на токсини. Импетиго, хранителни отравяния, целулит и синдром на токсичен шок са примери за заболявания, които могат да бъдат причинени от стафилококи.

Шигелите са Грам-отрицателни, неспорообразуващи факултативни анаероби. Бактериите принадлежат към семейство Enterobacteriaceae и са типични чревни патогени.
Видовете шигели са класифицирани в 4 серогрупи:

• Серогрупа А: S.dysenteriae (15 серотипа);
• Серогрупа B: S.flexneri (9 серотипа);
• Серогрупа C: S.boydii (19 серотипа);
• Серогрупа D: S.sonnei (един серотип).

Бактериите от род Escherichia са нормални представители на чревната микрофлора при човека. Някои E.coli обаче са патогенни и причиняват както чревни инфекции, така и редица системни заболявания.

Патогенните щамове на E. coli се разделят на:

• E.coli, продуциращи шига токсин (STEC) — STEC също се означава като E.coli, произвеждаща веротоксин(VTEC) или ентерохеморагични E.coli (EHEC);
• Ентеротоксигенни E.coli (ETEC);
• Ентеропатогенни E.coli (EPEC);
• Ентероагрегативни E.coli (EAEC);
• Ентероинвазивни E.coli (EIEC);

Разпространение

Бактериите обикновено се съдържат в храна, която не е подложена на достатъчна добра термична обработка или не е правилно съхранявана. Заболяванията може да се срещат като спорадични случаи или като епидемия и микроепидемия. Най-често бактериите контаминират мляко, млечни продукти, яйца, месни храни, сладкиши и морски дарове. Основните причини за развитие на стомашно-чревни инфекции са лошата лична хигиена и замърсяването на питейната вода.

Стафилококово хранително отравяне

Стафилококите произвеждат своите токсини в различни хранителни продукти. Поради тази причина, отравянето със стафилококи не е резултат от поглъщането на бактериите, а от поглъщането на токсините, произведени от бактериите, които вече присъстват в контаминираната храна. Стафилококовите хранителни отравяния се развиват най-често след консумацията на сладкарски кремове, млечни продукти, преработени меса и риба. Рискът от епидемия е висок, особено когато хранителните продукти биват приготвени от работници с инфекция на кожата на ръцете или продуктите биват оставени на стайна температура за дълг период от време. Въпреки замърсяването, хранителните продукти имат нормален вкус и мирис.

Салмонелна чревна инфекция

Салмонелните бактерии се разпространяват по фекално-орален механизъм. Храните, които най-често биват свързвани с развитието на салмонелна инфекция яйца или храна на основата на яйца, салати (като риба тон, пиле или картофи) говеждо месо, свинско месо, преработени меса и други. Тези храни могат да бъдат замърсени във всеки момент на хранителната обработка. Поради това е важно да се уверите, че ръцете и работните повърхности са добре измити след контакт със сурово месо, риба или яйца преди работа с храни, които не изискват последваща термична обработка.

Шигелоза

Шигелозата е антропонозна инфекция, която се предава по фекално-орален механизъм. Основни фактори за разпространение на инфекцията биват замърсени ръце, хранителни продукти и контакт с боен или заразоносител. Източник на заболяването са болните с класическа или субклинична форма и заразоносителите (реконвалесцентни и безсимптомни). Заболяването е разпростарено в целия свят и е една от най-честите причини за диария при туристите след бактериалните чревни инфекции, предизвикано от патогенни коли бактерии.

Чревна инфекция, предизвикана от Ешерихия коли

Бактериите от род Escherihia, семейство Enterobacteriaceae са представители на нормалната чревна микрофлора. Повечето щамове на E.coli не са вредни за техните домакини, но някои могат да причинят тежки заболявания, пример за такъв патоген е Е.coli O157:H7, който причинява ентерохеморагична чревна инфекция. Мляното говеждо месо е най-често свързваният с огнища на Е.coli O157:H7 хранителен продукт. Източник на инфекцията са както болните, така и здравите заразоносители. Механизмът на заразяване е фекално-орален, а пътищата на предаване са контактно-битов, алиментарен и по изключение воден. Боледуват най-вече кърмачета и деца до 3 години. Входна врата за инфекцията е устната кухина.

Рискови фактори

Основните рискови фактори, свързващи се с развитието на бактериална чревна инфекция биват:

• Неспазване на санитарно-хигиенните норми за преработка на животински хранителни продукти;
• Прием на замърсена вода или хранителни продукти;
• Консумация на храна, приготвена от болен или заразоносител;
• Консумация на храна в заведения за обществено хранене, които не отговарят на санитарно-хигиенните постановления;
• Употреба на лекарства, които намаляват стомашната киселинност.

Патофизиология

В зависимост от патогенетичният механизъм, използван от патогена, бактериалните чревни инфекции могат да бъдат класифицирани в три форми - хранителна инфекция, хранителна интоксикация и хранителна токсикоинфекция. От друга страна, в зависимост от причинителя на инфекцията патогенезата на конкретното заболяване притежава свои характерни особености, но основните патогенетични моменти са следните:

• Попадане на бактериалният причинител в организма на гостоприемника през входната врата;
• Достигане до стомаха, където голяма част от микроорганизмите загиват под действието на стомашната киселинност;
• Прикрепване към ентероцитите, предимно в тънкото черво (в зависимост от причинителя) и отделяне на ентеротоксини;
• Образуване на бактериални колонии;
• Развитие на специфични за различните заболявания патогенетични последици.

Симптоми

Клиничната картина и протичането на бактериалните хранителни инфекции притежава както сходни характеристики, така и някои важни различия в зависимост от бактериалния причинител и патогенността на съответния щам.

Клиничната изява започва часове до един ден след контаминацията и протича с горно и долно диспептични прояви, като:

• гадене;
• повръщане;
• загуба на апетит;
• коремна болка;
• диария (с различна характеристика при различните бактериални чревни инфекции);
• висока температура.

Протичането е бурно с развитието на дехидратация на организма и нарушения в алкално-киселинното равновесие. Основните признаци на дехидратация биват:

• намален тургор на кожата;
• забавено капилярно пълнене;
• сух език;
• сухота в устата.

Въпреки драматичното начало, състоянието на пациентите бързо се подобрява - голяма част от хранителните токсикоинфекции са самоограничаващи се заболявания и преминават за 5 до 7 дни.

Изследвания

За поставяне на диагнозата бактериална чревна инфекция и откриването на конкретния причинител е необходимо провеждането на лабораторни, микробиологични и серологични изследвания. Резултатите от лабораторните изследвания дават информация за характера на чревната инфекция - вирусна или бактериална, в зависимост от характерни промени в ПКК и броя и разпределението на левкоцитите.

Микробиологични изследвания

От основно значение бива взимането на фекална проба от прясно отделени фекалии или анален секрет и направата на фекален тест. Изследват се също кръв и повърнати материи.

Серологични изследвания

За окончателното типизиране и откриване на бактериалния причинител могат да бъдат проведени различни серологични тестове като:

• PCR;
• ELISA;
• Реакция аглутинация.

Диференциална диагноза

В диференциално диагностичен план трябва да се имат предвид следните заболявания и състояния:

• Волвулус;
• Инфекция на пикочните пътища;
• Възпалително заболяване на червата;
• Остър панкреатит;
• Цьолиакия;
• Злоупотреба със слабителни вещества.

Диагнозата се поставя по данни от анамнезата - внезапно започнало гадене и повръщане, болки в корема след прием на съмнителна храна и се потвърждава чрез микробиологично изследване на фецес. Лабораторните показатели се променят според степента на дехидратация.

Лечение

Лечението на бактериална чревна инфекция, неуточнена в по-леките форми не изисква медикаменти, необходимо е да се извърши адекватна перорална дехидратация. Крайните възрастови групи - кърмачета и пациенти в напреднала старческа възраст боледуват по-тежко с възможност за развитие на усложнения, поради което се налага хоспитализация и приложението на антибиотични средства.

Антибиотични групи на избор биват Трета генерация цефалоспорини и Хинолони.