Противотуморни лекарства

от 05 юли 2010г., обновено на 08 дек 2022г.

Честотата на злокачествените заболявания нараства в световен мащаб и обхваща голяма част от населението.

Онкологичните болести са една от водещите причини за смъртност, като засягат все повече хора в млада и активна възраст.

Особено висока е честотата на злокачествените заболявания на бронхите и белия дроб, карцином на млечната жлеза, рак на простатата, карцином на дебелото черво.

Факторите, които водят до развитие на злокачествени новообразувания, са комплексни и включват генетично предразположение, тютюнопушене, системна консумация на алкохол, някои инфекции, замърсители на околната среда, радиация и други.

Противотуморни лекарства

Основните средства в борбата с малигнените заболявания са така наречените противотуморни лекарства.

Тези медикаменти осъществяват избирателна цитотоксичност и увреждат туморните клетки, без да засягат нормалните клетки на организма.

Първите въведени в клиничната практика противотуморни агенти са доксорубицин и митомицин през 1961 година, като приблизително 40 години по-късно се наблюдава значителен прогрес по отношение на производството и въвеждането в практиката на по-ефективни и с по-малка токсичност препарати.

Въз основа на особеностите в структурата и механизма на действие съвременните препарати за терапия на неопластични заболявания се подразделят в няколко основни класове, които от своя страна се подразделят на различни групи.

Основните класове противотуморни лекарства са следните:

циторедуктивни лекарства
таргетни лекарства и антиангиогенни средства
хормонактивни антинеопластични лекарства

Циторедуктивни медикаменти

Циторедуктивните медикаменти, наричани още цитостатици, се подразделят на четири основни групи, а именно:

Алкилиращи лекарства и платинови комплекси

Тези лекарствени агенти осъществяват своя ефект по различен механизъм, като основното между тях е, че предизвикват директна модификация на ДНК матрицата.

Повечето представители се въвеждат парентерално, най-често интравенозно, като циклофосфамид, хлорамбуцил и мелфалан могат да се прилагат и перорално.

Тези агенти се използват в терапията на различни видове злокествени новообразувания.

Така например мелфалан намира основно приложение в терапията на семином на тестиса, хлорамбуцил се използва за лечение на хронична лимфоцитна левкемия.

Циклофосфамид притежава широк спектър на неопластични заболявания, които повлиява успешно. Такива са карциномите на млечната жлеза, тумори на яйчниците, карцином на пикочния мехур, злокачествени новообразувания на лимфната тъкан.

Кармустин се прилага при различни мозъчни тумори, гастроинтестинални тумори, мултиплен миелом, меланом.

Дакарбазин влиза в комбинираната полихимиотерапия при пациенти с малигнен меланом, сарком на меките тъкани, различни мозъчни тумори и глиоми.

Цисплатин се използва широко за лечение на солидни тумори, главно при тератом на тестисите, карциноми на яйчниците, пикочния мехур, главата и шията, простатата.

Алкилиращите цитостатици се характеризират с изразен токсичен потенциал и риск от развитие на тежки нежелани лекарствени реакции.

Често се наблюдават потискане на функцията на костния мозък, гастроинтестинални нарушения, нефротоксичност, невртоксичност, тератогенен и мутагенен ефект.

Антиметаболити

Метотрексат представлява антиметаболит на фолиевата киселина и притежава широк неопластичен спектър, намира приложение и в терапията на редица заболявания с автоимунен характер, главно псориазис, лупус еритематодес, ревматоиден артрит и други.

Важна особеност е необходимостта от приложение на фолиева киселина при провеждане на високодозова терапия с този противотуморен агент.

Флуороурацил представлява пиримидинов антиметаболит, който потиска синтезата на ДНК. Поради широкото си тъканно разпределение, препаратът намира приложение в терапията на множество тумори на гастроинтестиналния тракт, млечната жлеза, яйчниците, кожата.

Цитарабин също е антиметаболит на пиримидина, но се използва ограничено, главно при остра миелоидна левкемия.

Меркаптопурин е един от най-старите антинеопластични препарати, който се прилага през устата и се отличава с висока бионаличност. Използва се основно при злокачествени заболявания на лимфната, кръвотворната и сродните им тъкани. Намира приложение и в терапията на улцерозен колит и болест на Крон, поради изразения си имуносупресивен ефект.

Хидроксикарбамид представлява структурен аналог на уреята и селективно инхибира важни за синтезата на ДНК ензими. Прилага се перорално при пациенти с хронична миелоидна левкемия, рак на маточната шийка, сърповидно-клетъчна анемия.

Противотуморни антибиотици

Тази група противотуморни лекарства включва антрациклинови антибиотици (даунорубицин, доксорубицин, епирубицин) и цитостатични антибиотици, отличаващи се с микробиологичен произход, чиито противотуморни ефекти са идентифицирани при случаен скрининг.

Всички антрациклинови антибиотици се получават чрез биотехнологични методики от видовете Streptomyces.

Прилагат се основно парентерално, като влизат в комплексната терапия на болест на Ходжкин, неходжкинови лимфоми, сарком на Капоши, мултиплен миелом, остра лимфобластна левкемия, карцином на млечната жлеза.

Основните нежелани лекарствени ефекти, свързани с употребата им, включват кардиотоксичност, миелосупресивен ефект, стомашно-чревни увреждания.

Блеомицин представлява смес от гликопептидни антибиотици, изолирани от Streptomyces verticillus, а митомицин е метаболитен продукт на Streptomyces caespitosus.

Приложението им е ограничено и се използват главно в резервните схеми на лечение на неоплазмите, поради сериозните токсични ефекти и развитието на лекарствена резистентност.

Растителни противотуморни медикаменти

Растителните антинеопластични агенти се отличават с ниска токсичност и висока ефективност, което обуславя важната им роля в съвременната противотуморна терапия.

Vinca алкалоидите са изолирани от розовия мадагаскарски зимзелен (vinca rosea) и осъществяват своя ефект посредством потискане на митозата. Намират приложение главно в терапията на различни видове лимфоми и метастатични тумори на тестисите и пикочните пътища.

Първият представител на таксаните, паклитаксел, е изолиран от кората на тихоокеански тис. Тази група лекарства за лечение на тумори намират приложение в комбинираната полихимиотерапия при авансирал карцином на яйчника и млечната жлеза, сарком на Капоши при пациенти със СПИН и други.

Камптотецините представляват полусинтетични производни на алкалоид, изолиран от китайското декоративно дърво Campotheca acuminata и се използва предимно в терапията на карцином на яйчниците и белия дроб. Отличават се с относително добра поносимост и нежелани ефекти, свързани главно с диспептични оплаквания.

Таргетни лекарства и антиангиогенни средства

Таргетни лекарства и антиангиогенни средства Към таргетните лекарства и антиангиогенни средства се включват следните основни групи агенти:

антитела: ритуксимаб, ипилимумаб
тирозинкиназни инхибитори: иматиниб, нилотиниб
mTOR инхибитори: сиролимус
протеазомни инхибитори: бортезомиб
антиангиогенни лекарства: талидомид

Тези противотуморни лекарства намират приложение като част от комплексната терапия на редица неопластични и автоимунни заболявания, като преди назначаването им е необходимо изясняване на патогенетичните механизми на болестния процес.

Хормонактивни антинеопластични лекарства

Класът на хормонактивните антинеопластични медикаменти се подразделя на следните основни лекарствени групи:

аналози на LHRH (гонадотропин освобождаващите хормони): гозерелин, бузерелин, трипторелин
антиестрогени: тамоксифен, торемифен
антиандрогени: флутамид, нилутамид, ципротерон
ароматазни инхибитори: летрозол, анастрозол

Тези противотуморни лекарства намират приложение основно в терапията на тумори, при които е налице запазена хормонална растежна зависимост на изходните клетки.

Такива са ракът на млечната жлеза, яйчниците и простатата, при които добри резултати могат да бъдат постигнати с използването на медикаменти, които повлияват освобождаването и синтезата на половите хормони или взаимодействат със съответните хормонални рецептори.

Средствата за лечение на туморите са в процес на активно разработване и проучване за създаването на нови ефективни, но с по-малка токсичност лекарствени агенти.

Не съществува универсален противотуморен агент и обикновено се използва комбинирана терапия, с цел намаляване на развитието на лекарствена резистентност.

Подробна информация за различните схеми на комбинирана полихимиотерапия може да намерите на:

»Химиотерапия

Изображения: freepik.com