Антимикробни вещества

Основните средства, използвани за лечение или профилактика на инфекциозни заболявания с различна етиология, се наричат антимикробни вещества.

Представляват голяма група, различни по механизъм на действие препарати, които се подразделят в зависимост от патогенните причинители, срещу които са ефективни.

Класификация на антимикробните вещества

В зависимост от етиологичния причинител на конкретното заболяване (бактерии, вируси, гъбички, хелминти, протозои) се прилагат различни лекарствени средства.

По своето действие агентите се подразделят на две големи групи, а именно цидни (бактерицидни, вирусоцидни, фунгицидни) и статични (бактериостатични, вирусостатични, фунгостатични).

Първата група убиват микробните причинители, а втората група потискат растежа и размножаването им.

Приложение

Антимикробните средства са необходими за справяне с огромния арсенал микробни агенти, с които човек ежедневно е в контакт.

При лица с активна имунна система и висока индивидуална имунологична резистентност рядко се развива заболяване, главно при масивна инвазия на организма, чести рискови полови контакти с различни партньори, използване на нестерилни игли.

Пациентите с имунен дефицит, в резултат от тежко системно заболяване, малигнени новообразувания, продължителна имуносупресивна терапия, след трансплантация, при тежко недохранване или алкохолизъм са изложени на изключително висок риск от развитие на инфекциозно заболяване, дори при минимална експозиция на патогенните агенти.

В зависимост от вида на изолирания етиологичен причинител се използват определени групи антимикробни средства.

Някои се прилагат еднократно (например при хелминтози), при други е необходим продължителен прием (бактериални инфекции) или до края на живота (антиретровирусни медикаменти, използвани при ХИВ или СПИН).

По отношение на лекарствената форма на отделните препарати, винаги се предпочита най-удобната за пациента в зависимост от тежестта на състоянието му.

Така например при микоза на ноктите се използват главно локални форми, като например гел, крем, маз, лак. При лека до умерена бактериална инфекция най-удобни са формите за перорална употреба, докато при тежки системни инфекции, независимо от причинителя, се предпочита парентералният път на въвеждане.

Групи антимикробни вещества

Антибактериални средства

Антибиотиците представляват голяма група антимикробни препарати, които се получават от бактерии или гъбички.

Всички антибиотици принадлежат към антимикробните средства, но не всички антимикробни препарати представляват антибиотици.

Антибиотиците намират широко приложение в клиничната практика, като се използват при множество инфекции с бактериална или микотична етиология.

Първият открит естествен (природен) антибиотик е пеницилинът, описан за първи път от Александър Флеминг през 1928 година.

Получен е от вид гъбички (Penicillium rubens), като и до ден-днешен намира широко приложение за лечение на стрептококови, пневмококови, менингококови инфекции, сифилис, Лаймска болест и други.

Химиотерапевтиците представляват антибактериални агенти, получени по синтетичен път.

Масовото използване на антибиотици и химиотерапевтици дори при леки бактериални инфекции, както и профилактично при вирусни инфекции за предпазване от вторична бактериална инвазия, е довело до развитие на лекарствена резистентност на много от препаратите.

Предвижда се липса на ефект на най-използваните препарати в рамките на десет до двадесет години.

Бактериите развиват резистентност към определени медикаменти по различни механизми, като най-честият се състои в мутации на определени гени, повишаващи устойчивостта им.

Употребата на антибиотици и химиотерапевтици крие риск от развитие на различни по тежест нежелани ефекти, вариращи от леки до застрашаващи живота реакции с алергичен или имунологичен механизъм.

Антивирусни средства

Противовирусните медикаменти се отличават с тесен спектър и малка терапевтична ширина (налице е малка разлика между максималната терапевтична и минималната токсична доза).

Основните групи средства са насочени срещу няколко големи вирусни семейства, а именно ретровируси, хепатитни и херпесни вируси, както и вируса на грипа.

Използват се при заразени лица, контактни пациенти или здрави заразоносители, като основната им цел е убиване или потискане на размножаването на вирусите.

Най-често употребяваният в клиничната практика противохерпесен агент е препаратът ацикловир, който съществува под различни форми за локална, перорална или парентерална употреба и е високо ефективен при херпес зостер, варицела, херпес симплекс, цитомегаловирус.

При инфекция с вируса на грипа е уместно използване на противогрипни агенти, като например оселтамивир, римантадин, амантадин.

При инфектиране с човешкия имунодефицитен вирус (ХИВ) и развитие на синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН) се прилага комбинирана антиретровирусна терапия, като отделните медикаменти повлияват различни нива от жизнения цикъл на вируса.

Целта на терапията при ХИВ/СПИН е забавяне на прогресията, подобряване на качеството и продължителността на живот на пациентите.

Противогъбични средства

Гъбичните инфекции се наричат още микози и се делят главно на повърхностни и дълбоки, в зависимост от локализацията на засегнатите структури.

Препаратите, използвани в терапията на микотичните инфекции, представляват антибиотици и химиотерапевтици, които увреждат патогените по различни механизми.

Водят до нарушаване на пропускливостта на клетъчните мембрани, потискат клетъчното делене, инхибират синтезирането на клетъчната стена или на есенциални нуклеинови киселини.

Най-често използваните антимикотични агенти принадлежат към групата на азолите (кетоконазол, флуконазол), алиламините (тербинафин) и полиеновите антибиотици (амфотерицин В, нистатин).

При кандидоза (инфекция най-често с Candida albicans) най-ефективен е нистатинът, при повърхностни инфекции на ноктите особено полезни са алиламините, а при тежка системна микоза се прилага амфотерицин В и азоли.

Човешките клетки и тези на гъбичките са идентични на молекулярно ниво (представляват еукариоти), което прави трудно синтезирането на препарат, активен срещу фунгите и безопасен за клетките на гостоприемника.

Често се наблюдават алергични прояви, фоточувствителност, гастроинтестинални увреждания, ендокринни нарушения.

Изображение: Vader1941 at English Wikipedia, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Антипаразитни средства

В тази група антимикробни вещества се включват антихелминтните медикаменти, използвани при инфекции, предизвикани от различните видове червеи (нематоди, трематоди, цестоди), както и антипротозойните медикаменти, използвани при инфекция с някой от видовете протозои (малария, трихомониаза, токсоплазмоза, амебиаза, ламблиаза).

Антихелминтните препарати притежават специфична избирателност спрямо отделните видове червеи.

По тази причина е необходимо предварително идентифициране на етиологичния агент.

С най-широк спектър на действие са бензимидазоловите производни (мебендазол, албендазол).

За нашите географски ширини са характерни ентеробиоза (острици), трихинелоза, аскаридоза и някои други видове, наричани общо глисти.

Подробна информация за терапевтичните схеми при отделните хелминтози може да прочетете на:

»Лечение на глисти при деца и възрастни

»Лечение на чревни паразити

По отношение на протозойните инфекции терапията се определя в зависимост от съответния етиологичен агент.

Така например при урогенитална трихомониаза особено ефективна терапия е налице след еднократен прием на тинидазол от двамата партньори в определена доза (най-често два грама), докато при малария е необходимо продължително комбинирано лечение с хинин, мефлоквин, хлороквин, антибиотици от групата на тетрациклините.

Изображение: Rjgalindo, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Етерични масла, дезинфектанти и антисептици

Редица етерични масла притежават изразен противомикробен ефект и намират приложение в алтернативната медицина.

Такива са например маслото от дафиново дърво, канела, карамфил, мащерка, които са богати на терпеноидни субстанции и вторични метаболити.

Антисептиците и дезинфектантите разрушават жизнените форми на всички микроорганизми, като намират приложение главно за обеззаразяване на кожата и лигавиците, контаминирани медицински инструменти, дрехи, бельо, вода.

Антимикробно действие притежава и озонът, като се използва главно за пречистване на водата и въздуха. В медицината се използва така наречената озонотерапия, използвана при възпалителни, неопластични, автоимунни и инфекциозни заболявания.

Физични методи за реализиране на противомикробен ефект са използването на радиация и суха топлинна стерилизация.

Употребата на антимикробни вещества е широко внедрена в козметична, здравната и обществената структура, поради доказаните ползи за хората по отношение на превенцията и терапията на множество заболявания с инфекциозна етиология.

За избора на подходящ препарат не предприемайте самолечение, а се консултирайте с Вашия лекар.

Изображения: freepik.com