Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Вирусни инфекции, характеризиращи се с увреждания на кожата и лигавиците Брусница

Брусница МКБ B05

Брусница МКБ B05 - изображение

Брусницата (дребна шарка или морбили, morbili) е остро силно заразно инфекциозно заболяване с широко разпространение, което протича с обща интоксикация, катар на горните дихателни пътища, висока температура и характерен обрив по тялото.

Причинителят на дребната шарка е вирус - Polynosa morbillorum от семейството на Парамиксовирусите. Неустойчив на външната среда и дезинфикциозни средства.

Брусницата е изключително заразно инфекциозно заболяване - близо 100% заразяемост. Възприемчивостта е всеобща, но боледуват по-често деца от предучилищна възраст. 

Входната врата на инфекцията е лигавица на горните дихателни пътища и конюнктивата.

Следва виремия - навлизане на вируса в кръвта и локализация на причинителя в различни органи и системи. Развива се снижение на общия и локалния имунитет.

Заразяването се предава по въздушно-капков път и е типична антропоноза. Източник на заразата е болният от морбили в продромалния период, 4-5 дни преди появата на обрива и 4-5 дни след това. Катаралният стадий благоприятства разпространението на заболява, тъй като тогава болният отделя голямо количество вируси в околната среда.

Поради слабата устойчивост на вируса не е възможно заразяване от прах и предмети. Дребната шарка има висок контагиозен индекс, който достига до около 95%.

Включването на противоморбилна ваксина променя характера и начина на протичане на епидемичните взривове. Независимо от провежданите ваксинации, проведените изследвания показват наличие на серонегативни лица, което е предпоставка за протичане на мини епидемии, както за наличие на протичане на атипични форми. При преболедуване се оформя траен имунитет.

Вирусът на дребната шарка попада в лигавиците на горните дихателни пътища, конюнктивите и оттам в регионалните лимфни възли и кръвта, предизвиквайки първична виремия. Към края на инкубационния период настъпва дисеминация на вируса в различни органи, при което се наблюдава пролиферация на ретикулни елементи, лимфоцити, образуване на неголеми инфилтрати и гигантски многоядрени клетки. Това се случва в продромалния период.

След това настъпва вторична виремия, вследствие на голямото количество вируси, които от различните органи отново попадат в кръвта. Клиничната проява на този процес е от страна на респираторния тракт - хрема, кашлица, трахеит, бронхит със съпътстващ конюнктивит, интоксикационен синдром - отпадналост, повишена температура, главоболие. В процеса се въвличат нервната си система и храносмилателния тракт.

Патологичните промени по лигавицата се характеризират с хиперемия и огнищни повърхностни некрози, последвани от десквамация. Кожният обрив се дължи на огнищни периваскиларни инфилтрати от лимфоцити и хистиоцити с фибриноидни промени в съдовете стени в горните слоеве на дермата. Инвазията на вируса в повечето органи и системи се съпътства от рязко потискане на имунитета, което дава основание за морбилна анергия и е причина за развитие на множество усложнения.

Инкубационният период у неимунизирани е 9-12 дни, а при имунизирани и имунопрофилактирани с имуноглобулин, може да достигне до 21-27 дни.

Брусницата започва с катарални явления. Температурата се покачва рязко до около 39°С и се съпътства от хрема, суха, персиситираща 5-10 дни кашлица, конюнктивит, придружен със силно сълзотечение и фотофобия.

При оглед на устната кухина, в началото се наблюдава енантем на мекото небце, като 1-2 дни по-късно се появяват ярко червени макули с неправилна форма и големина до лещено зърно. По лигавицата на устната кухина срещу моларните зъби се появяват специфичните за заболяването петна на Филатов-Koplik, които се дължат на дребноогнищна некроза на епитела, върху леко инфилтрираната преди това лигавица. Обикновено те представляват белезникави точковидни петна с еритемна ареола, които дават специфичен вид на мукозата. Петната на Филатов-Koplik се задържат 1-2 дни и преди появата на екзантема изчезват. При по-леки случаи могат и да не се проявят.

Характерен е изгледът на лицето, което е леко подпухнало. Клепачите са оточни с еритемен ръб, а очите с изразена конюнктивална инекция (facies morbillosa).

В края на катаралния стадий, който трае 3-4 дни е възможно да се появи розеолен rash, който изчезва за няколко часа. Температурата обикновено спада до нормата, след което отново се повишава до 39°С. Общото състояние е нарушено. Болните са отпуснати, неспокойни, без апетит и с лош сън.

На фона на засилващи се катарални явления, хрема и мъчителна кашлица, се появява обрив, който започва зад ушите и за около 2-3 дни последователно обхваща лицето, шията, тялото и крайниците.

Обривните елементи в началото се представят от еритемни ярко червени макули, които еволюират към еритемно-едемни лентикуларни папули, с неправилна форма и с тенденция да се сливат. В хода на развитие на екзантема се появяват нови ефлоресценции, които създават многообразие от различни по големина и цвят изменения: от яркочервени с големина на просено зърно макули до по-тъмно червени еритемно-едемни с неправилна форма плаки (еволютивен полиморфизъм). Кожата между отделните обривни елементи е непроменена. За около 3 дни, кожните промени регресират, цветът им еволюира към жълто-кафяво и скоро местата им се маскират от остатъчни хиперпигментации, които дават пъстър вид на кожата и се задържат около седмица. В края на екзантема може да се наблюдава излющване на кожата и се задържа около седмица.

До 10 ден от началото на заболяването температурата спада и настъпва подобрение. Започва реконвалецентния период, който се характеризира с бавно възстановяване.

Екзантемът при морбили се характеризира с:

  • обривът се появява и развива на фона на интоксикационен и респираторен синдром,
  • предшества се от обриви в устната кухина, патогномонични са петната на Филатов-Koplik,
  • обривът при морбили се състои от еритемно-едемни лентикуларни ефлоресценции с тенденция към сливане на отделните елементи, който преминава със залющване и остатъчна хиперпигментация.

Клиничните форми при морбили се свързват с възрастта и имуно-биологичното състояние. При деца в ранна възраст заболяването преминава значително по-леко. Често се наблюдават атипични форми, при които инкубационният период се удължава, а понякога липсват проявите от страна на респираторния тракт. Екзантемът е значително по-слабо изразен, отделните обривни елементи са значително по-бледо розови без тенденция към конфлуиране. Възможно е началото на обрива да започне от гърдите и да липсват петната на Филатов-Koplik. Подобна е клиничната картина и при профилактично поставяне на имуноглобулин.

При по-възрастни особено при имунокомпрометирани, заболяването протича много по-тежко, като са наблюдавани хеморагични пурпури, придружени с интоксикация, неврологични, белодробни и сърдечно-съдови нарушения с летален изход.

Усложненията при morbilli могат да бъдат: морбилозен круп, бронхиолит, пневмония, миокардит, кератит. При наличие на имунен срив, често се появяват вторични бактериални инфекции: катарални и гнойни отити, мастоидити, пневмококови и стафилококови пневмонии, стоматити, ентероколити, гнойни бактериални менингити.

Могат да се развият менингоенцефалити и енцефалити с алергична генеза, независимо, че има доказателства за директно увреждане на мозъчната тъкан от вирусите. Повишеното ниво на противоморбилозните антитела и запазване на вируса в редица органи и системи е във връзка със субакутния склерозиращ паненцефалит — фатално протичащо дегенеративно заболяване в детска възраст, дисеминирана склероза, системен лупус еритематодес, склеродермия, ревматоиден артрит.

Опорни точни при поставяне на диагнозата брусница са:

  • енантем с патогномонмичните за заболяването петна на Филатов-Koplik и специфичен макулопапулозен екзантем,
  • лабораторни изследвания, които в продромални периоди могат многоядрени гигантски клетки в носния и гърления секрет, урината и изпражненията,
  • серологичните и вирусологичните изследвания.

Диференциалната диагноза се прави с редица заболявания, които протичат с интоксикационни прояви и макулопапулозен екзантем: рубеола, скарлатина, внезапен екзантем, инфекциозен еритем, ентеровирусни екзантеми, инфекциозна мононуклеоза, медикаментозни екзантеми.

Лечението е симптоматично и се извършва в домашни условия, хоспитализация се налага за усложненията.

Основно профилактично средство в борбата срещу морбили е задължителна ваксинация на децата, навършили една година с жива морбилна ваксина. Епидемиологичните мерки налагат изолация на заболелите, гама-глобулинова профилактика, която предпазва месец неимунизираните ако се проведе в първите дни след контакта им с болния.

2.5, 4 гласа

ВИДОВЕ Брусница МКБ B05

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Брусница МКБ B05

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Брусница МКБ B05

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Клинични пътеки