Остър назофарингит [хрема] МКБ J00

Острият назофарингит, известен още като простуда или хрема, е неспецифично инфекциозно възпаление на лигавицата на носа. Гърлото, синусите и ларинкса също могат да бъдат засегнати.

Хремата се дефинира като назално възпаление с различна степен на засягане и на гърлото. Самодиагностиката е честа. Изолирането на вирусния агент рядко се извършва и не е възможно да се идентифицира вирусния тип чрез симптомите.

Симптомите могат да се прояват за по-малко от два дни след експозиция на причинителя. Някои от признаците са кашлица, възпалено гърло, хрема, кихане, главоболие, треска и др. Хората обикновено се възстановяват в период от една седмица след проявата на симптоматиката. Не всеки път обаче това се случва и инфекцията може да се разпространи към белите дробове (пневмония).

Причини

Остър назофарингит [хрема] е най-честата инфекциозна болест при хората. Възрастните хора боледуват от две до три настинки годишно, докато при деца честотата е по-голяма. Среща се по-често през зимните месеци.

Известни са над 200 вирусни щама като причинители на хремата, като най-честите причинители са риновирусите, аденовирусите, инфлуенца вирусите (вирус на грипа) и коронавирусите. Те се разпространяват по въздушно-капков път, при близък контакт между хората или при непряк контакт чрез контакт с предмети, последвани от прехвърляне на устата или носа.

Докато най-честият причинител на обикновената настинка (риновирусът) е открит едва през 50-те години на миналия век, то съществуват литературни данни за това заболяване още от 16-ти век пр.н.е. (симптомите на заболяването са описани в египетския папирус Еебс, най-старо съществуващият медицинкси текст). Името "настинка" е използвано за първи път през 16-ти век поради по-честата проява на симптомите на заболяването при излагане на студено време.

Някои от вирусните причинители на острия назофарингит са със сезонна проява, като показват повишена активност в студено и влажно време. Не е определена точната причина за проява на сезонност на конкретните вирусни типове. Предполагаемо обяснение е наличието на изменения в дихателната система и намален имунен отговор, причинени от ниските температури и ниската влажност на въздуха, които също повишават устойчивостта на вирусните частици.

Привидната сезонност може да се дължи и на социални фактори, като например хората, които прекарват повече време на закрити, непроветливи места, в близост до заразени хора. Има спор относно ролята на ниската телесна температура като рисков фактор за обикновената настинка. Повечето направени изследвания показват, че това може да доведе до по-голяма чувствителност към инфекцията

Механизмът на имунния отговор е специфичен за различните вируси. Например при инфекция с риновирус няма увреда на носния епител, докато при инфекция с респираторен синцитиален вирус (RSV) лигавицата се уврежда. RSV-вирусът се реплицира в носа и гърлото и често инвазира долните дихателни пътища. При инфекция с параинфлуенца вирус се засягат носа, гърлото и бронхите. При инфекция при малки деца, при които е засегната трахеята, могат да проявяват симптоми на круп (ларинготрахеобронхит) поради малките размери на дихателните пътища.

Вторичният имунитет, придобит при излагане на различни патогенни причинители, играе ключова роля за ограничаване на разпространението на инфекцията. При по-младите индивиди инфекциозният процес по-често се разпространява към долните дихателни пътища (трахея, бели дробове).

Като рискови фактори се посочват ползването на обществен транспорт, училища и други обществени сгради, недоспиване, психологически стрес и др. Симптомите се дължат предимно на имунния отговор на организма към инфекцията. За контраст, тези които са заразени с инфлуенца вирус (грип), могат да имат сходна симптоматика с тези с острата хрема, но при тях протичането на заболяването е много по-тежко.

Симптоми

Типичните симптоми, характерни за острия катар на носа,са:

• кашлица
• хрема
• назална конгестия
• възпалено гърло
• мускулни болки
• нарушение в обонянието
• главоболие
• загуба на апетит

При възрастни обикновено няма треска, но се среща често при кърмачета и малки деца. Кашлицата обикновено е лека в сравнение с тази, придружаваща грипната инфекция. Редица вируси, които причиняват инфекциозен назофарингит, също могат да доведат до асимптоматични инфекции.

Симптомите на острия назофарингит са свързани основно с имунния отговор към причинителя (вирусните частици се свързват със специфични рецептори по повърхността на клетките на макроорганизма, при което се получава освобождаване на различните медиатори на възпалението като интерлевкини, хистамин и др.).

При острия назофарингит може да има известна експекторация (отделянето на храчки) с различен цвят, който варира от прозрачен до жълто-зелен. Цветът на храчките не е показателен за вида на причинетеля на инфекцията.

Вирусът, причинител на острия назофарингит, се предава чрез въздушни капчици (аерозоли), директен контакт със заразени хора или чрез замърсени предмети. Не е изяснен кой е най-честият механизъм на контаминация (заразяване). Вирусите (по-специфично риновирусите) могат да оцелеят над 18 часа в околната среда. Предаването е доста често срещано при деца в детските градини и училищата поради близостта на децата и по-слабо развития имунитет.

Традиционната теория е, че хремата може да бъде "уловена" от продължително излагане на студено време, като например дъжд или зимни условия. Това е начинът, по който това заболяване е получило своето име - настинка.

Клиничната картина на острата хрема е с внезапно начало и прогресивно влошаване на общото състояние. Започва с чувство на умора, кихане и главоболие, последвано след няколко дни от назална конгестия (запушване на носа) и кашлица. Симптомите могат да започнат от няколко часа до 2-4 дни след експозиция на причинителя, ако имунната система не може да преодолее инфекцията. Средната продължителност на кашлицата е осемнадесет дни, а в някои случаи може да се развие поствирусна кашлица, която може да персистира дори след ерадикиране (пълното отстраняване) на причинителя.

Хремата, причинена от риновирусите, е най-контагиозна през първите три дни след проява на симптомите. След това риновирусите са много по-малко инфекциозни.

Клиничната изява на острия назофарингит започва внезапно, като възпалителният процес обхваща и двете носни кухини едновременно. Заболяването преминава през три стадия.

• Оплакванията в първия стадий, известен още като начален, са кихане, придружено с чувство за сухота, парене в носната кухина, с леко главоболие, като болката е най-често в челото. За този стадий са характерни още затруднено поемане на въздух през носа, намаляване на обонянието до пълното му изчезване, промяна в гласа. Този стадий може да продължи от няколко часа до 1-2 дни.
• Във втория серозен стадий настъпва обилно отделяне на слузно-серозни (воднисти) материи през носа. По-късно сухотата в носа изчезва, но се проявяват съпътстващи симптоми като сълзотечение от очите, поради запушване на каналис назо-лакрималис, който свързва очната с носната кухина, като позволява оттичането на сълзите в носната кухина. Този стадий също продължава 2-3 дни и преминава в следващия, последен стадий.
• Третият стадий е стадий на слузно-гнойна ексудация (отделяните материи през носа придобиват слузно-гноен характер). Заболяването постепенно претърпява обратно развитие.

Отслабената функция на имунната система е рисков фактор за заболяването. Недоспиването и недохранването са свързани с по-голям риск от развитие на инфекция след експозиция на риновирус. Смята се, че това се дължи на техните ефекти върху имунната функция (имуносупресивно действие). Кърменето намалява риска хремата да прорастне в остър отит на средното ухо (otitis media) или към долните дихателни пътища. Затова се препоръчва кърменето да продължи, дори когато новороденото е с хрема.

Диагноза

Диагнозата на острия назофарингит се поставя от семейния лекар на базата на оплакванията от страна на пациента. Също така се прави обстоен физикален преглед за оценка на дихателната система. Методите, използвани от страна на лекаря при прегледа, са оглед на носната лигавица, сливиците, гърлото и ушите. При възпалителни промени лигавицата на назофакринкса е хиперемирана (повишено кръвоснабдяване), оточна и зачервена. Състоянието на сливиците и гърлото се проверява поради евентуално разрастване на инфекциозния процес. Ако се установят промени, може да се вземе проба за доказване на бактериална инфекция, следствие на първичната вирусна такава. Освен това лекарят може да палпира внимателно с ръка шията на пациента за увеличени лимфни възли.

Последният използван физикален метод е аускултацията на белите дробове. Тя е доста информативна и много вариабилна като шумова находка при различните белодробни заболявания. При белодробно ангажиране има изменение в аускултаторната находка, най-често образувано от наличие на секрет в бронхите и алвеолите, който нарушава нормалната функция на белите дробове. При установяване на такива промени чрез аускултация се назначава рентгенография на белите дробове, която носи полезна информация за точната локализация на патологичния процес при белодробно засягане.

При установяване на усложнения на обикновената настинка, ОПЛ (общопрактикуващ лекар) може да насочи пациента за допълнителна консултация с УНГ (уши, нос и гърло) специалист.

Разграничаването между инфекциите на горните и долните дихателни пътища се основава главно на локализацията на възпалителните промени, като обикновената настинка най-често засяга носа, фаринкса и бронхите. Въпреки това може да има значително припокриване между отделните заболявания със засягане на множество органи и области на организма.

Лечение

Лечението на остър назофарингит [хрема] се състои в употребата на лекарствени препарати за облекчение на симптомите.

Няма ваксина за обикновената настинка. Основните методи за превенция са честото миене на ръцете, избягване на пряк контакт със заразени хора, използване на маски за лице. Изолирането или карантина не се използват, тъй като заболяването е много широко разпространено и симптомите са неспецифични. Ваксиниране засега не се прилага, тъй като заболяването се причинява от много видове вируси, които са много изменчиви.

Антибиотиците са противопоказани за употреба при вирусна инфекция.

При срив в имунната система на заразения инфекцията може да се насложи от бактериална такава, най-често от стафилококи и стрептококи. В този случай на доказана бактериална инфекция се предприема антибиотично лечение.

Някои от видовете лекарствени медикаменти, използвани при остър назофарингит, са:

• Назални деконгестанти (ксилометазолин) - при възрастни краткосрочната употреба на назални деконгестанти е от полза за облекчение на запушения нос (употребата не трябва да бъде повече от 7-10 дни поради привикване на носната лигавица към постоянен прием на назален деконгестант)
• Деконгестанти, комбинирани с антихистамини -  антихистаминовите лекарствени средства могат да подобрят общото състояние през първите дни от инфекцията (нямат доказана дългосрочна полза и имат нежелани ефекти като сънливост)
• Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) - аспирин, ибупрофен
• Пастили (таблетки за смучене) за облекчаване на болки в гърлото
• Противокашлични средства при наличие на дразнеща кашлица
• Цинкови добавки, които се приемат още в началото при поява на първите симптоми, като могат да намалят продължителността и тежестта на симптомите
• Антипиретици при наличие на повишена температура - главно се използват лекарства, които съдържат парацетамол
• Рутинното приемане на витамин Ц не намалява риска от вирусна инфекция, но въпреки това може да намали болестния период

Осигуряването на повече почивка, прием на повече течности за поддържане на хидратацията и гаргара с топла солена вода спомагат оздравителния процес.

Препоръчва се избягването на физически упражнения, ако има симптоми като висока температура, мускулни болки или умора. Те се считат за полезни, ако симптомите са ограничени до главата (хрема, запушен нос, възпалено гърло).

Антибиотиците нямат ефект срещу вирусите, които причиняват острия назофарингит и срещу вирусните инфекции като цяло. Няма и ефективни антивирусни лекарствени средства за острия катар на носа. Антивирусните лекарства са тествани за ефективност при острия назофарингит, като нито един от тях не е доказан за ефективен и лицензиран за употреба. Още се провеждат изследвания за антивирусното средство плеконарил, който показва антивирусно действие срещу пикорнавирусите. Пероралната му форма не е напълно безопасна поради тази причина се произвежда под формата на аерозол. DRACO, широкоспектърна антивирусна терапия, показва ефективност срещу риновирусите.

Въпреки че има много алтернативни лечения, използвани за острия назофарингит, няма достатъчно научни доказателства, които да подкрепят употребата на повечето.

Прогноза

Прогнозата за острия назофарингит е добра. Инфекциозният процес е самоограничаващ се, като повечето симптоми обикновено се подобряват в период от една седмица. В 50% от случаите в период от 10 дни всички симптоми изчезват. Усложнения обикновено възникват при хора в напреднала възраст, при малки деца или имунокомпрементирани пациенти.

Възможно е да възникнат вторични бактериални инфекции, водещи до синузит (8% от случаите), фарингит или ушна инфекция (30% от случаите).