Противокашлични средства МКБ T48.3

Кашлицата е рефлекторен или волеви акт и защитен рефлекс, при който трахеобронхиалните секрети се изхвърлят навън. Тя може да бъде провокирана от възпалителни и неопластични процеси в дихателните пътища.

Към рубриката противокашлични средства се отнасят:

1. Лекарствени средства, повлияващи суха кашлица

• лекарствени средства потискащи центъра на кашлицата - те потискат кашличният рефлекс, като показват потискащо действие върху центъра на кашлицата в продълговатия мозък и повишават прага на неговата възбудимост към импулси възникнали в периферните кашлични зони. Тези средства са противопоказани при обилна секреция в бронхите, тъй като потискат кашличния рефлекс и затрудняват изхвърлянето на секретите и нарушават вентилаторната функция на белия дроб.
• средства предизвикващи лекарствена зависимост - метилморфин
• средства непредизвикващи зависимост - бутамират, декстрометорфан, клофеданол
• средства с периферен механизъм на действие - преноксидиазин, окселадин, бензонатат

2. Средства, повлияващи влажната кашлица

• отхрачващи омекчаващи средства - Extractum althaeae fluidum
• отхрачващи втечняващи средства - Liquor Ammonii anisatus, Natrii Hydrogencarbonas
• отхрачващи изгонващи средства
• отхрачващи бронхоантисептици - Extractum Thymi fluidum, Natrii benzoas, Oleum Lavandulae, Siracol

Метилморфин представлява алкалоид на опия, който избирателно потиска центъра на кашлицата и при по-продължително прилагане може да доведе до лекарствена зависимост и обстипация. Има добре изразен антитусивен и по-слаб аналгетичен и седативен ефект. В терапевтични дози не потиска дихателния център. Използва се за лечение на суха кашлица при бронхиални катари, коклюш и за приготвяне на сироп.

Метилморфин се метаболизира до морфин и неговите ефекти са подобни на тези на морфина и други опиатни аналгетици. Общи симптоми на предозиране могат да бъдат:

• респираторна депресия
• седация
• миоза
• гадене
• повръщане
• мускулна отпуснатост
• брадикардия
• хипотония
• лепкава кожа
• апнея
• белодробен оток
• кома
• объркване
• запек
• виене на свят
• сънливост
• умора
• замаяност
• мускулни потрепвания
• слабост

Декстрометорфан представлява синтетичен аналог на морфина, който потиска центъра на кашлицата, но не повлиява дихателния център, няма аналгетична активност и не предизвиква привикване. Използва се за лечение на суха кашлица при остри и хронични бронхити. На възрастни се предписва по 3-6 милилитра/4 часа, на деца от 6 до 12 години - по 1.5-2.5 милилитра/4 часа.

При предозиране с декстрометорфан от три до десет пъти повече от препоръчваната терапевтична доза се наблюдават следните симптоми:

• еуфория
• гадене
• безпокойство
• безсъние
• бързо говорене
• разширени зеници

В дози от 15 до 75 пъти повече от препоръчваната терапевтична доза се наблюдават следните странични ефекти:

• халюцинации
• повръщане
• замъглено зрение
• двойно виждане
• разширени зеници
• изпотяване
• треска
• хипотония
• хипертония
• тахикардия
• апнея
• диария
• задръжка на урина
• мускулни спазми
• седация
• еуфория
• парестезия
• обрив
• стомашно-чревни нарушения

Бензонатат блокира тусигенните рецептори в дихателните пътища и предотвратява възникването на кашлица. Използва се при кашлица, свързана с остри и хронични бронхити, бронхиална астма, грип, коклюш. Приема се орално в доза 1-2 дражета 2-3 пъти дневно.

Симптомите на предозиране с бензонатат могат да включват:

• кома
• сърдечен арест
• загуба на съзнание
• безпокойство
• припадъци
• сънливост
• тремор
• конвулсии

Лечението при отравяне с противокашлични средства се извършва в болнична обстановка, като се предприемат всички спешни мерки.