Лечение на лептоспироза

Редица инфекциозни заболявания са типични предимно за животните, като човек може да се зарази при случайно попадане във веригата на болестта. Такъв тип заболявания обикновено не се срещат често, протичат с различна тежест, но крият риск от усложнения, във връзка със забавено поставяне на диагнозата и трудно разпознаване на симптомите.

Подобно инфекциозно заболяване е лептоспирозата, която се среща предимно сред животните, но може да причини инфекция и при хората.

Заразяването се осъществява по различни пътища, като причинител на болестта е бактерията Leptospira interrogans.

Бактерията се отделя с урината на заразените животни и попада в почвата и сладките водоеми, откъдето човек може да се зарази при случаен контакт, при плуване, къпане, миене и наличие на малки ранички по кожата, увредена цялост на кожата и лигавиците. Изложени на особен риск са професиите, работещи в тесен контакт с животни (ветеринари, фермери, селскостопански работници), както и работещите в тежки полеви условия и тесен контакт с почва и водоеми (например военните, миньорите и други).

Заболяването е разпространено повсеместно, като особено голяма честота се описва в районите с топъл климат, като например редица географски области в Австралия, някои части на Азия и Америка, Африка.

Инкубационният период (времето от заразяването до появата на първите признаци на болестта) обикновено е в рамките на две седмици, като болестта протича често с неспецифични прояви и може да бъде погрешно диагностицирана и объркана с друго заболяване.

Най-често засегнатите се оплакват от стомашно-чревни прояви (гадене, повръщане, диария), кожен обрив, главоболие, висока температура, болки в мускулите, често е налице и жълтеница с характерните за нея прояви (пожълтяване на кожата, склерите, потъмняване на урината, изсветляване на фекалните маси).

В зависимост от тежестта на протичане са възможни и други прояви, като най-често заболяването може да бъде объркано с грип, менингит, чревни инфекции и други. Целенасочените изследвания са от изключително важно значение за откриването на болестта.

Полезна информация за различните форми на болестта, особеностите в протичането и методите за поставяне на диагнозата може да намерите в раздел Заболявания:

• Лептоспироза

Своевременното лечение на лептоспироза с подходящи етиологични (насочени срещу конкретния причинител) и симптоматични средства (насочени главно към подобряване комфорта на пациента и намаляване на риска от усложнения) значително подобрява прогнозата.

Заболяването като цяло рядко води до сериозни усложнения, но при някои пациенти са възможни увреждания на различни органи и системи (най-често бъбреци, черен дроб, бял дроб, нервна система).

Често при ранното откриване на болестта лечението се провежда амбулаторно или в домашни условия с лек режим на пациента, а при тежките форми се налага хоспитализация и комплексен индивидуален терапевтичен подход, съобразен с особеностите в протичането при конкретния пациент.

Лечение на лептоспироза с антибиотици

Бактериалните инфекции в масовия случай се лекуват с подходящи антибиотици, съобразени с чувствителността на конкретните патогени.

Лептоспирозата не е изключение от правилото и лечението включва приложение на различни антибиотични средства, като конкретният антибиотик, дозата и честотата на приложение се определят индивидуално в зависимост от тежестта на инфекцията и общото здравословно състояние на пациента.

По-тежко протичане е налице в детска възраст (поради несъвършена имунна система), при заразяване по време на бременност, особено в първите месеци от бременността (поради ограничените възможности за приложение на антибиотици и трудното разпознаване на инфекцията), както и при лица в напреднала възраст (поради наличие на други подлежащи заболявания).

Антибиотичната терапия в зависимост от тежестта на протичане и наличието или липсата на изявени усложнения в резултат от инфекцията се прилага перорално (под формата на таблетки, капсули, сиропи, прах за разтваряне) или парентерално (мускулни инжекции, интравенозни инфузии).

При леките форми се назначава монотерапия (приложение на един антибиотик), а при тежките форми може да се наложи комбинирана терапия (два или повече антибиотика).

В страните с висока честота на лептоспироза терапията често е емпирична (прилага се на сляпо антибиотик, за който се счита, че показва висока активност срещу бактериалния причинител), докато в редица други случаи се препоръчва извършването на антибиограма и определяне на чувствителността на конкретния изолиран бактериален щам към различните видове антибиотици.

Към едни от най-често прилаганите и с висока ефективност срещу този вид бактерии антибиотици се включват:

• тетрациклини: основният представител на тетрациклините, а именно доксициклин, обикновено е опция на първи избор, като се назначава перорално в дози от порядъка на 2 милиграма на килограм тегло при децата и 100 милиграма два пъти дневно при възрастните за период от пет до седем дни при леките форми на лептоспироза. Доксициклин е особено подходящ в ендемичните за лептоспироза и различните заболявания, предизвикани от рикетсиите, тъй като показва висока ефективност срещу тях. Терапията е най-ефективна при стартиране в рамките на 48 часа от първите клинични прояви. При тежките форми доксициклин се прилага в същите дози, но парентерално (в интравенозна инфузия). Краткосрочните курсове (за период от седем до десет дни) рядко водят до сериозни странични реакции. Не се препоръчва дългосрочно лечение с доксициклин във връзка с риска от изява на различни по тежест странични ефекти, особено в детска възраст
• макролиди: азитромицин е алтернатива на доксициклин и се предпочита като терапия на първи избор при бременни и в детска възраст, поради своя по-добър профил на безопасност, по-нисък риск от нежелани ефекти и съизмерима ефективност към бактериалните причинители с тази на доксициклин. Прилага се в дози от 500 милиграма перорално дневно за три дни, а при деца в дози от 10 милиграма на килограм за първия ден от лечението, последвани от 5 милиграма на килограм за останалите дни. При тежките форми азитромицин е наличен и за парентерално приложение (интравенозна инфузия)
• пеницилини и цефалоспорини: тези представители на бета-лактамните антибиотици също намират приложение в терапията на лептоспироза, като обикновено се прилагат при противопоказания или алергия към тетрациклини или при доказана чувствителност на конкретните щамове към тези антибиотици. Препарати на избор са бензилпеницилин, цефотаксим, цефтриаксон, амоксицилин в дози, съобразени с теглото, възрастта на пациента и тежестта на заболяването. Имат добър профил на безопасност и рядко водят до сериозни странични ефекти, като някои от тях могат да се приложат безопасно и по време на бременност

Антибиотичната терапия често се назначава успоредно с подходящи пробиотици (самостоятелно или в комбинация с пребиотици) с цел намаляване на риска от изявата на стомашно-чревни оплаквания във връзка с повлияване на нормалната чревна флора.

В някои (изключително редки) случаи е възможна появата на така наречената реакция на Jarisch–Herxheimer, която може да доведе до различни усложнения и изисква своевременна медицинска намеса.

В повечето случаи антибиотичната терапия води до леки, бързопреходни странични ефекти, които отшумяват в първите няколко дни от терапията.

Симптоматично лечение при лептоспироза

Симптоматичното лечение обикновено се прилага успоредно с антибиотичната терапия, като неговата основна цел е подобряване цялостното здравословно състояние на пациента, облекчаване на симптомите на инфекцията и ускоряване на възстановителните процеси.

Симптоматичната терапия е неизменна част от комплексното лечение на лептоспироза и се назначава своевременно след поставяне на диагнозата.

При погрешна диагноза и провеждане на симптоматично лечение е възможно допълнително забавяне в поставянето на правилната диагноза, тъй като симптоматичните средства могат да замъглят и маскират клиничните прояви на болестта.

Към едни от най-често използваните за симптоматично повлияване на инфекцията средства се включват:

• антиеметици: в зависимост от състоянието на болния се прилагат различни средства против повръщане (перорално или парентерално) с цел намаляване на риска от обезводняване, който крие повръщането
• аналгетици: за обезболяване (при главоболие, болки в мускулите) се използват различни аналгетици, най-често от групата на нестероидните противовъзпалителни средства, които се прилагат под формата на таблетки или капсули
• антипиретици: за повлияване на болестно повишената телесна температура се прилагат антипиретици (най-често парацетамол, особено при бременни и в детска възраст) в съобразени с възрастта, теглото и състоянието на пациента дози
• хепатопротектори: при по-тежко протичане на болестта е налице реален риск от увреждане на черния дроб, поради което се прилагат с превантивна цел различни хепаторпотективни средства, перорално или парентерално, като терапевтичният курс продължава и след успешно лечение на болестта (обикновено се провежда за период от около три до шест месеца)
• интравенозни течности: при тежките форми на болестта във връзка с повишената телесна температура, диарията и повръщането е налице риск от обезводняване, поради което често се прилагат интравенозни течности, съдържащи физиологичен разтвор, аминокиселини, соли, в някои случаи и витамини
• кортикостероиди: спорна е ролята и ефективността на приложението на кортикостероиди при тежките форми на лептоспироза, като обикновено се прилагат при изключително увредено общо състояние на пациента парентерално за кратък период от време с постепенно преустановяване на лечението
• солеви разтвори: солевите разтвори, заедно с интравенозните течности, се прилагат като част от комплексните мерки срещу обезводняване в хода на инфекцията
• витаминни добавки: за подобряване на цялостното здравословно състояние и ускоряване на възстановителните процеси в организма и повишаване на защитните сили често в хода на инфекцията и след това се назначават различни витаминни добавки (най-често витамин С, витамини от група В, витамин Е и други). Витамин К се прилага при риск или при налична хипопротромбинемия
• диализа: при тежко увреждане на бъбреците при някои пациенти може да се наложи терапия с хемодиализа или перитонеална диализа
• механична вентилация: при засягане на белите дробове в хода на тежко протичаща лептоспироза за стабилизиране състоянието на пациентите и подпомагане на респираторната функция се налага механична вентилация (обикновено краткосрочно)

Симптоматичното лечение не може да замести антибиотичната терапия, тъй като не повлиява бактериалните причинители на болестта, поради което следва да се прилага само на фона на назначена подходяща етиологична терапевтична схема.

Профилактика на лептоспироза: как да се предпазим от заразяване?

Най-доброто, ефективно и безопасно лечение е адекватната и подходяща профилактика. Въпреки че липсва създадена ефективна ваксина срещу причинителите на лептоспироза има разработени отделни препарати срещу конкретни щамове, които могат да се приложат на рискови групи пациенти.

Във ветеринарната медицина са разработени различни препарати, насочени срещу конкретни щамове и серовари на бактериалните агенти, които се прилагат при риск от развитие на заразата.

За предпазване от заразяване с лептоспироза се препоръчва:

• поддържане на добра хигиена: поддържането на висока лична хигиена, особено при пътуване и пребиваване в ендемични райони намалява риска от проникване на инфекцията
• често измиване на ръцете с чиста вода: достъпът до чиста вода в някои ендемични за лептоспироза райони е силно ограничен (което е и една от основните причини за високата честота на инфекцията там), поради което се препоръчва алтернативен начин за поддържане на хигиената (например използване на дезинфектанти)
• избягване на контакт с животински екскременти: във връзка с механизма на предаване на инфекцията се препоръчва избягване на контакт с повърхности и предмети, контактни на животински екскременти
• избягване на контакт с контаминирана почва и/или вода: съдържащите се в урината на заразените животни бактериални агенти могат да оцелеят различно дълго време на външните условия, поради което се препоръчва избягване на контакт с почва и вода от сладководните басейни. Солената вода (морета, океани) не представлява риск от заразяване с лептоспироза
• ефективна защита срещу плъхове и други дребни гризачи: плъховете и дребните гризачи са едни от основните преносители и разпространители на инфекцията, поради което се препоръчва ефективна защита с подходящи средства (за отблъскване на гризачите, за улавянето им, отравяне и други)
• превантивен прием на антибиотици: в някои случаи при краткосрочно излагане на риск се препоръчва превантивен прием на антибиотични средства, като препарат на избор е доксициклин. Антибиотикът се приема обикновено в доза 200 милиграма седмично, започвайки един или два дни преди потенциалното излагане на заразата, като осигурява приблизително 95 % предпазване от заразяване. Във връзка с рисковете от нежелани прояви вследствие продължително лечение с тетрациклини, не се препоръчва продължителна профилактика с доксициклин
• подходящо защитно облекло: работещите в сфери, които са считани за рискови от заразяване с лептоспироза (и не само), се препоръчва да са снабдени с подходяща екипировка и предпазни средства

Ефективната профилактика и лечение на лептоспироза значително намалява рисковете от свързаните с болестта усложнения и дългосрочни последици. При пътуване в екзотичен район винаги се информирайте за ендемичните за тази географска област заболявания и предприемете ефективни превантивни мерки.