Вторична дисменорея МКБ N94.5

Дисменорея означава болезнена менструация.

Различават се първична и вторична дисменорея.

Първичната дисменорея е състояние, характеризиращо се с наличие болка по време на менструация, която започва най-често няколко месеца след menarche (настъпването на първата менструация) и се наблюдава по време на всяка ежемесечна менструация.

Дисменореята се наблюдава по време на овулация и функциониращ corpus luteum, като поради тази причина първичната дисменорея се явява няколко месец след menarche, тъй като първите менструални цикли, често са ановулаторни.

Вторичната дисменорея е състояние, което се характеризира с това след наличие на нормални, безболезнени менструации за период от месеци или години, последните стават болезнени.

Средно при 50 % от жените се наблюдава някакъв дискомфорт по-време на менструация, а при около 10% се изпитват почти непоносими болки по време на менструация.

Причините за вторична дисменорея не са напълно изяснени.
Смята се, че основната причина за възникването на вторична дисменорея е ендометриозата.

Ендометриозата е състояние, което се характеризира с това, че извън маточната кухина съществува функционираща под контрола на яйчника ендометриална тъкан.

Дисменореята при ендометриоза се дължи на дразнене от десквамиращия ендометриум и отделящата се кръв.

Клиничната картина при вторична дисменорея се характеризира с наличие на болка, която може да се локализира над симфизата, в областта на сакрума, ректума, перинеума, долните крайници.

Други симптоми, които могат да се наблюдават са диспарауния (болка при полово сношение), стерилитет, отпадналост, гадене, повръщане, безапетитие, диария и нервност.

За да се постави диагнозата вторична дисменорея основно значение се отдава на анамнезата, клиничната картина, прегледа от лекар специалист.

Посредством образните изследвания могат да се установят кистозни формации, вследствие на ендометриозата.

Диагностичната лапароскопия също има съществено значение.

Диференциална диагноза се прави с всички състояния, които могат да доведат до подобна клинична симптоматика.

Лечението при вторична дисменорея зависи от тежестта на състоянието и степента на клиничната изява.

При сравнително слабо изразена симптоматика могат да се прилагат спазмолитици като бусколизин и но шпа и нестероидни противовъзпалителни средства - индометацин.

При тежки форми на ендометриоза лечението може да бъде оперативно или консервативно.