Главоболие от тензионен тип МКБ G44.2

Главоболието от тензионен тип, известно още и като тензионно главоболие и стресово главоболие, е най-често срещаният тип главоболие, като съставлява около 80% от всички случаи.

Болката може да се излъчва към задната част на главата, врата, очите, като по интензивност може да бъде лека до умерена, а по характер стягаща, притискаща.

Епидемиология

Тензионните главоболия са често срещани, като този тип главоболие засяга около 1,4 милиарда души или 20,8% от населението. Между 30% и 78% от хората са имали тензионо главоболие през различен период от живота си.

Това главоболие се среща по-често при жените, отколкото при мъжете - съответно 23% и 18%.

Началото е най-често през тийнейджърските години и достига пик през четвъртото десетилетие, като този тип главоболие може да персистира (продължава) до 6-тото десетилетие от живота.

Етиология

Различни фактори могат да причинят главоболие от тензионен тип, като по-важните са:

• стрес
• напрежение/тревожност
• проблеми със съня
• млада възраст
• лоша стойка
• депресивни състояния
• влошено общо състояние

Дълготрайното мускулно напрежение води до развитие на исхемия в съответните мускули от притискането на малките кръвоносни съдове и образуване на ноцицептивни (причиняващи болка) субстанции.

Класификация

Според последната класификация на главоболията на Международното дружество по главоболие (International Headache Society) тензионното главоболие се разделя на две основни групи:

• епизодично главоболие
• хронично главоболие

Като хронично се определя това главоболие, което се проявява за 15 или повече дни месечно в продължение на 3 месеца или е налице през 180 дни или повече в рамките на година.

Епизодично е това тензионно главоболие, която е налице в по-малко от 15 дни месечно или по-малко от 180 дни в годината.
Епизодичните епизоди допълнително се подразделят на:

• чести
• нечести

Честото епизодично тензионен тип главоболие се определя като 10 или повече епизоди на главоболие за 1 до 14 дни на месец в продължение на 3 месеца, но по-малко от 180 дни в годината.

Нечестото епизодично тензионен тип главоболие се определя като 10 или повече епизоди на главоболие за по-малко от 1 ден на месец или по-малко от 12 дни в годината.

Всички подкласове на тензионно главоболие могат да бъдат допълнително класифицирани в зависимост от наличието или липсата на перикраниална чувствителност, тоест чувствителност на мускулите на главата.

Клинична картина

В началото болката може да има пулсиращ характер и обикновено се засилва постепенно, за разлика от мигрената.

Според критериите на Международното дружество по главоболие, за да се постави диагноза тензионно главоболие, е необходимо да са налице поне 2 от следните критерии:

• Челно-тилна локализация
• Не се влошава от физическа активност
• Лека до умерена интензивност на болката
• Усещане за натиск или стягане (като ластична лента на главата), не за пулсираща болка

www.premierpostureandwellness.com

Анамнезата за тензионно главоболие включва:

- Продължителност от 30 минути до 7 дни. При около 75% от пациентите с хроничен тип тензионно главоболие продължава повече от 5 години
- Болка, описана като стягаща, притискаща
- Няма гадене или повръщане (може да се появи безапетитие)
- Фотофобия (повишена чувствителност към светлина) и/или фонофобия (повишена чувствителност към звук)
- Минимум 10 предишни епизоди на главоболие
- Двустранна болка, както и в областта на тила
- Болката може да се появи при емоционален стрес или безпокойство
- Безсъние
- Мускулна стегнатост или скованост в областта на шията, тилната и челната област
- Нарушена концентрация
- Няма предшестващи симптоми (продроми)

Новопоявило се главоболие при пациенти в напреднала възраст насочва към етиология, различна от тензионен тип главоболие.

Диагноза

Няма специфични изследвания, чрез които да се докаже тензионно главоболие.
Диагнозата се основава на подробно снета анамнеза, както и физикално изследване.

Тъй като при някои заболявания има симптоми, подобни на тези при тензионно главоболие, трябва да се направят тестове, за да се изключат други причини за главоболието.

Компютърна томография (КТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) са необходими само когато:

• характерът на главоболието се е променил наскоро
• видът на главоболието не може да бъде ясно определен от лекаря
• при неврологичното изследване се установяват отклонения

Подобна анамнеза или находки при физикалния преглед насочват към друга причина за главоболие.

При пациенти с главоболие с аура и наличие на сензорни или двигателни симптоми или ако аурата е променила характера си и не е описана като типична за тяхната мигрена, трябва да се извършат образни изследвания на централна нервна система (ЦНС).

В някои е случаи е затруднено разграничаването между главоболие от тензионен тип и мигренозно главоболие.

Тензионното главоболие не се влошава от физическа активност и не е придружено от повръщане, а ако е налице гадене - то е слабо изразено.

Мигренозният пристъп може да бъде придружен от повишена чувствителност както към светлина (фотофобия), така и към звук (фонофобия), докато тези симптоми не се наблюдават при тензионно главоболие.

Възможно е обаче главоболието от тензионен тип да предизвика мигренозен пристъп.

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза при пациенти с тензионен тип главоболие се прави с:

• Мигрена
• Клъстерно главоболие
• Синдром на темпоромандибуларната става
• Синузит
• Менингит
• Очни заболявания
• Инсулт

• Засягане на шийната част на гръбначния стълб
• Инфекция при имунокомпрометирани пациенти
• Вътречерепни увреждания
• Идиопатична вътречерепна хипертония
• Главоболие поради прекомерна употреба на медикаменти
• Вторично главоболие
• Гигантоклетъчен артериит - трябва да се има предвид при хора над 50-годишна възраст

Лечение

При лечението на тензионно главоболие се използват различни методи, които най-общо се разделят на 2 големи групи:

1. медикаментозни
2. немедикаментозни

Немедикаментозни методи за лечение:

Включват топли или студени компреси, ултразвукова терапия, електрическа стимулация, подобряване на стойката, стречинг упражнения.
Също така прием на достатъчно количество вода и избягване на дехидратация са важни при това главоболие.

Редовните физически упражнения, балансираното хранене и достатъчният сън също са част от лечението на тензионното главоболие.

Нефармакологичните методи за лечение включват още:

- когнитивно-поведенческа терапия

- техники за релаксация

- биофийдбек терапия

- акупунктура

- масаж

Този тип лечение е опция за пациенти, които предпочитат да не приемат лекарства лечение или не могат да приемат лекарства (например бременни пациентки).

Техниките за релаксация (като например медитация) са ефективни при хронично главоболие. Доказано е, че пациентите с хронично главоболие имат ниски нива на кортизол, които се нормализират чрез медитация с течение на времето.

Акупунктурата може да бъде полезна за пациенти с чести пристъпи или хронично тезнионно главоболие.

Според различни проучвания масажът също може да бъде ефективна терапия за хора с тензионно главоболие, тъй като може да облекчи стегнатите мускули в задната част на главата, врата и раменете, което от своя страна може да облекчи болката при главоболие.

Медикаментозно лечение:

Налични са различни видове лекарства за лечение на главоболие.

Препоръчително е пациентите да избягват многократната употреба на болкоуспокояващи без рецепта, тъй като те могат да доведат до лекарствено предозиране.
Опиоиди и барбитурати трябва да се избягват, ако има други опции за лечение (например обикновени аналгетици или комбинирани аналгетици, съдържащи кофеин).

Барбитурати могат да се използват, когато всички други възможности за лечение са неуспешни.

• Епизодично главоболие

Лекарствата като парацетамол, аспирин или нестероидни противовъзпалителни средства, НСПВС (ибупрофен, напроксен, кетопрофен) могат да бъдат ефективни, но обикновено са полезни като лечение, когато се прилагат като лечение само за няколко пъти в седмицата.

При хората със стомашно-чревни проблеми (например язви) парацетамол е по-добър вариант пред аспирина. Трябва обаче да се избягват високи дневни дози парацетамол, тъй като това може да причини увреждане на черния дроб, особено при хора с чернодробно заболяване.
Ибупрофенът също се прилага често при този тип главоболие, но може да доведе до стомашно-чревен дискомфорт.

Могат да се прилагат комбинирани обезболяващи, като например комбинация аналгетик-антихистамин, аналгетик-барбитурат или аналгетик-кофеин. Честият им прием обаче може да доведе до главоболие поради лекарствено предозиране.

Опиоидни аналгетици не се използват при лечението на епизодични главоболия от тензионен тип.

• Хронично главоболие

За лечение на хронична форма на тензионно главоболие се използват:

- трициклични антидепресанти

- селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI)

- бензодиазепини (клоназепам в малки дози вечер)

- мускулни релаксанти (миорелаксанти)

Най-често използваният трицикличен антидепресант е амитриптилин поради намаляване сенсибилизацията (чувствителността) на централната нервна система и обезболяване.

Тези лекарства обаче може да не доведат до желания ефект, ако е налице едновременно прекомерно използване на други аналгетици.

Усложнения

Усложненията на този тип главоболие могат да включват:

• Прекомерна зависимост от аналгетици - опиоидни и неопиоидни
• Кървене от гастроинтестиналния тракт поради употреба на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)
• 4 пъти по-голям риск за развитие на епилепсия в сравнение с общата популация
• Главоболие при прекомерна употреба на медикаменти

Прогноза

Главоболието от тензионен тип не води до сериозни усложнения и влошаване на състоянието. Повечето прояви са епизодични и не пречат на работата или нормалния живот.
Те обаче могат да станат хронични, ако не се променят стресовите фактори.

Превенция

За превенция на главоболието е необходимо да се направят промени както в начина на живот, така и в приема на медикаменти.

Начин на живот

Приемът на достатъчно вода и избягване на дехидратацията помагат за предотвратяване на тензионно главоболие.

Намаляването на стреса (доколкото е възможно) и релаксирането често предотвратява това главоболие или то не протича тежко.

Поддържането на добра стойка може да предотврати появата на това главоболие.
Биофийдбек техниките също може да имат благоприятен ефект при това главоболие.

Лекарства

Хората, които имат 15 или повече главоболия на месец, могат да бъдат лекувани с определени видове антидепресанти, които чрез действието си предотвратят появата на по-често тензионно главоболие.

При хората, предразположени към този вид главоболие, превантивно лечение от първи избор е с амитриптилин, докато миртазапин и венлафаксин са възможности за лечение от втора линия. Тези медикаменти спадат към тицикличните антидепресанти.

Установено, че трицикличните антидепресанти са по-ефективни от селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI), но имат по-изразени странични ефекти.

Няма достатъчно доказателства в подкрепа използването на пропранолол и мускулни релаксанти за предотвратяване на главоболието от тензионен тип.