Доброкачествена вътречерепна хипертензия МКБ G93.2

Доброкачествена вътречерепна хипертензия е неврологично заболяване, което се характеризира с идиопатична интракраниална хипертония. На лице е повишено вътречерепно налягане при липса на тумор или друго заболяване.

Етиологията е неизяснена. Засягат се предимно млади и пълни жени в детеродна възраст.

Основен патогенетичен фактор за развитието на доброкачествената вътречерепна хипертензия е блокирането на ликворната абсорбция на ниво арахноидни гранулации. Повишеното венозно налягане в твърдата мозъчна обвивка стои в основата на някои форми на вторичната вътречерепна хипертензия.

Клиничната картина протича със следните симптоми:

• главоболие - то е пулсиращо, със сутрешно обостряне, обикновено е дифузно, по-рядко локализирано в челната или тилната област. Понякога пациентите съобщават за изолирана болка в областта на горните клепачи. Често главоболието е придружено от гадене и повръщане
• преходни зрителни нарушения - те се характеризират със замъгляване или причерняване пред едното или двете очи едновременно, с продължителност под 30 секунди
• интракраниален шум - понякога шумът се съпровожда с главозамайване и нарушение в слуха. Притискането на югуларната вена на врата може да доведе до премахване на шума
• хоризонтална диплопия (двойно виждане) - едностранна или двустранна. Резултат е на лезия на n. abducens (черепно-мозъчен нерв, инервиращ страничния прав мускул на очната ябълка), вследствие на повишеното интракраниално налягане

Диагностичните критерии включват:

• наличие на симптоми на повишено вътречерепно налягане
• отсъствие на огнищна неврологична симптоматика (парализи, парези)
• нормални резултати от ликворната находка
• липса на друга патология, която може да причини повишено вътречерепно налягане

Правят се изследвания на очните дъна, лумбална пункция (ликворното налягане е нормално), компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, ангиография.

Лечението на доброкачествена вътречерепна хипертензия се провежда с нискокалорична диета. Медикаментозното лечение включва диамокс (потиска ликворната секреция), противооточни средства като манитол, фурантрил, глицерол, метилпреднизолон. Лумбалната пункция може да бъде полезна за понижаване на вътречерепното налягане и облекчаване на главоболието. При тежки случаи се прилага оперативно лечение - осъществява се декомпресия, чрез фенестрация на твърдата мозъчна обвивка на зрителния нерв, като по този начин се понижава налягането в оптичния диск.