Нарушения на темпоромандибуларната става МКБ K07.6

Нарушения на темпоромандибуларната става е общ термин обхващащ болка, нарушена функция на дъвкателните мускули и темпоромандибуларната става.

Нарушение на темпоромандибуларната става включва:

• Синдром, или комплекс, на Costen;
• Изместване на темпоромандиндибуларната става;
• "Щракаща" челюст;
• Синдром на болкова дисфункция на темпоромандибуларната става.

Класификация на нарушение на темпоромандибуларната става
Нарушения от страна на мускулите:

• Хиперактивност, спазми, тризмус;
• Възпаление на мускулите (миозит);
• Травма;
• Миофасциална болка и фибромиалгия;
• Атрофия или хипертрофия на мускулите.

Нарушения от страна на ставата:

• Разместване и сублуксация;
• Артрит;
• Инфекция;
• Метаболитни заболявания (подагра, хондроклалциноза);
• Синовит на капсулата;
• Анкилоза;
• Кондиларна хиперплазия или аплазия.

Нарушение на темпоромандибуларната става е комплекс от симптоми, за който се смята, че се причинява от множество фактори: емоционален стрес, брускизам, травма, хормонални фактори.

Признаци и симптоми на нарушения на темпоромандибуларната става
Трите класически описани признаци и симптоми са:

• Болка и палпаторна болезненост на дъвкателните мускули или на самата става, болка около ухото и в ухото. Болката се усилва при движение на ставата както е при дъвчене и прозяване. Болката най-често е едностранна и по-рядко двустранна;
• Ограничени движения в долната челюст, което може да причини затруднено хранене и дори говорене. Може да има скованост на мускулите или напълно блокиране на ставата. Ставата може да бъде асиметрична, да липсва координация и да има отклонение от нормалните движения на мандибуларната става;
• При движение на ставата се чува звук, който може да бъде щракане на ставата - "Щтракаща" челюст или крепитации.

Други признаци и симптоми, които се срещат по-рядко са:

• Тилно или челно главоболие, мигрена, тензионно главоболие; миофасциална болка;
• Болка в зъбите, шията или рамото;
• Намаляване или загуба на слуха;
• Шум в ушите;
• Виене на свят;
• Болка или чувство за натиск в очите.

Синдром, или комплекс, на Costen, наричан още темпоромандибуларен миофасциален дисфункционален болков синдром e един от нарушенията на темпоромандибуларната става. Това е най-честата причина за болка. Темпоромандибулареният миофасциален дисфункционален болков синдром е често срещано заболяване и е важна причина за нарушенията във функцията на темпоромандибуларната става и болките в темпоромандибуларната област. Изследванията доказват, че около 20 % от населението страда от темпоромандибуларен миофасциален дисфункционален болков синдром. Този процент нараства с увеличаване на възрастта.

Клинично, синдромът, или комплекс на Costen протича със следните клинични изяви.

• Унилатерална (едностранна) болка, в областта на ухото и околоушната област. Болката може да ирадиира (да се разпространи) и към други части на главата. Болката се засилва през деня и се обостря по време на хранене.
• Болезненост на дъвкателната мускулатура.
• Щракащи и пукащи шумове в областта на ставата – „щракаща” челюст.
• Ограничени в отваряне на устата или изкривяване на долната челюст при отваряне на устата – изместване на темпоромандибуларната става.
• Липса на клинични и рентгенологични признаци за органични промени в темпоромандибуларните стави.

От етиопатогенетична гледна точка нарушения на темпоромандибуларната става и темпоромандибулареният миофасциален дисфункционален болков синдром е сложно заболяване и предизвиква сериозни нарушения в темпоромандибуларните стави. Различните специалисти разглеждат заболяването от различна гледна точка. Много от специалистите смятат, че причината за заболяването е мускулната компонента и психофизологичните фактори за появата и развитието на синдрома.

Болковата симптоматика при темпоромандибуларните дисфункции много често е резултат на отразена болка от миофасциални пускови точки - синдром на болкова дисфункция на темпоромандибуларната става. Диагностиката и лечението на мускулите с активни пускови точки може да доведе до незабавно облекчение на пациентите. За да се постигне крайно облекчение е необходимо да се открият всички фактори, които предизвикват болка: механични, системни или функционални. Щракането на темпоромандибуларната става по време на функция се дължи на дислокация (преместване) на диска или промени в повърхностите на ставите. Спазмите на мускулите вследствие на активни пускови точки също води до предно разместване на диска, което е и главна причина за щракането – „щтракаща” челюст. Лечението цели намаление на мускулното напрежение чрез деактивация на пусковите точки в горния отдел на мускула, отстраняване на причината и локално лечение насочено към конкретния мускул.

Миофасциалната пускова точка е хипердразнителна точка, която е локализирана в мускулната тъкан и/или фасцията. Миофасциалната пускова точка е болезнена при натиск и може да предизвика характерна и понякога насочена към други органи болка. Обикновено болката може да бъде предизвикана или засилена от натиск върху пускова точка, или при убождане с игла. Колкото по-чувствителна е пусковата точка, толкова по-силна, по-постоянна и с по-голям обхват е болката. При темпоромандибуларния миофасциален дисфункционален болков синдром болката рядко е симетрична в двете половини на лицето. Пусковите точки биват активни и латентни. Активните пускови точки предизвикват болка у пациента. Латентната пускова точка е клинично незабележима, но може да предизвика смущение в движението на челюстите и слабост в засегнатите мускули.

Лечението на нарушения на темпоромандибуларната става е етиологично. На практика се започва със симптоматично лечение на болката с обезболяващи средства, нестероидни противовъзпалителни медикаменти, физиотерапия и масажи. Временна имобилизация (поставяне в неподвижно положение) на темпоромандибуларната става се прави само в случаите на сублуксации (непълно разместване) или дислокации на диска.