Захарен диабет, неуточнен МКБ E14

Захарният диабет представлява съвкупност от метаболитни нарушения, които се характеризират с високи нива на кръвната захар (хипергликемия). Нормалните стойности на глюкозата в серума на гладно са от 3.9 до 6.1 mmol/l. Хипергликемията води до появата на симптоми, включващи повишено чувство за глад, повишена жажда и често уриниране. При условие, че не се лекуват, високите стойности на кръвната захар могат да доведат до много сериозни последици в организма. Най-засегнати са очите, отделителната, нервната и сърдечносъдова система.

Високите нива на кръвната захар в организма при захарен диабет, неуточнен, се дължат на някои от следните механизми:

• недостатъчно производство на инсулин от β-клетките на панкреаса
• намалена чувствителност на клетките в организма към действието на инсулина

Инсулинът е хормон, секретиран от β-клетките, които се намират в клетъчни струпвания в панкреаса, наречени Лангерхансови острови. Ролята на инсулина в организма е да задейства клетките в организма да използват кръвната захар за енергиен източник. Пациентите с диабет могат да имат дисфункционални β-клетки или техните мускулни и мастни клетки да бъдат резистентни на действието на инсулина, което води до намалена способност на клетките да приемат и метаболизират глюкозата. И в двата случая нивата на захарта в кръвта се повишават. Състоянието се нарича хипергликемия.

Допълнителна информация за действието и хормоните, които секретира панкреаса може да прочетете на:

» Функция и хормони на задстомашната жлеза

Епидемиология

Епидемиологичните данни за заболяването сочат, че през 1980 г. 108 милиона души са страдали от диабет, през 2013 г. 382 милиона, а през 2017 - 424 милиона в световен мащаб.

Според СЗО 1.5 милиона смъртни случаи се дължат на захарен диабет, а други 2.2 милиона се дължат на хроничните увреждания от заболяването - сърдечносъдови заболявания, бъбречна недостатъчност и др.

Според Международната федерация по диабет през 2017 г. захарният диабет води до 4 милиона смъртни случаи в света.

Захарният диабет се среща в целия свят, но по-често се среща в развитите страни. Това се дължи на заседналия начин на живот, намалената физическа активност и на хранителния режим, включващ повишено количество захар.

Причини и рискови фактори

Причините за диабета не са известни. Следните рискови фактори могат да увеличат риска от развитие на диабет:

• фамилна анамнеза за диабет
• наднормено тегло
• физически стрес
• прием на някои лекарства
• травми на панкреаса
• наличие на автоимунни заболявания
• артериална хипертония
• анормални нива на холестерола или триглицериди в кръвта
• възраст - с увеличаване на възрастта нараства рискът от захарен диабет
• тютюнопушене
• история за гестационен диабет

Видове захарен диабет

Захарният диабет може да се класифицира според етиологията си на следните основни видове:

• Захарен диабет тип 1 - причинява се от автоимунен процес, който разрушава β-клетките на панкреаса, което обикновено води до абсолютен дефицит на инсулин
• Захарен диабет тип 2 - дължи се на намалена инсулинова секреция и на инсулинова резистентност
• Специфични видове диабет - неонатален диабет, възрастов тип диабет при млади хора (MODY), заболявания на екзокринния панкреас (муковисцидоза и панкреатит), предизвикан от лекарства или химически субстанции диабет (при лечение с глюкокортикоиди, тиазидни диуретици и др.), други ендокринопатии (акромегалия, болест на Cushing, феохромоцитом), други генетични синдроми, асоциирани с диабет (синдром на Down, синдром на Kleinfelter,синдром на Turner)
• Гестационен диабет

Защо се повишава кръвната захар?

Основно значение за покачване на стойностите на кръвната захар и възникването на захарен диабет, неуточнен, имат следните причини:

• Физиологични състояния - алиментарна хипергликемия (след нахранване). Тя продължава около 1-2 часа след приемане на храна. Кратка хипергликемична фаза се наблюдава и при тежки физически усилия и психическо напрежение.
• Захарен диабет.
• При състояния, свързани с повишение на инсулиновите антагонисти: глюкокортикоиди, АКТХ, растежен хормон, адреналин, тироксин, глюкагон (болест на Иценко-Cushing, акромегалия, глюкагоном, тежка тиреотоксикоза, феохромоцитом, тумори в хипофизо-диенцефалната област, тумори и хиперплазия на надбъбречната кора и др.).
• Възпалителни заболявания на панкреаса (остър панкреатит, некроза на панкреаса).
• Енцефалити, менингити, кръвоизливи, тумори на мозъка, комоцио, операции - дължи се на централното дразнене на симпатикуса и свързаната с това продукция на хормони с хипергликемично действие.
• Миокарден инфаркт.
• Изгаряне.
• Отравяне с въглероден оксид, стрихнин, наркотични средства, кофеин, хромови, живачни соли. Хипергликемията се предизвиква по централен път или чрез директно увреждане на черния дроб.
• Хипергликемии при първични чернодробни увреждания.
• Хемохроматоза - увреждане на черен дроб, панкреас.
• Лекарствена интерференция - глюкозата в кръвта се повишава при лечение с глюкокортикоиди, тиазидни диуретици, изониазид, декстран 40, салицилати, трициклични антидепресанти, естрогени, адреналин и др. Кофеинът повишава кръвната захар, а L-допа, метилдопа, анаболните стероиди и алкохолът я понижават.

Симптоми на диабет

Симптомите на диабет варират в зависимост от стойностите на кръвната захар. Те включват:

• повишена жажда
• често уриниране
• краен глад
• неочаквана загуба на тегло
• наличие на кетони в урината
• умора
• раздразнителност
• замъглено зрение
• бавно зарастване на рани
• чести и трудно лечими инфекции

Диагноза

Диагнозата захарен диабет се поставя на базата на клиничната картина и лабораторните резултати. Повишени стойности на кръвната захар без наличието на симптоми за захарен диабет могат да бъдат преходни и не се считат за заболяване. Дължат се най-често на стресови за организма ситуации, като оперативна интервенция, инфекциозен процес и др.

Основно значение за диагнозата захарен диабет има определянето на глюкозата в кръвта. В практиката се използва най-често терминът кръвна захар. Може да се изследва: кръвна захар на гладно (сутрин след 8-10 часово гладуване); случайна кръвна захар (по всяко време); постпрандиална кръвна захар (след нахранване) и като част от ОГТТ.

За поставяне на диагнозата е необходимо измерване на кръвната захар на гладно и провеждане на орален глюкозотоерантен тест.

Други маркери за уточняване на диагнозата са:

• Гликиран хемоглобин
• С-пептид
• Имунореактивен инсулин
• Глюкагонов тест

Лабораторните критерии за захарен диабет са:

1. Клинични признаци и случайно измерена кръвна захар със стойности над 11,1 mmol/l
2. Двукратно измерена кръвна захар сутрин на гладно със стойности над 7.0 mmol/l
3. Стойности над 11,1 mmol/l на 2-рия час след проведен ОГТТ
4. Стойности на гликирания хемоглобин над 6,5%

Лечение

Лечението на захарния диабет е сложен процес и зависи от състоянието на пациента, вида на захарния диабет и стойностите на кръвната захар. То включва:

Медикаментозна терапия - инсулинови препарати или перорални антидиабетни средства.

Правилен хранителен режим - препоръчва се по-често хранене в по-малки количества, за да не се натоварва организма с глюкоза, при което панкреасът трябва наведнъж да освободи голямо количество инсулин. Съвременното производство и обработката на храните е такава, че те са все по-калорични и в много случаи, ако не се интересуваме от калориите в храните, неусетно поглъщаме повече от необходимото. Ако болният от диабет продължи с прехранването, прием на много мазни и сладки храни, рискът от атеросклероза се увеличава. Общият калориен прием на денонощие трябва да бъде намален с цел да се намали теглото на пациента още след откриването на болестта. Това в много случаи подобрява състоянието и отлага във времето появата на усложненията.

Съотношението между въглехидратите, белтъците и мазнините не бива да се различава от препоръчителния прием при здрави хора.

• Белтъчини - 15-20%. При бъбречно заболявания обаче белтъчният прием трябва да се намали. Препоръчва се пилешко, телешко месо, което се приготвя варено, печено на скара.
• Мазнини - до 30% от всички калории. Половината от тях обаче трябва да са ненаситени - такива са течните мазнини - например на рибата, която е богата на омега-3-мастни киселини, намаляващи липидите в кръвта, а от там забавят атеросклерозата. Не се препоръчват тлъсти меса, яйчен жълтък, майонеза.
• Въглехидрати - 45-60%. Тук основно значение има ограничението на захарта и да се приемат главно въглехидрати с нисък гликемичен индекс (те повишават в малка степен кръвната захар), а именно - пълнозърнест хляб, картофи, зърнени храни, варива, ечемик, ориз, макарони, както и да се приемат на нерафинирани въглехидрати като несладки плодове и зеленчуци около 300-400гр. на ден. Не се препоръчва прием на храни с висок гликемичен индекс - захар, мед. Използват се изкуствени подсладители - захарин, аспартам, сорбитол, фруктоза.

Когато обаче лечението се провежда с инсулин наличието на въглехидрати в храната е задължително във всяко хранене.

Подробна информация за здравословното хранене при захарен диабет, неуточнен, може да намерите на:

» Здравословно хранене при диабет

Подходяща двигателна активност - това е много важен момент в лечението на диабета. Препоръчват се умерени движения, например каране на колело или 30 минути ходене всеки ден. Така се подобрява храносмилането, метаболизма, усвояването на глюкозата и липидите от кръвта.

Ограничение в консумацията на алкохол - приемът се ограничава поради това, че е източник на калории. Той се изключва напълно при затлъстяване, чернодробни заболявания и повишение на липидите в кръвта.

Отказ от тютюнопушенето - препоръчва се спиране на цигарите поради повишения риск от съдови усложнения.

Още информация може да прочетете в секцията "Здравни проблеми":

» Диабет

Изображения: freepik.com