Паратиф А МКБ A01.1

Паратиф А е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с обща интоксикация, поражение на лимфния апарат на тънките черва, продължително заразоносителство и епидемично разпространение. Клиничното протичане на паратифните заболявания е сходно с това на коремният тиф, но се наблюдават някои важни различия.

За разлика от коремният тиф, паратиф А се характеризира със значително по-остро начало, катар на горните дихателни пътища (нехарактерен за коремният тиф) и диариен синдром.

Причини

Причинител на заболяването е бактерия Salmonella paratyphi A, член на семейство Enterobacteriaceae. Паратифните бактерии са близки по строеж до S.typhi и биват три серотипа - S.paratyphi A, S.paratyphi B и S.paratyphi C, всеки от които причинява съответно паратиф А, В и С. S.Typhi и S. Paratiyphi A причиняват заболяване единствено при човека, докато S.Paratiyphi C причинява инфекция при опитни животни.

Салмонела паратифи А е Грам-отрицателна, подвижна пръчковидна бактерия. Не образува спори, но притежава перитрихиално разположени ресни, които подпомагат нейното движение и инвазивност. Устойчива е спрямо факторите на външната среда, особено на ниски температури и замръзяване, доста по-чувствителна е спрямо високи температури, кипене и дезинфекциони средства. На стайна температура се запазва за 70 дни, а в плодове, зеленчуци, месо и други хранителни продукти можед а оцелее в продулжение на 6 месеца.

Подобно на Салмонела тифи, паратифните бактерии притежават О-, Н- и Vi-антигени.

• О-антигена е част от актериалната стена и е идентичен с ентоксинът, който се освобождава при разрушаването на всички Грам-отрицателни бактерии.
• Н-антигена е сързан с ресничките и съответно с инвазивността. Колкото е по-голямо количеството на Н-антигена, толкова по-инвазивни биват бактериалните щамове.
• Vi-антиген - свързан с вирулентността. Вирулентността е измерима характеристика, която отразява способността на микроорганизма да причинява заболяване и е предназначена за направата на сравнения в рамките на един род или

Разпространение

Паратиф А е ендемичен за Азия, Африка, Централна и Южна Америка. Заболяването се среща рядко в България. Механизмът на предаване е фекално-орален, различават се хранителен, воден и кантактно-битов път на предаване. Основните фактори за разпространение на заболяването са контаминирани хранителни продукти, вода, замърсени ръце или предмети от обкръжението на болния.

S.paratiyphi A причинява приблизително 25% от случаите на Паратиф. Заболяевамостта е в пряко зависимост от степента на обещствената и лечна хигиена. Паратифните заболявания биват с предимно спорадичен характер на разпространение и лятно-есенна сезонност.

Рискови фактори

• Консумация на контаминирани хранителни продукти или вода;
• Замърсени ръце;
• Контаминация на водопроводната система;
• Контакт с болен от Паратиф.

Патофизиология

Входна врата за инфекцията е устната кухина. Бактериите, които успеят да оцелеят след въздействието на стомашната киселина, остигат до тънките черва, където се размножават, преминават през епителният слой и достигат чревната мукоза. В мукозният слой паратифните бактерии биват погълнати от макрофагите и чрез тях достигат до регионалните лимфни възли и кръвта. Чрез повторна бактериемия инфецията се разпространява във всички органи и системи.

Симптоми

Инкубационният период на заболяването бива от 2 до 14 дни. Източник на инфекцията е болният или заразоносителят. Заразоноителството бива безсимптомно и реконвалесцентно. Реконвалесцентното заразоносителство се наблюдава в оздравителния период на заболяването. Болните отделят паратифни бактерии от последните дни на инкубационния период, през периода на разгар и оздравителния стадий. Клиничната картина на Паратиф А се различава от тази на коремния тиф по острото начало и значително по-лекото протичане, особено от гледна точка на усложненията.

Началото на заболяването се характеризира с:

• Висока температура;
• Катар на горни дихателни пътища;
• Главоболие;
• Загуба на апетит;
• Гадене;
• Повръщане;
• Коремна болка;
• Диария;
• Усещане за отпадналост.

Често се установява спленомегалия (увеличена слезка). Между 4ти и 7ми ден от начлото на заболяването, при около 30% от пациентите, се наблюдава обилен розеолен, розеоло-папулозен или петехиален обрив.

Изследвания

За поставяне на диагнозата Паратиф А е необходимо провеждането на лабораторни, серологични и микробиологични изследвания.

Лабораторни изследвания

• ПКК;
• ДКК;
• Началната левкоцитоза, която се заменя от левкопения с лимфомоноцитоза подкрепят диагнозата.

Серологични изследвания

• Елайза;
• PCR;
• Реакция аглутинация.

Микробиологични изследвания

Изолиране на S.paratyphi A от посявка, след направата на хемокултура или фекална култура.

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза се прави с други заболявания, които протичат с висока температура, характерен обрив и коремна болка:

• Коремен тиф;
• Бруцелоза;
• Пситакоза;
• Мононуклеоза.

Диагнозата на паратиф А се поставя въз основа на епидемиологични данни за пребиваване в епидемичен район. Триадата от персистиращ фебрилитет, главоболие и коремна болка са водещи клинични белези.

Лечение

Лечението бива етиологично, патогенетично и симптоматично. Етиологичното лечение се провежда с антимикробни препарати от групата на цефалоспорините или флуорохинолоните. Пациентите с паратиф А трябва внимателно да бъдат наблюдавани за признаци на усложнения. Необходима е хоспитализация, почивка на легло и преминаването на пълноценна диета. При тежки клинични случаи се налага корекция на настъпилата дехидратация. Високата температура и коремната болка се овладяват чрез приема на антипиретици и спазмолитици.

Профилактика

Профилактика на заболяването се налага в ендемични райони и високорискови контингенти.