Седация

› Въведение

› Какво представлява седацията и различава ли се от общата анестезия?

› Видове седация

› Кога и при какви процедури се прилага седация?

› Подготовка и провеждане на седацията

› Рискове, противопоказания и възстановяване след седация

Въведение

Седацията представлява медикаментозен метод за намаляване на тревожността, дискомфорта и нивото на съзнание по време на диагностични и лечебни процедури. Тя може да бъде минимална, умерена или дълбока и не е равнозначна на обща анестезия. Прилага се при ендоскопски, стоматологични, хирургични и образни изследвания, включително при деца. Изборът на метод зависи от процедурата и състоянието на пациента. Правилната подготовка, непрекъснатото наблюдение и спазването на указанията след изписване ограничават риска от усложнения и подпомагат безопасното възстановяване.

Какво представлява седацията и различава ли се от общата анестезия?

Седацията представлява контролирано медикаментозно потискане на активността на централната нервна система. Чрез нея се намаляват тревожността, страхът и неприятните усещания, а пациентът се отпуска и може да стане сънлив. Тя се прилага, за да улесни извършването на диагностични или лечебни процедури, които могат да причинят дискомфорт, болка или силно безпокойство.

В зависимост от използваните медикаменти и приложената доза съзнанието може да бъде засегнато в различна степен. При по-леките нива пациентът остава буден, разговаря и изпълнява указания. При по-дълбока седация той спи през по-голямата част от процедурата и реагира само при по-силен или повтарящ се стимул.

Седацията и обезболяването не са едно и също. Основната цел на седативните лекарства е да намалят тревожността, напрежението и нивото на съзнание. Те невинаги осигуряват достатъчно потискане на болката.

Поради това седацията може да бъде комбинирана с локален анестетик, който обезболява ограничена област, регионална анестезия, която блокира чувствителността в по-голяма част от тялото или аналгетични лекарства, включително опиоидни аналгетици.

Когато едновременно се прилагат седативни и аналгетични медикаменти, се използва понятието седация и аналгезия. Комбинацията може да засили потискането на дишането, поради което изисква внимателно дозиране и наблюдение.

Основните разлики между седация и обща анестезия са свързани с нивото на съзнание, реакцията към стимули, самостоятелното дишане и необходимостта от поддържане на проходимостта на дихателните пътища.

При минимална и умерена седация пациентът запазва съзнание и може да реагира на гласови команди или леко докосване. Обикновено диша самостоятелно, а сърдечносъдовата функция остава стабилна.

При дълбока седация пациентът не може лесно да бъде събуден, а дишането може да се забави.

Възможно е да се наложи медицинският екип да подпомогне поддържането на дихателните пътища.

При обща анестезия пациентът е в контролирано състояние на безсъзнание и не реагира дори на болезнени стимули. Самостоятелното дишане често е нарушено и обикновено се налага осигуряване на дихателните пътища и апаратна вентилация.

Видове седация

Според степента на потискане на съзнанието се разграничават минимална, умерена и дълбока седация.

Дълбочината се определя не само от дозата на лекарството, а и от индивидуалната чувствителност, възрастта, общото състояние и едновременното приложение на други медикаменти:

• минимална седация: минималната седация, наричана още анксиолиза, е най-лекото ниво. Пациентът е буден, спокоен и реагира нормално на гласови команди. Мисловната дейност и координацията могат леко да се забавят, но дишането и сърдечносъдовата функция обичайно не се засягат. Този вид седация се използва главно за намаляване на тревожността при кратки и слабо болезнени процедури. Пациентът обикновено запазва спомен за случилото се
• умерена седация: умерената седация се означава и като съзнателна седация. Пациентът е сънлив и силно отпуснат, но реагира целенасочено на гласови команди или леко докосване. Обикновено диша самостоятелно и не се налага активно поддържане на дихателните пътища. Възприемането на болката и неприятните усещания е намалено, особено когато се използват и аналгетици или локална анестезия. Впоследствие пациентът може да си спомня само отделни части от процедурата или изобщо да няма спомен за нея
• дълбока седация: при дълбока седация пациентът спи през по-голямата част от процедурата и не може лесно да бъде събуден. Реакция се получава предимно след повтаряща се или болезнена стимулация. Дишането може да се забави или да стане неефективно, а защитните рефлекси на дихателните пътища да бъдат потиснати. Поради това понякога е необходимо тяхното подпомагане. Сърдечносъдовата функция обикновено се запазва, но е задължително непрекъснато наблюдение. Дълбоката седация се доближава до общата анестезия, но пациентът все още може да реагира на определени стимули. Преходът към обща анестезия може да настъпи неочаквано

Седативните медикаменти могат да бъдат приложени по различни начини:

• инхалационна седация: седативният газ се вдишва през маска. Често се използва диазотен оксид, особено при стоматологични процедури
• перорална седация: лекарството се приема през устата. Ефектът настъпва по-бавно и дълбочината на седацията се контролира по-трудно
• интравенозна седация: медикаментите се въвеждат във вена. Действието настъпва бързо, а дозата може постепенно да се коригира според реакцията на пациента
• интраназална или интрамускулна седация: използва се в определени ситуации, включително когато поставянето на венозен път е трудно

Изборът на метод и дълбочина на седацията зависи от вида и продължителността на процедурата, очакваната болка, възрастта, общото здравословно състояние и индивидуалните потребности на пациента.

Кога и при какви процедури се прилага седация?

Седация се прилага при диагностични и лечебни процедури, които могат да причинят болка, дискомфорт, страх или силна тревожност. Тя може да бъде необходима и когато пациентът трябва да остане неподвижен или да изпълнява определени указания по време на манипулацията.

Целта е процедурата да бъде понесена по-леко, без непременно да се достига до обща анестезия.

Подходящото ниво на седация се определя индивидуално според вида и продължителността на интервенцията, очакваната болка, възрастта и общото състояние на пациента.

Седация може да се използва при силен страх или тревожност, нисък праг на болка, неприятни или продължителни манипулации, изразен давещ или повръщателен рефлекс, невъзможност пациентът да остане неподвижен, затруднено сътрудничество поради възраст, когнитивно нарушение или друго състояние, предишно неприятно или травматично преживяване при медицинска процедура.

Не всяка процедура изисква седация. Някои манипулации могат да бъдат извършени без нея или само с локална анестезия. Решението се взема след преценка на ползите, възможните рискове и предпочитанията на пациента:

• седация при гастроскопия и колоноскопия: ендоскопските изследвания са сред най-честите процедури, при които се използва седация. При гастроскопията тя намалява тревожността, дискомфорта и изразеността на повръщателния рефлекс. При колоноскопията подпомага контрола на болката и неприятните усещания, свързани с преминаването на ендоскопа и раздуването на дебелото черво. Необходимото ниво може да варира от умерена до дълбока седация. Изборът зависи от вида и очакваната продължителност на изследването, вероятността за извършване на допълнителна интервенция и индивидуалните особености на пациента
• седация при стоматологично лечение: в стоматологията седацията може да се приложи при пациенти със силен страх от зъболечение, изразен повръщателен рефлекс или необходимост от по-продължителна и сложна процедура. Тя може да бъде подходяща и когато трябва да се извършат няколко манипулации в рамките на едно посещение
• седация при малки хирургични и други медицински процедури: седация може да се използва при малки хирургични и дерматологични интервенции, наместване на счупвания и изкълчвания, обработка на рани и изгаряния, вземане на биопсия, бронхоскопия, урологични и гинекологични процедури, интервенционални кардиологични и рентгенологични процедури, пункции, поставяне на дренажи или съдови катетри, някои очни операции. При болезнени манипулации седацията се комбинира с подходящо обезболяване. По време на операции под локална или регионална анестезия тя може да помогне на пациента да остане спокоен и отпуснат, без да бъде поставян под обща анестезия
• седация при образни изследвания: компютърната томография и магнитно-резонансната томография по принцип не са болезнени. Седация обаче може да се наложи при клаустрофобия, силна тревожност или невъзможност пациентът да остане неподвижен достатъчно дълго

При деца седацията може да улесни извършването на болезнени, продължителни или плашещи процедури. Тя се използва при образни изследвания, стоматологично лечение, ендоскопски изследвания, обработка на рани, наместване на фрактури и други манипулации.

Решението се съобразява с възрастта, развитието и способността на детето да сътрудничи. Преди медикаментозна седация по възможност се използват подходящо обяснение, присъствие на родител, отвличане на вниманието и други немедикаментозни подходи.

Подготовка и провеждане на седацията

Правилната подготовка намалява вероятността от усложнения и позволява на медицинския екип да избере най-подходящия метод. Конкретните указания могат да се различават според вида на процедурата, планираната дълбочина на седацията и здравословното състояние на пациента.

Преди седацията лекарят събира информация за настоящи и минали заболявания, сърдечни и белодробни проблеми, затлъстяване и обструктивна сънна апнея, бременност или вероятност за бременност, алергии, предишни реакции към седация или анестезия, проблеми с дихателните пътища, отварянето на устата или движенията на шията, употреба на алкохол, тютюневи изделия или други психоактивни вещества, всички приемани лекарства и хранителни добавки.

Важно е да бъдат съобщени антикоагулантите и антиагрегантите, инсулинът и другите лекарства за диабет, опиоидите, сънотворните и успокоителните средства.

При необходимост могат да бъдат назначени кръвни изследвания, електрокардиограма или други изследвания. При деца се оценяват още телесната маса, етапът на развитие, предишният опит с медицински процедури и способността за сътрудничество.

Преди някои видове седация е необходимо временно преустановяване на храненето и приема на течности. Това намалява риска стомашно съдържимо да попадне в дихателните пътища при потискане на защитните рефлекси.

При планови процедури често се допуска прием на бистри течности до около 2 часа и лека храна до около 6 часа предварително. Тези интервали обаче не са универсални. Те могат да бъдат различни при деца, бременност, диабет, затруднено изпразване на стомаха, лечение с определени медикаменти или конкретна ендоскопска процедура.

При амбулаторна процедура обикновено трябва предварително да бъде осигурен пълнолетен придружител. След седация пациентът не бива да шофира сам до дома.

Преди началото се измерват жизнените показатели и се прави окончателна оценка. При интравенозна седация се поставя венозен път, чрез който могат да бъдат приложени седативни, аналгетични и други необходими лекарства.

По време на седацията пациентът се настанява в подходящо положение и към него се свързва оборудване за наблюдение. В зависимост от дълбочината на седацията и вида на процедурата могат да се проследяват кислородната сатурация, честотата и качеството на дишането, сърдечната честота, кръвното налягане, електрокардиограмата, количеството въглероден диоксид в издишания въздух, нивото на съзнание и реакцията към стимули.

След спиране на седативните медикаменти пациентът остава под наблюдение до достатъчно възстановяване на съзнанието, дишането и жизнените показатели. Проверява се дали може да общува, да се движи безопасно и да приема течности, когато това е разрешено.

Рискове, противопоказания и възстановяване след седация

Когато се извършва от квалифициран екип, при подходящо наблюдение и с налично оборудване за спешна помощ, седацията обикновено е безопасна. Рискът обаче не може да бъде напълно отстранен.

Вероятността от нежелани реакции зависи от дълбочината и продължителността на седацията, използваните медикаменти, вида на процедурата и здравословното състояние на пациента.

След седация най-често могат да се наблюдават сънливост и забавени реакции, замайване и нестабилност при ходене, нарушена концентрация, памет и преценка, гадене и повръщане, главоболие, леко понижаване на кръвното налягане, болка, зачервяване или кръвонасядане на мястото на венозния достъп, непълен или липсващ спомен за процедурата.

При някои пациенти, особено при деца и възрастни хора, може да възникне парадоксална реакция към седативното лекарство. Вместо успокояване се наблюдават възбуда, безпокойство, плач, агресивност или обърканост.

Основният риск е прекомерното потискане на централната нервна система и преминаването към по-дълбоко ниво на седация от планираното. Това може да доведе до забавено или повърхностно дишане, обструкция на горните дихателни пътища, понижаване на кислородната сатурация, временно спиране на дишането, значително понижаване на кръвното налягане, нарушения на сърдечния ритъм, загуба на защитните рефлекси, необходимост от подпомагане на дишането.

Алергичните реакции към използваните медикаменти са редки, но могат да бъдат тежки. Изключително рядко могат да настъпят тежко увреждане на сърдечносъдовата или дихателната функция и други животозастрашаващи усложнения.

По-висок риск от усложнения може да е налице при напреднала възраст или изразена обща слабост, кърмаческа и ранна детска възраст, затлъстяване, обструктивна сънна апнея, заболявания на белите дробове, сърдечносъдови заболявания, чернодробно или бъбречно увреждане, неврологични и нервно-мускулни заболявания, бременност, затруднено отваряне на устата или очаквани проблеми с дихателните пътища, остро заболяване или нестабилно общо състояние, едновременен прием на опиоиди, сънотворни, анксиолитици или други потискащи централната нервна система вещества.

Седацията може да бъде отложена или планът да бъде променен при липса на информирано съгласие, известна тежка алергия към необходимия медикамент, неспазване на дадените указания за хранене и прием на течности, остро респираторно заболяване или значително затруднено дишане, нестабилно сърдечносъдово състояние, тежко нарушение на съзнанието, което възпрепятства предварителната оценка, интоксикация с алкохол, опиоиди или други психоактивни вещества, липса на подходящо оборудване, мониториране или обучен персонал.

След приключване на процедурата пациентът остава под наблюдение в специално обособена зона.

Проследяват се нивото на съзнание, дишането, кислородната сатурация, пулсът и кръвното налягане.

След лека или умерена седация пациентът често може да се прибере в рамките на един до два часа. След дълбока седация възстановяването обикновено е по-продължително.

Храненето, приемът на течности и възобновяването на обичайните лекарства трябва да се съобразят с дадените при изписването указания. Те могат да зависят не само от седацията, но и от извършената диагностична или лечебна процедура.

Изображения: freepik.com