Начало Медицинска енциклопедия Анатомия Органи и системи Храносмилателна система Език

Език (lingua)

Език (lingua) - изображение

Езикът представлява мускулест орган, който заема по-голямата част на същинската устна кухина и устния зев. Той е постлан от лигавица, съдържаща множество жлези и вкусови луковици, богато е снабден с лимфоидни формирования, съдове и нерви. Мускулите на този орган обезпечават голямата му подвижност, участието му в процеса на храносмилане и артикулация. Върхът му достига почти всяка част на устна кухина. При дъвчене езикът размесва погълнатата храната, премества я от една зъбна група към друга, а с гръбната си част я притиска и трие в твърдото небце. При затворена устна кухина той създава отрицателно налягане в нея, като по този начин подпомага сукането. В лигавицата му са разположени вкусови луковици, представляващи органа на вкуса. Комплексната инервация на този многофункционален орган се осъществява от пет черепномозъчни нерви.

Езикът е съставен от две основни части: тяло - corpus linguae, завършващо напред с връх - apex linguae, и корен - radix linguae. Коренът на езика е сраснал с пода на устната кухина и осъществява прикрепването му към долната челюст и подезичната кост. Зад него се разполага надгръклянника (epiglottis) на гръкляна (larynx).

Тялото на езика притежава горна и долна повърхности, които се срещат в заоблен ръб - margo linguae. Горната повърхност на органа се нарича гръб - dorsum linguae, а тя от своя страна се разделя на предна част, която е обърната към устна кухина, и задна част насочена към гълтача. Двете части на гърба на езика се разделят от гранична бразда - sulcus terminalis, с V-образна форма или форма тъп ъгъл, отворен напред. На върха на този ъгъл се открива вдлъбнатина, наречена сляп отвор - foramen cecum. От него започва широка и недълбока бразда - sulcus medianus linguae, която е разположена по срединната равнина и се простира до върха на езика.

Долната повърхност на езика е свободна единствено в предните си участъци. Под неговия върха, в срединната равнина се намира нечифтна гънка, наречена езикова юздичка - frenulum linguae. Това образувание осъществява връзка на долната езикова повърхност с венеца на долна челюст. В страни от нея се откриват пъпковидни образувания - carunculae sublinguales, на които се отварят изходните каналите на подезичната и подчелюстната слюнчена жлеза. В улея между долната повърхност на езика и пода на устна кухина проминира подезична лигавична гънка - plica sublingualis, която се дължи на разположената в тази област подезична жлеза - gl. sublingualis.

Характерна особеност за лигавицата на гърба на езика, разположена пред граничната бразда, е нейната грапавина, държаща се на наличието на специфични лигавични образувания - папили или брадавички. В областта на корена лигавицата е гладка, но релефът й е неравен, поради струпаната в тази област лимфоидна тъкан. От корена лигавицата преминава към епиглотиса, като при прехода формира три гънки: една, разположена в срединната равнина - plica glossoepiglottica mediana, и две намиращи се странично - plicae glossoepiglotticae laterales. Между тези лигавични гънки се заграждат две ямки - valleculae epiglotticae.

Специфични формирования на лигавицата са езиковите брадавички - papillae linguales. Те представляват различни по форма и функция изтлачвания на собствената пластинка - lamina propria, покрити с частично вроговен епител. Описани са четири основни вида езикови папили:

Видове папили на езика

1. Нишковидните папили - papillae filiformes, са с най-малки размери, най-многобройни са и се разполагат по гръбната повърхност на езика. Върховете им са заострени и вроговени, като често са насочени назад. Те са подложени на постоянно излющване и притежават механични и тактилни функции. В тези папили не се съдържат вкусови луковици. Коничните папили - papillae conicae, са по-малко на брой и биват видоизменени нишковидните папили с по-широката основа.

2. Гъбовидните папили - papillae fungiformes, имат гъбовидна форма. Те са по-ниски и по-широки и се разполагат между нишковидните папили, предимно в по-предните части на гърба на езика. Техният епител е невроговен, поради което имат червеникав цвят, дължащ се на прозиращите под него кръвоносни съдове. В тях се откриват вкусови луковици.

3. Листовидните папили - papillae foliatae, се намират по ръбовете на езика, имат широка основа и представляват специфични гънки на лигавицата. Те са малко на брой и съдържат вкусови луковици. Откриват се предимно в детска възраст, докато при възрастни почти липсват.

4. Жлебовидните папили - papillae valatae, са най-голямите папили на езика. Те са 6 до 12 на брой и се разполагат пред граничната бразда. Всяка от тези папили представлява пъпковидно образувание с цилиндрична форма, обградено от дълбок и тесен жлеб. По стените на жлеба се откриват множество вкусови луковици, а в самия жлеб се отварят малки слюнчени жлези (жлези на Ебнер), отделящи серозен секрет. Именно този секрет разтваря хранителните вещества, което дава възможност за проникването им във вкусовите луковици. Епителът на тези папили е многослоен плосък и слабовроговяващ.

Подробна информация относно физиологичната роля на вкусовите луковици и вкусови рецептори, както и за 4-те основни вкусови усещания може да прочетете при:

Езиковата сливица - tonsilla lingualis, се разполага върху корена на езика. Тя представлява струпване на лимфни фоликули, които са покрити с лигавица. Лимфните фоликули са струпани в отделни групички, като образуват специфични изпъквания - papillae tonsillares, оградени от съединителнотъканна капсула. Повърхността им е неравна, тъй като епителът образува вдавания или крипти - cryptae tonsillares, в които се отварят слузни жлези - gll. linguales posteriores. Стените на криптите са постлани от много слоен плосък невроговяващ епител, в който се откриват множество лимфоцити. Този епител е пропусклив за микроорганизми, лимфоцити, плазматични клетки и антитела.

Езиковите жлези разделят на три групи в зависимост от своето разположение и устройство:

  • glandula lingualis anterior - разположени в областта на върха на езика група от смесени жлези;
  • серозни жлези на Ебнер;
  • gll. linguales posteriores (слузни слюнчени жлези на Вебер).

Езикът се изгражда от напречнонабраздени мускули, който се разделят на собствени и скелетни. Собствените мускули се разполагат само в пределите на езика, докато скелетните - започват от съседни кости.

Собствените мускули са ориентирани в различни посоки и са четири на брой:

  • надлъжен горен - m. longitudinalis superior, започва от областта на корена на езика и малките рога на подезичната кост, върви под лигавицата и завършва при негови връх, като при съкращението си скъсява езика, а при едностранната му контракция езика се отклонява към съответната страна;
  • надлъжен долен - m. longitudinalis inferior, изхожда от същата област, подобно горе посочения, разполага се в долната част на органа и при съкращение води до скъсяването му;
  • напречен - m.transversus linguae, започва от разделящата език на две симетрични половини фиброзна преградка и завършва в страничните му ръбове, като при съкращение намалява неговия напречен размер;
  • вертикален - m. verticalis linguae, изхожда от гърба на езика и достига до неговата долна повърхност, а при съкращение води до намаляване на вертикалния размер на органа (сплескване на езика).

Скелетни мускули на езикаСкелетните мускули на езика започват от различни кости на черепа и се вплитат в апоневрозата на езика - aponeurosis linguae. Тя представлява едно общо сухожилие, формирано от сухожилията на мускулите на езика, които при достигане на неговата лигавица се разделят четкообразно и се преплитат помежду си. Това сухожилно образувание изпълнява роля на опора или своеобразен скелет за мускулите, който е изключително важен за осъществяване функциите на органа.

Скелетните езикови мускули са три:

  • m. genioglossus - започва от spina mentalis на мандибулата (долна челюст), след което влакната му вървят назад като се разпределят ветрилообразно, достигайки и вплитайки се в мускулите на езика; при съкращение тегли езика напред и леко надолу;
  • m. hyoglossus - започва от тялото на подезичната кост, влакната му се насочват нагоре и напред, като достигат страничната част на езика; неговото съкращение тегли езика назад и надолу;
  • m. styloglossus - започва от proc. styloideus на слепоочната кост, неговите влакна се насочват към тялото на езика в страничните му участъци и при съкращение тегли езика назад и нагоре.

Мускулите на езика се инервират от n. hypoglossus (XII-ти черепномозъчен нерв).

Лигавицата на езика - tunica mucosa linguae, е покрита от многослоен плосък невроговяващ епител, който показва белези на вроговяване в отделни участъци. Lamina propria е много добре развита и съдържа колагени снопове, които участват в образуват съединително тъканния скелет на езика, съставен от апоневроза и преграда - septum linguae, към които се прикрепват мускулите.

Езикът се кръвоснабдява от a. lingualis, която се разпада на по малко клонове формиращи две съдови мрежи - едната е разположена под лигавицата, а другата се локализира сред мускулните снопчета. Венозната кръв се оттича по езиковата вена - v. lingualis, която пренася кръвта до системата на вътрешната яремна вена.

Лимфната течност от различните части на езика се оттича съответно: от корена - към ретрофарингеалните лимфни възли; от тялото - към подчелюстните лимфни възли; от върха - към субменталните лимфни възли.

Моторната функция на мускулите на езика се регулира от n. hypoglossus. Сетивната инервация е от n. lingualis (за предните 2/3), към които се прибавят и вкусово-сетивни влакна на chorda tympani, а за задната 1/3 на езика - от n. glossopharyngeus и n. vagus. Езиковите жлезите биват инервирани от парасимпатикови влакна на VII-ми, IX-ти и X-ти черепномозъчни нерви, а симпатиковата инервация се осъществява от влакна на горния шиен възел - ganglion cervicalis superior.

3.5, 18 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА Език

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияФизиология