Атрофия на папилите на езика МКБ K14.4

Атрофията на езиковите папили представлява състояние, при което папилите покриващи повърхността на езика се смаляват и изчезват. Езикът изтънява и се изглажда, често по него се откриват червеникави плаки с подуване и възпалителни участъци.

Глоситът е възпаление на езика, а атрофичният глосит представлява частична или пълна загуба на папили по гръбната повърхност на езика в допълнение към глосита. Нишковидните папили съдържат относително дебел слой кератинизиран сквамозен епител, който може да защити подлежащите съединителни и нервни клетки от химични, механични и физически дразнители.

Освен това в папилите са разположени много вкусови клетки, които са отговорни за вкусовите усещания. Следователно, голяма част от пациентите с атрофичен гастрит могат да усещат болка, парене и изтръпване на езика и промени или липса на вкуса.

Етиология на атрофичен глосит

Атрофичният глосит (АГ) се характеризира с частично или пълно отсъствие на нишковидни папили на гръбната повърхност на езика. Състоянието може да отразява значителните дефицити на някои основни хранителни вещества, включително рибофлавин, ниацин, пиридоксин, витамин В12, фолиева киселина, желязо, цинк и витамин Е.

Освен това протеиновото недохранване, кандидозата, Helicobacter pylori, ксеростомията, лихен планус, псориазис и диабет са също сред причините за атрофичен гастрит.

Рискови фактори за развитие на атрофия на езиковите папили са тютюнопушене, дъвчене на тютюн, алкохол, прекомерна употреба на паста за зъби, горещи и пикантни храни, носене на протези, лоша устна хигиена. Състоянието възниква с повишена честата при пациенти с отслабена имунна система (болни от СПИН или рак), както и такива на химиотерапия.

Симптоми

Езикът е болезнен и подут. По повърхността му се откриват червени плаки и разязвявания. Повишена е чувствителността към пикантните храни. Налице е лош дъх от устата. Повърхността на езика е гладка и лъскава. В клиничната картина може да се наблюдават и симптоми в зависимост от подлежащата причина. Може да има субективни оплаквания като пулсиране на езика, парестезии, сухота и нарушен вкус на езика.

Диагноза

Поставя се на базата на подробна анамнеза за давността на симптомите, възможни алергии и заболявания, приемани медикаменти и хранителни навици на пациента. При необходимост се взема биопсия. Взимат се кръвни проби, за да се идентифицира промяна в нивата на хемоглобина, желязото, фолиевата киселина и витамин В, и нивата на хомоцистеин, в допълнение към позитивността на антителата на стомашните париетални клетки.

Също така може да бъде полезно да се извършат тестове за антиглиадин, тъканна трансглутаминаза и IgA-ендомизиални антитела и микробиологичен анализ на повърхността на езика. Понякога липсата на симптоми затруднява диагнозата, тъй като пациентите често не спазват всички необходими тестове.

Лечение на атрофия на папилите на езика

Основна е терапията на подлежащото заболяване. Против болката се предписват аналгетични разтвори за уста. При установена инфекция се използват антибиотици или противогъбични медикаменти. Препоръчва се преустановяване на тютюнопушенето и консумацията на алкохол, както и използване на вода за уста без съдържание на алкохол.

изображения: CC0 Public Domain