Глосодиния МКБ K14.6

Глосодиния представлява дълготрайно болево усещане в областта на езика, без наличие на обективни изменения. Това е болезнено усещане в езика, включително усещане за изгаряне (парене).

Съществуват противоречия дали глосодинията е синдром или разстройство. Синдромът се определя като самостоятелно заболяване, а разстройството се определя като състояние, проявяващо симптоми на други заболявания, така че симптомът е причината за заболяването. Изглежда, че терминът „синдром“ е оправдан, тъй като има няколко други субективни симптоми, като сухота в устата, орална парестезия и промяна във вкуса или други свързани симптоми като главоболие и нарушения на съня, които често придружават глосодинията.

Причини за появата на глосодиния

Етиологията на болката при изгаряне през устата при първична глосодиния е неизвестна, но може да бъде свързана с инфекция на горните дихателни пътища, скорошна стоматологична процедура, употреба или промяна на лекарства.

Причините включват:

• Лошо прилягащи зъбни протези, водещи до микротравма или локален еритем.
• Навици, като стискане на зъби, издуване на бузи, неправилна позиция на езика, непрекъснато триене на езика върху зъбите или протезата, смучене или облизване на устните или дишане през устата.
• Локални алергични реакции (алергичен контактен стоматит).
• Алергени като найлон, аскорбинова киселина, естери на никотинова киселина, бензоена прекис и други.
• Орални инфекции, като основният патоген е гъбичен организъм (Candida albicans). Други замесени бактерии са Enterobacter, Klebsiella, Staphylococcus aureus и Helicobacter pylori.
• Заболявания на устната лигавица, като лихен планус, доброкачествен миграционен глосит (географски език) или напукан език.

Класификация

Изображение: healthbenefitstimes.com

Усещането за парене в устата може да бъде първично (т.е. синдром на парене в устата) или вторично спрямо системните или местни фактори. Вторичната форма се причинява от местни или системни фактори. Допълнително може да се подраздели на следните типове:

• Тип 1 — Симптомите липсват след събуждане и след това се увеличават през целия ден.
• Тип 2 — Симптоми при събуждане и през деня.
• Тип 3 — Няма редовен модел за поява симптомите.

Симптоми

Хората с глосодиния, я описват като досадно усещане, което може да се опише като изгаряне, изтръпване или попарване. Парещата болка най-често е непрекъсната, водеща до хроничен дискомфорт. При някои пациенти може да има спонтанно предизвикани остри периоди.

Парещата болка обикновено е двустранна и симетрична, включваща предните две трети на езика, гърба и страничните граници на езика, предната част на твърдото небце, лигавицата на устните и гингивата. Въпреки това, тя може да се появи на много места, като локализацията на процеса няма ефект върху хода на заболяването или лечението.

Устната пареща болка се увеличава прогресивно през целия ден, с максимална интензивност в края на следобеда или рано вечерта и обикновено не се проявява по време на сън, въпреки че пациентите съобщават за затруднено заспиване.

Други симптоми, свързани с глосодинията са промени в настроението, включително раздразнителност, тревожност и депресия. Глосодинията често съжителства с други симптоми като ксеростомия (сухота в устата), метален вкус, горчив вкус или промени във възприемането на вкуса.

Симптомите се появяват непрекъснато в продължение на месеци или години, без периоди на ремисия, като интензивността на болката в устната кухина е умерена до тежка. Интензивността на оралната болка често се увеличава в присъствието на лични стресови фактори като умора или по време на консумация на горещи или пикантни храни.

Глосодинията може да бъде невропатично разстройство, причинено от невропатологични механизми, включващи периферната или централната нервна система (ЦНС). Включените механизми могат да бъдат дисфункция на периферните рецептори или централна дисфункция, или дисфункция при предаването на сензорни импулси от тригеминалната система.

Промени в състава на слюнката

В биопсии от езика се открива по-ниска плътност на епителните и субпапиларните нервни влакна, което предполага аксонова дегенерация, което предполага сензорна невропатия на малките тригеминални влакна.

Изображение: wisegeek.com

Жените в менопауза, които също изпитват хронична тревожност или посттравматичен стрес, могат да бъдат изложени на по-голям риск от глосодиния. Хроничното безпокойство може да доведе до нарушаване на регулирането на производството на надбъбречни хормони, което води до намалено или модифицирано производство на прекурсори за синтез на невроактивни стероиди в нервната система.

Освен това, жените в менопауза, поради промяна в производството на яйчникови стероиди, могат да претърпят невродегенеративни промени в малки нервни влакна, както периферно, така и централно. Комбинацията от тези две събития може да доведе до глосодиния.

Поставяне на диагноза

За да се постави окончателна диагноза за глосодиния, е наложително да се извърши клиничен преглед, за да се разграничат първичната и вторичната глосодиния. Провеждат се кръвни изследвания, взимане на биологичен материал от устната кухина за микробиологично изследване.

Лечение

От първостепенно значение при управлението на глосодинията е необходимостта да се обучат и успокоят пациентите и да им се обясни доброкачествената природа на заболяването, тъй като това не е животозастрашаващо състояние.

Необходимо е да се обърне внимание на проблемите с качеството на живот и да се предоставят умения за справяне на пациента с тях. Наблюдението, докато се използват локални или системни лекарства, трябва да се извършва на всеки 2 седмици, за да се оцени контролът на болката.

Ако има неадекватен контрол на болката, тогава лекарят може да обмисли увеличаване на дозата или честотата, докато болката бъде овладяна или се появят нежелани странични ефекти. Ако се появят нежелани реакции, тогава трябва да се направи преоценка с преразглеждане на другите възможности за лечение.

Заглавно изображение: aneskey.com