Транзиторна тахипнея у новороденото МКБ P22.1

Временното учестяване на сърдечната дейност на бебето скоро след раждането му се нарича транзиторна тахипнея у новороденото. Дължи на забавено отделяне на белодробна течност в постнаталния период. Състоянието се нарича още персистиращ постнатален белодробен едем и се среща предимно при доносени деца, родени чрез цезарово сечение, както и при новродени на майки пушачки или с белодробна астма.

Клиничната изява започва скоро след раждането с тахипнея (бебето извършва над 60 дихателни движения в минута), понякога с югуларно, епигастрално или интеркостално хлътване по време на дишането, експираторно стенене (пъшкане) и други признаци на дихателна недостатъчност. Покрай устата на новороденото кожата е леко синкава, като при плач или подаване на кислород тя възвръща нормалния си цвят. Обикновено симптомите персистират за 2 - 3 дни. Голяма част от децата са с генерализирана оточност и хипопротеинемия.

Рентгенографията на бял дроб показва усилен крайхилусен рисунък, депресия и изглаждане на контурите на диафрагмата, разширени интерлобарни зони и леко уголемена сърдечна сянка.

Друго важно изследване е АКР - алкално - киселинното равновесие на организма, при което се следи количеството на кръвните газове (кислород и въглероден диоксид) и pH на кръвта.

Диференциална диагноза се прави с аспирационен синдром, вродена пневмония, обструкция на дихателните пътища и диафрагмална херния с белодробна хипоплазия.

Лечението на транзиторната тахипнея у новороденото включва кислородотерапия, като междувременно вливаните течности не бива да превишават загубите. Не бива да се прилагат диуретици. След няколко дни, когато задържаната белодробна течност се резорбира от лимфните съдове, симптоматиката се подобрява.