Неонатални аспирационни синдроми МКБ P24

Честотата на аспирационните синдроми е 1-2% от всички новородени, като обикновено се наблюдават при доносени бебета. Основен фактор за развитие е перинаталната асфиксия. Предразполагащи фактори за появата на неонатални аспирационни синдроми са плацентарната недостатъчност и интраутеринната придобита инфекция.

Аспирацията може да бъде на: мекониум, амниотична течност, кръв, слуз, мляко и други. Те имат сходни патофизиологични механизми, но с най-голямо клинично значение е мекониум-аспирационният синдром. Оцветяване на околоплодната течност с мекониум се наблюдава при 10-20% от ражданията, но само 1/5 от тях развиват клинични белези на интрапулмонален блок. Рискът е по-висок при фетална брадикардия, при цезарово сечение, протрахирано раждане и други.

Амниотичната течност се образува от урината на плода и от белодробната течност. В нея влизат верникс казеоза, епителни клетки, мекониум и кръв. Мекониумът на плода се формира от погълнатата амниотична течност, мукополизахариди, холестерол, жлъчни киселини и соли, чревни ензими и епителни клетки. Той не се отделя преди 34 гестационна възраст. Отделянето на мекониум в околоплодната течност се дължи на това, че в условия на хипоксия в плода настъпва спазъм на мезентериалните кръвоносни съдове, което води до усилена перисталтика, която, съчетана с атония на аналния сфинктер, причинява отделянето му в околоплодната течност. В резултат на настъпилата хипоксия при аспирация на мекониум, кръв, амниотична течност, слуз, настъпва нарушение на дишането със спирането му, което е последвано от дълбоки вдишвания и аспирация на големи количества околоплодна течност.

Патофизиологичните механизми на неонаталните аспирационни синдроми са:

• механична обструкция на дихателните пътища;
• паренхимно увреждане на белия дроб - химичен и бактериален пневмонит;

Клиничните прояви на бебе с аспирационен синдром са: генерализирана бледост, мекониално оцветяване на ноктите, кожата и пъпната връв, ритъмни нарушения на сърдечната дейност, артериална хипотония, периферна хипоперфузия и симптоми на дихателна недостатъчност, включващи ускорено и затруднено дишане, тираж, експираторно стенене.

Диагнозата се поставя чрез редица изследвания:

• кръвно-газов анализ, който покава хипоксемия (намалено съдържание на кислород в кръвта), хиперкапния (увеличено съдържание на въглеродния диоксид) и метаболитна ацидоза (понижено рН на кръвта);
• рентгенография, на която се откриват петнисти засенчвания, течност в интерлобарните и плевралните пространства. Тези изменения изчезват след 24-ия час, но инфилтративните изменения могат да се наблюдават за период от няколко дни;
• ехокардиографията може да показва белези на пулмонална артерилана хипертония;

Лечението на неонаталните аспирационни синдроми започва възможно най-рано, като включва някои основни положения. Осигурява се проходимост на горните дихателни пътища и се аспирират попадналите в носоглътката материи. Извършва се ендотрахеална интубация и трахео-бронхиален лаваж, след което се назначава антибиотична терапия.

По-подробна информация за отделните видове аспирационни синдроми можете да прочетете на:

1. Неонатална аспирация на мекониум мкб Р24.0
2. Неонаталната аспирация на амниотична течност и слуз мкб Р24.1
3. Неонаталната aспирация на кръв мкб Р24.2
4. Неонатална аспирация на мляко и регургитирана храна мкб Р24.3
5. Други неонатални аспирационни синдроми мкб Р24.8
6. Неонатален аспирационен синдром, неуточнен мкб Р24.9