Неонатална аспирация на мекониум МКБ P24.0

Мекониумът е чревното съдържимо на новороденото. Той съдържа епителни клетки от червата, лануго, слуз, чревна течност и вода. Меконоиумът е стерилен и не съдържа бактерии, за разлика от по-късните изпражнения. Неонаталната аспирация на мекониум представлява вдишването на мекониум от бебето преди или по време на родовия процес.

Рисковите фактори са: плацентарната недостатъчност, артериалната хипертония на майката, прееклампсията, употребата на кокаин или никотин от майката.

Аспирацията на мекониум уврежда белите дробове по няколко патофизиологични механизми:

• обструкция на въздухоносните пътища;
• дисфункция на сърфактант;
• химичен пневмонит;
• предизвикването на белодробна хипертония;

Пълната обструкция на бронхиолите предизвиква ателектаза (слепване на алвеолите). Така значителна част от белодробната площ, служеща за трансфузия на кислород и въглероден диоксид е изключена от употреба. Частичното запушване на бронхиолите служи като клапа, при което при вдишване алвеолите се изпълват с въздух, който при издишване остава в тях и ги прераздува. Така при аспирацията на мекониум може да настъпи руптура на алвеолите с излизане на въздух към плеврата (пневмоторакс), към перикарда (пневмоперикард) или към медиастинума (пневмомедиастинум).

Неонаталната аспирация на мекониум причинява забавено образуване на сърфактант. Сърфактантът представлява повърхностно активно вещество, разположено по вътрешната повърхност на алвеолите. Той поддържа алвеолите разгънати, затова при забавената му синтеза се предизвиква дифузна ателектаза.

Химичният пневмонит представлява възпаление на стените на бронхиолите от ензимите, жлъчните соли и мазнините в мекониума.

Белодробната хипертония при новородените води до задебеляване на белодробните съдове и тежки усложнения в бъдеще.

Клиничната картина включва симптоми като респираторен дистрес, задух, тахипнея, поява на зеленикава урина и дурги.

При физикалното изследване се установява посиняване на кожата на бебето (цианоза), респираторно стенене при издишване, разширяване на ноздрите при дишане, междуребрено хлътване при вдишване, тахипнея (учестена дихателна дейност), хрипова находка при преслушване на белите дробове. Понякога се появява и зеленикава оцветка на кожата и пъпната връв.

Изследванията за доказване на неонаталната аспирация на мекониум са:

• рентгенография - при нея се установява дифузни ателектазни огнища, пневмоторакс, пневмомедиастинум, пневмоперикард, пневмонит и други белодробни промени;
• изследване на КАС (киселинно - алкално равновесие);
• кръвна картина;

Важно нещо за поставяне на диагнозата е установяването на мекониум в околоплодните води. Те са зеленикави със зловонен мирис.

Лечението се състои в премахването на аспирираната течност чрез трахеална интубация и аспиратор. При ниско ниво на насищане на кислорода се предприема апаратна вентилация.