Неонатална аспирация на амниотична течност и слуз МКБ P24.1

Околоплодната (амниотична) течност съдържа около 98-99% вода и 1-2%
различни разтворими и неразтворими вещества: протеини,
електролити, липиди, ензими и клетъчни остатъци от феталната
кожа, от уринарната, дихателната система и стомашно-чревния тракт.

Околоплодната течност изпълнява важни функции:

• подпомага движението на плода и го предпазва в същото време от травми;
• тя доставя на бебето ценни вещества;
• подпомага процеса на съзряване на белите дробове. Тяхната зрялост може да се определи лесно чрез изследване на околоплодните води;
• тя е стерилна и има антибактериални свойства, чрез които предпазва плода от инфекции;
• има много важно значение за по-лесното протичане на раждането, тъй като улеснява изглаждането на маточната шийка и подпомага преминаването на бебето през родилния канал;

Неонаталната аспирация на амниотична течност и слуз е животозастрашаващо състояние, тъй като води до обструкция на дихателните пътища и детето не може да диша нормално. Редица изследвания доказват връзката между развитието на неонаталния респираторен дистрес синдром и аспирацията на околоплодна течност. Честотата на респираторен дистрес синдром при бебета, които са инхалирали амниотична течност, достига 9%.

Клиничната картина на неонаталната аспирация на амниотична течност и слуз включва:

• бледост и евентуално цианоза;
• ритъмни нарушения на сърдечната дейност;
• артериална хипотония;
• симптоми на дихателна недостатъчност: тахипнея, диспнея, тотален тираж, експираторно стенене;

Диагнозата се поставя чрез:

• кръвно-газов анализ, който показва хипоксемия, хиперкапния и метаболитна ацидоза;
• рентгенография на белия дроб, на която се виждат петнисти засенчвания, течност в интерлобарните и в плевралните пространства;
• ехокардиографско изследване, при което могат да са налице белези на персистираща пулмонална артериална хипертония;

Лечението на неонаталната аспирация на амниотична течност и слуз започва веднага след раждането. Осигуряват се проходими дихателни пътища, като се аспирират попадналите в тях материи. При необходимост се прави ендотрахеална интубация.