Неонатален аспирационен синдром, неуточнен МКБ P24.9

Аспирационните синдроми се срещат при около 1-2% от всички новородени. Наблюдават се предимно при доносени бебета с интраутеринна хипотрофия. Аспирацията може да бъде на: мекониум, кръв, околоплодна течност, мляко и регургитирана храна. Основният риск при аспирацията на различни материи е развитието на асфиксия.

Към рубриката неонатален аспирационен синдром, неуточнен спадат състояния, при които има засягане на белия дроб в резултат на инхалиране на различни материи, но не е ясен етиологичният причинител.

Клиничната картина може да включва: симптоми на дихателна недостатъчност (тахипнея, диспнея, тотален тираж, стенен при издишване), детето е бледо с цианоза, може да има нарушена сърдечна дейност, артериална хипотония и други.

При наличие на аспирационен синдром изследванията показват редица отклонения. На рентгенографията на белите дробове се виждат петнисти засенчвания и течност в интерлобарните пространства. Кръвно-газовия анализ показва хипоксемия, хиперкапния и метаболитна ацидоза.

Лечението на неонатален аспирационен синдром, неуточнен, започва веднага след раждането.

1. Почистват се дихателните пътища и се осигурява тяхната проходимост.
2. Извършва се интубация и аспирация.
3. Назначава се антибиотична терапия.

Прогнозата на аспирационния синдром като цяло е добра. След премахване на аспириралата течност и профилактика на усложненията, които могат да настъпят, дихателната система на детето функционира нормално.