Неонатална аспирация на мляко и регургитирана храна МКБ P24.3

Вродените заболявания на храносмилателния тракт са често срещана аномалия. Те водят до нарушение в нормалното хранене на новороденото и са най-честата причина за неонатална аспирация на мляко и регургитирана храна.

При цепки на устните (т.нар. заешка устна) и небцето (вълча уста) първите симптоми са налице още при първото кърмене на бебето. Смутено е храненето, а при цялостни цепки и носното дишане.

Най-честата аномалия, която води до неонатална аспирация на мляко и регургитирана храна, е вродената атрезия на хранопровода (1:3 000 - 4 500 живородени). При кърменето се установява кашлица и затруднено дишане, евентуално с поява на цианоза. При наличие на проксимална фистула се наблюдава масивна аспирация на мляко с последваща пневмония.

Диагнозата се поставя лесно чрез вкарване на катетър, който не може да се придвижи дистално и спира на около 10-11см от предните венци. Прави се също рентгенография за установяване степента на поражение на белия дроб. С бронхоскопия може да се види фистулата към езофага, ако има такава.

При инсуфициенция (недостатъчност) на долния езофагеален сфинктер (ДЕС) стомашното съдържимо нахлува в хранопровода и предизвиква клинични прояви. Това състояние се нарича гастро-езофагиален рефлукс (ГЕР). Характерен за него е симптомът на "мократа възглавница". Повръщане се наблюдава още през първата седмица от живота на бебето. Детето може да аспирира регургитираната храна, което води до типични прояви: пристъпна и честа кашлица, задух, аспирационна пневмония, бронхиална астма.

Диагнозата се поставя чрез:

• рентгеново изследване с бариева каша под скопичен контрол;
• 24-часова рН-метрия на хранопровода, която регистрира времетраенето на рефлуксните епизоди;
• сцинтиграфско изследване, което доказва гастро-езофагеален рефлукс и аспирация на попадналия в хранопровода радиофармацевтик;
• манометрията на хранопровода доказва дисфункцията на ДЕС;

Друга аномалия на храносмилателния тракт е хипетрофичната пилорна стеноза. Наблюдават се обилни повръщания, съдържащи приетата храна и много стомашна течност. Между храненията има епизоди на регургитация, като децата могат да аспирират храната, което може да увреди белия дроб.

Диагнозата се поставя чрез ехографско, ендоскопско и рентгенологично изследване.

Лечението на неонаталната аспирация на мляко и регургитирана храна се състои в корекция на вродения дефект на храносмилаталния тракт. Обикновено това става чрез оперативна интервенция. За намаляване на киселинността се прилагат медикаменти, а при езофагит (възпаление на езофага) се започва антибиотичен курс. При белодробно възпаление вследствие аспирация на мляко или регургитирана храна също се прилагат антибиотици.