Неонатална аспирация на кръв МКБ P24.2

При раждането детето може да аспирира разклични материи като мекониум, кръв, слуз, околоплодни течности. Това води до запушване на дихателните му пътища и нарушаване на нормалната дихателна дейност.

Неонаталната aспирация на кръв се наблюдава по-често при:

• увреждания от страна на плацентата;
• атипични предлежания на плода;
• разкъсвания на родовия канал;
• цезарово сечение;

Наличието на кръв в алвеолите води до значителни биохимични и функционални нарушения. Инхибира се продукцията на сърфактант, което води до редица усложнения. Получават се ателектази в белия дроб и това води до прогресивна хипоксия и дихателна недостатъчност на бебето.

Клиничната картина на неонаталната аспирация на кръв включва:

• генерализирана бледост;
• в тежките случаи цианоза;
• нарушения на сърдечната дейност;
• хипотония;
• учестена дихателна дейност;
• включване на допълнителнта мускулатура в дишането;
• експираторно стенене;

Диагнозата се поставя чрез извършването на следните изследвания: кръвна картина, рентгенография, КАС, ехокардиография и други.

Лечението включва дезобструкция на дихателните пътища, кислородотерапия, при нужда се извършва интубация и се включва на изкуствена вентилация.