Асфиксия при раждане, неуточнена МКБ P21.9

Асфиксията е състояние, което се наблюдава при около 20% от новородените. Тя може да бъде причина за смъртта или трайното увреждане на детето. Към рубриката асфиксия при раждане, неуточнена, се отнасят състояния, при които е нарушен нормалният газообмен.

Причините за появата на асфиксия са различни. При раждането може да се намали доставката на кислород към бебето, поради притискане или усукване на пъпната връв, поради анемия, шоково състояние, детето може да аспирира течност, която да доведе до обструкция на дихателните му пътища и др.

Перинаталната асфиксия протича най-често по механизма на хронична парциална асфиксия. Периодите на намалена кислородна доставка водят до развитие на хипоксия, включва се анаеробната гликолиза, повишава се парциалното налягане на въглеродния диоксид, т.е. налице е ацидоза. По-рядко се наблюдава остра тотална асфиксия. Характерно за нея е наличието на първична апнея, брадикардия, последвани от период на дишане тип "гасп" (поемане на въздух) и терминална апнея.

Веднага след раждането се извършва оценка по Апгар. Нормата е оценка 7-10 точки на първата минута и сърдечна честота над 120/минута. При тежката асфиксия се наблюдават редица увреждания, като най-често се засяга мозъка. Увреждането на мозъчните структури поради недостиг на кислород се нарича церебрална аноксия. Това е едно от най-сериозните усложнения. Степента на мозъчното увреждане се определя след проследяването на неврологичния статус до 72-я час.

Диагнозата на асфиксия при раждане, неуточнена, се поставя чрез:

• оценка по Апгар;
• проследяване на неврологичния статус;
• ЕЕГ, КАТ, доплерсонография за определяне степента на мозъчното увреждане;
• мониториране на сърдечната дейност;
• изследване на КАС за установяване степента на ацидозата;

Лечението на асфиксията при раждане, неуточнена, е в зависимост от тежестта на състоянието на бебето. При тежките случаи трябва да се започне спешна реанимация, която включва:

• осигуряване на проходими дихателни пътища;
• подаване на кислород, ако липсва спонтанно дишане се извършва интубация;
• поддържане на ефективна циркулация;
• корекция на ацидозата;

При лека асфиксия, за да започне бебето да диша, е достатъчна аспирация на горните дихателни пътища и прилагането на рефлексна стимулация чрез кожните рецептори.