Хипоксемия

Процесът на дишане е пряко свързан с газообмена между постъпващия кислород и излизащия въглероден диоксид от тялото. Нормалните стойности на кислород в кръвта варират между 95 и 100%. Когато нивата на кислород са под тези стойности, може да се наблюдава състоянието хипоксемия.
Хипоксемията е симптом, както и термин в медицината, с който се означава пониженото съдържание на кислород в кръвта, довеждащо до хипоксия (понижено съдържание на кислород в тъканите). По начина си на протичане хипоксемията се разделя на остра и хронична. Хипоксемията е сериозно състояние, изискващо лекарска намеса.

Симптоми при хипоксемия

Симптомите, които могат да се наблюдават при хипоксемия, са:

• Диспнея(задух)
• Тахикардия (учестена сърдечна дейност)
• Цианоза(синьо оцветяване на пръстите, устните, кожата или ноктите)
• Синкоп(загуба на съзнание)
• Артериална хипотония
• Белодробна хипертония
• Полицитемия(увеличено съдържание на формените елементи в кръвта - еритроцитите)

Класификация на хипоксемията

Хипоксемията се класифицира в няколко вида според начина, по който се понижават нивата на кислород в кръвта:

• Несъответствие между вентилация/перфузия – най-често срещания тип хипоксемия. Вентилацията и перфузията се измерват в съотношение V/Q. Причините за несъответствие между вентилация и перфузия могат да бъдат следните: белите дробове получават достатъчно кислород, но не достатъчен кръвен поток и недостатъчен приток на кислород, въпреки повишения приток на кръв към белите дробове.
• Дясно-ляв шънт – при този тип хипоксемия кръвта навлиза в лявата част на сърцето, без преди това да се обогати с кислород в белите дробове, което води до изчерпване на неговото количество в кръвта и органите.
• Дифузионна увреждане – дифузията на кислород в кръвта е нарушена, обикновено кислородът дифундира от алвеолите в кръвта, преминаваща през капилярите.

На какво може да се дължи хипоксемията?

Хипоксемията може да се дължи на:

• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - киселинно-алкален дисбаланс, муковисцидоза.
• Болести на органите на кръвообращението - синдром на остро белодробно сърце, левостранна сърдечна недостатъчност, наследствена хеморагична телеангиектазия, белодробна артерио-венозна аневризма, белодробна емболия, хемолитични анемии, апластични и други анемии
• Някои състояния, възникващи в перинаталния период - неонатален респираторен дистрес синдром.
• Болести на дихателната система - остра дихателна недостатъчност, респираторен дистрес при възрастни, астма, бронхиектазии и бронхиектазна болест, бронхиолит, облитериращ бронхиолит, хронична обструктивна белодробна болест, емфизем на белия дроб, фиброзиращ алвеолит, идиопатична белодробна фиброза, пневмония, белодробен оток.
• Външни причини за заболеваемост и смъртност - страничен ефект от медикаменти (барбитурати, морфин).
• Болести на нервната система – бактериален менингит.
• Новообразувания - бронхогенен карцином.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - бронхопулмонарна дисплазия, вродено сърдечно заболяване, белодробна малформация на дихателните пътища, аномалия на Епщайн (Ebstein anomaly), синдром на Айзенменгер (Eisenmenger's syndrome), тетралогия на Фало (Fallot's tetralogy), транспониране на големите артерии, камерен преграден дефект, предсърден септален дефект.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - голяма надморска височина, отравяне с NO, отравяне с CO.

По-чести причини за хипоксемия

Остра дихателна недостатъчност

Острата дихателна недостатъчност е тежко протичащ синдром, спешно състояние в медицината, водещо до животозастрашаващи нарушения в киселинно-алкалното равновесие. Изразява се, за разлика от хроничната дихателна недостатъчност, с изключително характерни белези, разграничаващи състоянието от други патологии. Причините, поради които може да възникне остра дихателна недостатъчност могат да бъдат вследствие на обструкция, нараняване, остър респираторен дистрес синдром(ARDS), химична инхалация и др. Най-често симптомите, които придружават състоянието, са свързани с недостиг на въздух(диспнея, задух), синкоп(загуба на съзнание), аритмия(неравномерен сърдечен ритъм), тревожност, цианоза и т.н. Освен на острата дихателна недостатъчност, симптомите на цианоза, аритмия, тахикардия са пряко отражение и вследствие на настъпващата хипоксемия, а по-късно и хипоксия. Заради това при остра дихателна недостатъчност се наблюдава често и хипоксемия с последваща хипоксия. За това какво представлява острата дихателна недостатъчност, какви са причините, поради които възниква и какво е лечението може да прочетете на:

»Остра дихателна недостатъчност

Остър респираторен дистрес синдром

Като остър респираторен дистрес синдром (ОРДС) се класифицира остро животозастрашаващо състояние, протичащо с дифузно засягане на белодробния паренхим, с висок процент на смъртност. ОРДС се развива вследствие на директни и/или индиректни фактори. Има 4 критерия(Берлински критерии), според които се поставя диагнозата остър респираторен дистрес синдром, а те са:

• Наличие на остра белодробна увреда с продължителност по-малко от една седмица с прогресиращ характер
• Наличие на рентгенологични инфилтрати двустранно, които не могат да бъдат обяснени с друга белодробна патология като пневмоторакс, плеврален излив и др.
• Наличие на дихателна недостатъчност, която не е свързана с обемно обременяване с течности или сърдечна недостатъчност
• Понижено артериално съотношение PaO2/FiO2, където Pa – парциално налягане, Fi – витален капацитет

От казаното дотук следва, че наличието на хипоксемия е очаквана последица от състоянието, появяваща се поради гореизброените критерии, а лечението и с кислород е рефрактерно(т.е. неповлияващо се, не се лекува). ОРДС е състояние, изискващо лекарска намеса и не подлежи на самолечение. Повече информация за ОРДС може да намерите на:

»Синдром на респираторен дистрес при възрастни

Бронхиектазии и бронхиектатична болест

Бронхиектазиите представляват необратимо дилатирани бронхи с нарушен еластицитет, с генерализирано разпространение или обхващащи част от бронхиалното дърво. Колабирането на бронхите се дължи на нарушения в техния поддържащ апарат, нарушения се наблюдават и в техния мукоцилиарен апарат. За бронхиектазиите е в сила триадата – кашлица, рецидфивиращи белодробни инфекции, възпаление. Усложненията, които дават бронхиектазиите са свързани с развитието на рецидиви по отношение на инфекциозните процеси, емпием, пневмоторакс, както и хронична дихателна недостатъчност(следователно има наличие на хипоксемия). Бронхиектатичната болест е пряката проява на бронхиектазиите, като най-често това е фокален, а не дифузен(генерализиран) процес, т.е. обхваща сегмент или лоб на белия дроб, доста по-рядко белите дробове се засягат едновременно, двустранно. Бронхиектатичната болест е подробно описана в раздела "Медицинска енциклопедия", където ще намерите информация за нея на:

»Бронхиектатична болест

Изследвания за доказване на хипоксемията

Лабораторните изследвания, които се правят за установяване на хипоксемията са същите, както при хипоксията. На първо място се прави изследване на артериалните кръвни газове(кръвно-газов анализ), т.нар. ABG-test. Изследването на артериални кръвни газове включва парциално налягане на кислорода(PaO2), парциално налягане на въглероден диоксид(PaCO2), кислородна сатурация(SpO2), бикарбонати(HCO3), излишък или дефицит на основи(base excess/deficit, BE), т.е. неговата основна цел е свързана с оценка нивата на кислород, въглероден диоксид и алкално-киселинния баланс(pH) на кръвта. Алтернативният метод на кръвно-газовия анализ е изследването с пулсоксиметър. Може да се направи и пълна кръвна картина(ПКК), както и изследване на хематокрита(HCT).

Лечение

Хипоксемията не е заболяване, а симптом. Нейното лечение зависи пряко от диагнозата, която ще постави Вашия лекуващ лекар. Повечето състояния, водещи до хипоксемия, са спешни, т.е. изискват незабавна лекарска намеса, каквато се налага напр. при острата дихателна недостатъчност. Наличието на някои или на всички от горепосочените симптоми не гарантира, че налице присъства хипоксемия. Тя се доказва както с клинични, така и с лабораторни изследвания, а анамнезата и физикалния статус от страна на пациента и лекаря играят ключова роля за по-лесното и правилно диагностициране на заболяването, поради което се появява и хипоксемията.

Изображения: freepik.com