Дихателна недостатъчност на новороденото МКБ P28.5

Дихателната недостатъчност е състояние, което се характеризира с нарушение в обмяната на кислорода и/или въглеродния диоксид между белите дробове и атмосферата. Това води до развитие на хипоксемия с или без хиперкапния. Дихателната недостатъчност може да бъде остра и хронична. Като острата възниква за часове или дни, има бързо развитие и организмът няма време да се адаптира. Хроничната дихателна недостатъчност се характеризира с постепенно намаляване на парциалното налягане на О₂ в артериалната кръв. Тя се развива за месеци или години.

Дихателната недостатъчност на новороденото е обикновено остра и се развива, когато скоростта на газовата обмяна между атмосферата и кръвта не е в състояние да отговаря на метаболитните нужди на организма. Острата дихателна недостатъчност остава една от основните причина за смъртност при децата. Сърдечните арести при децата често са резултат от дихателна недостатъчност.
Причините за развитие на дихателна недостатъчност могат да се обединят в няколко основни групи:

• Заболявания на дихателната система:

1. От страна на горните дихателни пътища: вродени аномалии на горните дихателни пътища, ретрофарингеален абсцес, перитонзиларен абсцес, епиглотит, субхордален ларингит, възпаление на трахеята.
2. От страна на долните дихателни пътища: пневмонии, бронхиолит, абсцес на белия дроб, плеврални изливи и др.

• Деформации на гръдния кош, които могат да доведат до дихателна недостатъчност: гръдна травма, сколиоза, фрактури на ребрата.
• Сърдечно-съдови заболявания: вродени сърдечни малформации, възпалителни заболявания на сърцето, ритъмни и проводни нарушения.
• Нервно-мускулни заболявания: полиомиелит, мускулна дистрофия, миастения гравис и др.
• При остра кръвозагуба, нарушение в киселинно-алкалното състояние при чернодробни, бъбречни, ендокринни заболявания.
• Интоксикации с арсен, цианови съединения, фосфор, медикаменти (седативни средства, антидепресанти).

Основните патогенетични механизми за развитие на дихателна недостатъчност при новороденото са:

• Намаляване на вентилаторните резерви – развива се обструктивен, рестриктивен или смесен вентилаторен синдром.
• Нарушено разпределение на газовете и кръвта в белите дробове.
• Дифузионни нарушения – нарушена пропускливост на алвеоло-капилярната мембрана, намалена дихателна площ.                                                                                                                  

Развива се хипоксемия (намалено количество на кислорода в артериалната кръв) и хиперкапния (увеличено количество на въглеродния диоксид в кръвта).

Признаците и симптомите на дихателната недостатъчност на новороденото са: раздразнителност, нарушен сън, увеличена дихателна честота (тахипнея), задух, цианоза при тежките случаи, тираж (включване на допълнителната дихателна мускулатура-интеркостална, епигастрална, супраклавикуларна).

При физикалното изследване на детето трябва да се оцени дали:

• има стридор (шумно вдишване)
• се чуват хрипове
• се наблюдава парадоксално движение на гръдната стена
• допълнителната мускулатура участва в дишането

При пациенти с дихателна недостатъчност сърдечно-съдовите симптоми могат да включва: тахикардия и хипертония. Те могат да се появят вследствие на повишена продукция на катехоламини.

Диагнозата на дихателната недостатъчност на новороденото се поставя чрез:

Физикално изследване: оглед, палпация, перкусия, аускултация.

Лабораторни изследвания:

• пълна кръвна картина;
• кръвно-газов анализ;
• изследване на електролитите;

Образна диагностика:

• рентгенография на бял дроб;
• бронхоскопия;
• бронхо-алвеоларен лаваж - използва се за идентифициране на специфични инфекциозни белодробни патогени;
• биопсия при необходимост;

Лечението на дихателната недостатъчност на новороденото е етиологично:

• Кислородотерапия - за борба с хипоксемията. Кислород може да се подаде чрез маска, назален катетър и др.
• При частична обструкция на горните дихателни пътища (напр. остър ринит) може да се аспирират секретите, след което се поставят капки с антиконгестивно действие.
• При обструкция на дихателните пътища се прилагат също така бронходилататори, а в тежките случаи и кортикостероиди (напр. при субхордален ларингит).
• При възпалителни заболявания на белия дроб се прилага антибиотично лечение.
• При наличие на чуждо тяло в дихателните пътища, то може да се отстрани чрез бронхоскопия.