Аневризма на белодробна артерия МКБ I28.1

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Състояние, което се характеризира с патологично разширение на стената на белодробния кръвоносен съд, се означава с термина аневризма на белодробната артерия. Аневризмата придобива торбовидна форма и съдовата стена изтънява значително, поради което има опасност от руптура (разкъсване).

Аневризма на белодробната артерия се среща изключително рядко в клиничната практика, но крие изключително висок риск от сериозни, фатални усложнения в резултат от руптура на съда, притискане на околните структури, образуване на тромби и други.

Причини и рискови фактори

Причините за възникване на аневризма на белодробната артерия са свързани с отслабване структурата на стената на кръвоносния съд. В някои случаи причини за настъпване на заболяването са вродени дефекти в стената на кръвоносния съд, включително вродени сърдечни малформации (тетралогия на Фало, стеноза на клапите и други), както и някои съединителнотъканни заболявания, включително синдром на Марфан, синдром на Елерс-Данлос.

Предишни операционни интервенции или медицински процедури, причиняващи нараняване или дефект в белодробната артерия, по-късно във времето също може да доведат до развитие на белодробна аневризма.

Аневризма може да се развие и при подлежаща белодробна хипертония, инфекции (например сифилис, туберкулоза, различни микози), тежки травми, васкулити, както и при употреба на забранени субстанции.

Най-честата причина се явява подлежаща белодробна хипертония във връзка с постоянно повишеното налягане, което води до разтягане и увреждане на съдовата стена.

Симптоми

Клиничната картина при аневризма на белодробната артерия дълго време може да продължи без наличие на оплаквания. В много от случаите пациентите не подозират за развитието на състоянието и първите симптоми се проявяват с някои от характерните за състоянието усложнения.

Нарастването на размерите на аневризмата и притискането на съседни структури може да причини различни оплаквания, като сред най-честите се включват тъпа болка в областта на гърдите, недостиг на въздух, особено при усилие, но в някои случаи и при покой, кашлица с отделяне на кръв при засягане на дихателните пътища, световъртеж, умора, главоболие и други неспецифични оплаквания.

Често като първа изява на аневризмата се наблюдава развитие на масивен кръвоизлив, поради руптура на кръвоносния съд. Кръвоизливът предизвиква оплаквания от различно естество, като задух, кашлица, кръвохрак, промяна в кръвното налягане, болка в гърдите, но симптоматиката е възможно и да не силно изразена, състоянието да се неглижира и съответно да се създадат условия за тежки усложнения.

Масивното кървене в белите дробове или плевралната кухина може да бъде фатално.

Сред най-честите усложнения, освен руптура, се включват формиране на кръвни съсиреци и риск от белодробна емболия и инсулт, притискане на съседни структури с поява на неспецифични оплаквания, развитие на прогресивна белодробна хипертония и десностранна сърдечна недостатъчност.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при аневризма на белодробната артерия изисква комплексен и целенасочен подход във връзка с неспецифичното протичане, липса на категорични клинични или лабораторни признаци. Често състоянието се открива случайно при провеждане на образни изследвания по друг повод.

Анамнестичните и клинични находки са твърде неспецифични, във връзка с което първоначалната диференциална диагноза е твърде широка.

Лабораторните изследвания могат да покажат отклонения в някои показатели, но при част от пациентите могат да липсват значими отклонения. Важно е назначаване на кръвно-газов анализ, проследяване маркерите на възпалението и маркерите, показващи сърдечна увреда.

С най-голямо информативно значение са данните от образните методи на изследване, като диагнозата се основава на данните от рентгенографията на гръдния кош, ехокардиография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други. Най-точният и широко използван метод е компютърната томография, която дава ясна представа за локализацията, формата и размерите на аневризмата, засягането на околните структури.

В някои случаи може да се назначи ангиография или катетеризация на сърцето, чрез която се постига точна оценка на налягането в белодробната артерия и се използва като диагностична и терапевтична процедура.

Лечение

Терапевтичният подход при аневризма на белодробната артерия се определя строго индивидуално в зависимост от локализацията, размера, формата, засягането на околните структури, наличието на развили се усложнения и редица фактори от страна на пациентите.

Най-често се назначават някои от следните терапевтични подходи:

• наблюдение: при наличие на малка по размери аневризма, липса на оплаквания, липса на данни за прогресия се препоръчва регулярен мониторинг с подходящи образни изследвания (компютърна томография веднъж на половин или една година), активни мерки за лечение и контрол на налични подлежащи заболявания
• консервативно лечение: контрол на налягането в белодробната артерия с подходящи лекарства е необходим за отбременяване на нейното натоварване. Назначават се подходящи лекарства, включително фосфодиестеразни инхибитори, простациклини, ендотелинови антагонисти и други. При подлежащ инфекциозен процес като причина за аневризмата се препоръчва активно антибиотично лечение. При риск от тромбоза могат да се назначат подходящи антикоагуланти
• оперативна намеса: при част от пациентите, главно при малки размери и липса на усложнения, аневризмата подлежи на емболизация. При големи размери на аневризмата, тежко протичане и висок риск от усложнения е необходима оперативна намеса с реконструкция на съда, замяна с протеза или други вид хирургична методика

При малки по размери аневризми или при навременно и подходящо лечение прогнозата е много добра. При големи по размери аневризми и особено при развитие на усложнения прогнозата е сериозна, като руптурата на аневризмата на белодробната артерия е животозастрашаващо състояние с висок леталитет.

Изображения: freepik.com